Решение № 202 от 28.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 775/2016 г.

Решение № 202 от 28.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 775/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Галина Тонева Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Д. М. К. чрез защитника му - адв. Х. за възобновяване на ВНОХД № 125/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд и отмяна на постановеното по него решение № 205 от 5.11.2015 г. в частта, с която е потвърдена присъдата на Русенския окръжен съд относно определения първоначален "строг" режим за изтърпяване на наложеното на искателя наказание "лишаване от свобода" в затворническо общежитие от закрит тип. Моли се същото да бъде изменено, като на основание чл. 59, ал. 1 вр. чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС по отношение на осъдения К. бъде определен първоначален "общ" режим за изтърпяване на наказанието от 5 години "лишаване от свобода", определено от въззивния съд, което да бъде в затворническо общежитие от открит тип. В искането за възобновяване защитникът на осъдения К. е посочил, че с атакуваното решение въззивната инстанция е изменила първоинстанционната присъда на ОС - гр. Русе, като е оправдала частично подсъдимия К. за престъплението по чл. 354а, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, намалила е размера на наложеното наказание за престъплението по чл. 242, ал. 2 пр. 1 от НК и определеното по реда на чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание за двете престъпления от 6 години "лишаване от свобода" на 5 години "лишаване от свобода", но е пропуснала във връзка с това да измени определените от първата инстанция затворническо общежитие от закрит тип и "строг" първоначален режим за изтърпяване на наказанието. С това е допуснато нарушение на закона - чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, по силата на които на подсъдимия е следвало да бъде определен "общ" първоначален режи за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" и това да бъде в затворническо общежитие от открит тип. В съдебно заседание на касационната инстанция осъденият К., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Х., като и двамата поддържат искането за възобновяване на наказателното дело по съображенията, изложени в него. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Съображенията за това са свързани с липса на предпоставките по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК предвид обстоятелството, че делото е проверявано по касационен ред както по протест на прокурора, така и по жалба на подсъдимия К.. Излага доводи за наличие на друг ред за отстраняване на допуснатото нарушение на закона при определяне на режима и затворническото заведение за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", който е регламентиран в ЗИНЗС. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: Молбата на осъдения Д. К. за възобновяване на делото е недопустима. С присъда № 10 от 4.02.2015 г., постановена по НОХД № 577/2014 г. Русенският окръжен съд е признал подсъдимия Д. М. К. за виновен в това, че на 19.04.2014 г., в [населено място], на ГКПП Дунав-мост, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество 3,4-метилендиоксиметамфетамин /MDMA екстази/ на таблетки с общо нетно тегло 1197,5 грама на стойност 38 320 лв., поради което и на основание чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на "лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ години и глоба в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 242, ал. 4 от НК за това предметът на контрабандата да е в особено големи размери и деянието да представлява особено тежък случай, както и за стойността на предмета на престъплението над 38 320 лв. до 47 900 лв. Със същата присъда Д. М. К. е признат за виновен и в това, че през периода 17.04.2014 г - 19.04.2014 г. в [населено място], К. Н., по пътя до ГКПП - Дунав мост, Република България и в [населено място], без надлежно разрешително придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в големи размери - 3,4-метилендиоксиметамфетамин /MDMA екстази/ на таблетки с общо нетно тегло 1197,5 грама на стойност 38 320 лв., поради което и на основание чл. 354а ал. 2 изр. 1 вр. ал. 1 пр. 3 и пр. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на "лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години и глоба в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева, като по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 354а ал. 2 изр. 2 от НК за това предметът на престъплението да е в особено големи размери, както и за стойността му над 38 320 лева до 47 900 лв. е оправдан. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК ОС - гр. Русе е определил на Д. К. едно общо, най-тежко наказание в размер на 6 /шест/ години "лишаване от свобода", към което присъединил наказанието "глоба" в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът определил наказанието "лишаване от свобода" да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият К. е бил задържан под стража. С присъдата си Русенският окръжен съд на основание чл. 354а ал. 6 и чл. 242, ал. 7 и ал. 8 от НК е отнел в полза на държавата наркотичното вещество - предмет на престъплението, както и средствата, послужили за извършването му, включително превозното средство - лек автомобил "К." с рег. № .... със съпътстващите го документи. По протест на прокурор от ОП - Русе и жалба от подсъдимия К. било образувано ВНОХД № 125/2015 г. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново, който с решение № 205 от 5.11.2015 г. изменил присъдата на окръжния съд като оправдал подсъдимия Д. К. за това през периода 17.04.2014 г. - 19.04.2014 г. да е придобил в [населено място], К. Н. високорискови наркотични вещества - 6 таблетки МДМА с общо тегло 1,5 грама на стойност 48 лв., намалил размера на наложеното му наказание за престъплението по чл. 242, ал. 2 пр. 1 от НК от 6 /шест/ на 5 /пет/ години "лишаване от свобода", както и размера на определеното по реда на чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание "лишаване от свобода" от 6 /шест/ години, на 5 /пет/ години. В останалата част първоинстанционната присъда била потвърдена, включително относно определените от първата инстанция първоначален режим и тип затворническо общежитие за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". Решението на въззивната инстанция било предмет на касационен контрол по протест на прокурор от АП Велико Търново и жалба на подсъдимия К. С решение № 17 от 10.02.2016 г., постановено по НД № 1625/2015 г. ВКС, I НО оставил в сила атакувания въззивен съдебен акт, като нито в протеста, нито в жалбата са релевирани оплаквания относно пропуска на въззивния съд да приведе в съответствие с определеното от него наказание "лишаване от свобода" първоначалния режим и типа затворническо общежитие за изтърпяването му. С оглед тези данни за развитието на процеса, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на делото, предпоставка за допустимостта на което е атакуваният съдебен акт да не е проверяван по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се иска отмяната. В случая въззивното решение на АС Велико Търново е било предмет на касационен контрол, предизвикан от жалба на самия подсъдим К. и неговия защитник. Жалбата е разгледана по същество и е постановено решение, с което въззивното решение е оставено в сила. При това развитие на делото искането на осъдения К. за възобновяване на наказателното производство е недопустимо, тъй като настоящият състав на ВКС няма правомощие да ревизира предходното касационно решение. Допуснатото нарушение на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС относно определеният първоначален режим за изтърпяване на наказанието 5 /пет/ години "лишаване от свобода" и типа затворническо общежитие, в което да се случи това, може да бъде коригирано единствено по регламентирания в ЗИНЗС ред. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,