Решение № 859 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12019/2015 г.

Решение № 859 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12019/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Ян - Агро" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В., р-н "Приморски", кв. "В.", ул. "Аладжа манастир" № 23, подадена от управителя Я. К. Я. и И. Я. И. с ЕГН ********** от гр. В., против решение № 1786/10.08.2015 г., постановено по адм. дело № 895/2015 г. по описа на Административен съд - В.. Считат решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Искат отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената от тях пред съда заповед на Областен управител на О. В. Ответникът по касационната жалба - Областен управител на О. В. в представен по делото писмен отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Ответникът по касационната жалба - Североизточно държавно предприятие - Ш., в представен по делото писмен отговор от директора на Търговско предприятие "Държавно горско стопанство" В. (ТП ДГС), оспорва същата, като неоснователна и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на "Ян - Агро", гр. В., представлявано от Я. К. Я. и от И. Я. И. с ЕГН ********** от гр. В., против Заповед № РД-15-7706-45/23.02.2015 г. на Областния управител на О. В., с която, на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е разпоредено да се изземе от същите част от недвижим имот - частна държавна собственост, находящ се в област В., местност "Драгу дере", представляващ ПИ с идентификатор 10135.2020.209 с площ от 31 438 кв. м. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и относимия материален закон. При преценката на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, както и обсъждайки възраженията на страните, съдът е стигнал до правния извод, че са налице трите кумулативно изискуеми се предпоставки на нормата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, налице е имот, частна държавна собственост, установена с надлежно издаден акт за такава, който се държи без основание от жалбоподателите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице соченото от касационните жалбоподатели отменително основание. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от областния управител е необходимо наличието на законовите предпоставки, а именно, недвижим имот, който да е държавна собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице на този имот без законово основание. По делото е безспорно установено, че по силата на издадено от началника на Общинска служба по земеделие - В., Удостоверение с изх. № РД-05-1411/22.07.2014 г. имот с идентификатор 10135.2020.209 КК на гр. В., землище В., с ЕКАТТЕ 10135 с площ 31 438 кв. м. е частна държавна собственост. Видно също от приложената по първоинстанционното дело извадка от КР на недвижимите имоти е, че имот с идентификатор 10135.2020.209 с трайно предназначение "горска" и начин на трайно ползване "дере", в местност "Драгу дере" е държавна собственост. От приложеното към делото приложение към комбинирана скица № 15-245826/18.07.2014 г., издадено от началника на СГКК В. се установява, че посоченият имот следва да се използва съгласно Закона за горите и Правилника за приложение на Закона за горите, тъй като попада в горски фонд в държавно лесничейство, управлението, на което се осъществява от ТП на ДГС - В. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост /ППЗДС/, обстоятелствата, констатирани в акта, имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, при което правилно първоинстанционният съд е зачел материалната му доказателствена сила. Правилно е прието в обжалваното решение, че имотът, държавна собственост, се държи от касационните жалбоподатели без основание. Обосновано съдът е приел, че касаторите се легитимират като собственици на съседен имот с идентификатор 10135.2020.8 с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 154, том II, дело № 262/2010 г. и с Решение № 694/09.05.2000 г. на ПК В.. Видно от представените и обсъдени от съда в мотивите на решението е, че двата имота са гранични и между тях е наличен правен спор за граници поради факта, че със Заповед № 18-1203/12.02.2015 г. на началника на СГКК В. е отказано да бъде извършена промяна на границата между имоти с идентификатори 10135.2020.8 и 10135.2020.209. Въз основа на тези факти законосъобразно е направеното от съда заключение, че касационните жалбоподатели владеят частта от имот 10135.2020.209 без правно основание. Настоящата съдебна инстанция споделя напълно направения от административния съд извод, че възникналият спор между касаторите и издателят на процесната заповед следва да бъде разрешен между тях в исков състезателен граждански процес по предявен от тях иск, тъй като в административния процес съдът не може да преценява кой е действителният носител на вещни права върху имота. Въз основа на тези доказателства, при установеното по делото, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, а именно - държане на държавен имот без основание, правилно е прието в обжалваното решение, че оспорената пред съда Заповед № РД-15-7706-45/23.02.2015 г. на Областния управител на О. В., с която е разпоредено изземването му от фактическата власт на касационните жалбоподатели, се явява законосъобразна. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника - Областен управител на О. В. в размер на 300 лева на основание § 1 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,