Решение № 7413 от 4.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14089/2009 г.

Решение № 7413 от 4.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14089/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Софинвест" ЕООД срещу решение от 12.06.2009 г. постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III-ж състав по адм. д. № 980/2007 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът кмета на СО - район "Младост" не взема становище по касационната жалба. Останалите ответници, чрез процесуалния си представител адв. Теодосиева излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред градския съд е образувано по жалба срещу заповед № РД-06-295 от 11.07.2005 г., с която кмета на СО-район "Младост" на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрил решение по преписка № АГ-94-00-238 от 03.05.2005 г. за имот пл. № 44023 и е определил като свободна от застрояване част от имот с площ от 343 кв. м, част от 1088 кв. м като застроена и част от 119 кв. м като попадаща в реализирано озеленяване. Обжалваното решение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът е съобразявал указанията, дадени в отменителното решение и на това основание е отменил изцяло оспорената заповед. Съобразно указанията, дадени в отменителното решение, съдът е приел, че след като с влязъл в сила административен акт - решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено право на собственост в стари реални граници по отношение на процедирания имот, то за този имот не е допустимо провеждане на производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Само на това основание и без да се произнесе относно спора за застроеност на имота, съдът е отменил изцяло оспорената заповед. Обжалваното решение е неправилно. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие и гори по искането за възстановяване правото на собственост върху съответните бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с която съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. Заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предпоставка за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, които се представят в съответната общинска служба по земеделие и са предпоставка за постановяване на решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Настоящият състав не приема, че с издаване на решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на земеделски земи в стари реални или възстановими граници се преклудира възможността за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, в приложимата редакция, към решението на поземлената комисия, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие и гори, а за имоти в урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Следователно за да се приеме, че е налице приключила процедура по възстановяване на земеделска земя, която се намира в урбанизирана територия, следва да е постановено позитивно решение на съответната общинска служба по земеделие, придружено със заверена от посочените органи скица, а при липса на такава, както е и настоящия случай, следва да се приеме, че процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила. С оглед на тези доводи настоящият състав приема, че реституцията на земеделската земя не е приключила с постановяване на решение № 345 от 25.02.2003 г. на ОСЗГ Младост. Още повече, че и в самото решение под формата на забележка (приложима е редакцията на нормата до изменението, обн. в Държавен вестник бр. 31/2003 г.) е посочено, че за бъде издаден констативен нотариален акт за този имот е необходима скица с точните размери на имота. С оглед специфичния характер на земеделската земя, сега включена в урбанизирана територия, за да приключи реституционната процедура с издаване на решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва да се представят скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, а предварително условие в този случай е определяне на застроената част от имота със заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По тези доводи настоящият състав приема, че производството по издаване на оспорената заповед е допустимо. Като е отменил заповедта само на това основание решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. За да се произнесе в хипотезата на чл. 227, ал. 1 от АПК, настоящият състав съобрази следното: Предметът на произнасяне в това производство следва да обхване изцяло законосъобразността на заповедта, която е била предмет на оспорване. Независимо, че с отмененото решение, постановено по адм. д. № 3415/2005 г., част от имота от 119 кв. м е била определена като незастроена, с касационната жалба е обжалвано изцяло решението, а не само в частта, с която жалбата е отхвърлена. С решението на Върховния административен съд е отменено изцяло съдебното решение без съдът да се произнесе по допустимостта на касационното производство за частта, с която жалбата е уважена. По тази причина настоящият състав приема, че не може да се направи извод за формирана сила на пресъдено нещо за тази част, за която е отменена оспорената заповед. От фактическа страна по делото е установено: С решение по протокол № 4 от 06.06.2005 г. на комисия, назначена със заповед № РД-06-66 от 02.03.2004 г. на кмета на СО-район "Младост", за имот пл. № 44023, извън регулация, но намиращ се в урбанизирана територия, е прието, че част от имота, с площ от 343 кв. м е свободна от застрояване, върху част от 1088 кв. м попада изградена складова база на "Софинвест" ЕООД, а за част от 119 кв. м е прието, че попада в реализирано озеленяване. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. инж. Сачански по адм. д. № 3415/2005 г. по описа на СГС, се установява, че по действащия кадастрален план на гр. София, този имот попада в кадастрални листове 688 и 689, ж. к."Младост"4, м."Южна градска територия, II част. Върху частта от 119 кв. м. не е реализирано озеленяване, а върху частта от имота с площ от 1088 кв. м. попадат три постройки - метални халета, изградени по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), означени като МС с асфалтирано между тях пространство, които са част от складовата база на "Софинвест" ЕООД. Останалата част от имота от 343 кв. м е свободна от застрояване и е определена като такава с оспорената заповед. По делото са приети основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, изготвени от в. л. Дачева от които е установено, че процедирания имот попада в населено място ж. к. "Младост-4" - урбанизирана територия, но е извън границите на регулационния план. Складовите сгради са застроени в част от 1088 кв. м като в тази площ се включват и прилежащите към тях терени. При така установената фактическа обстановка следва извод, че жалбата е частично основателна само по отношение на частта от имота от 119 кв. м. За останалата част от имота с площ от 1088 кв. м, следва да се приеме, че е застроена. Видът и характерът на застрояването е регламентиран в § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ и касае както строителни дейности, непозволяващи възстановяването на собствеността, така и отделни съоръжения. Изброяването и в двата случай не е изчерпателно, а е с примерен характер. В конкретния случай реализираното строителство безспорно е с характер, визиран в § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ - металните халета са надземни постройки. В настоящото производство не се разглеждат въпросите, свързани със законността и статута на извършеното строителство. За наличието, респективно липсата на предпоставките за приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, между които са и законността на строежа, неговия статут и датата на неговото извършване, както и основанията по чл. 10б от ЗСПЗЗ следва да се произнесе орган на поземлената собственост, който постановява решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по същество на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена само за частта от 119 кв. м., които не са застроени и не е проведено мероприятие по озеленяване. За останалата част от 1088 кв. м оспорената заповед следва да бъде потвърдена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение