Решение № 14026 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9301/2012 г.

Решение № 14026 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9301/2012 г., V о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Тракия" - община Пловдив, срещу решение № 1264 от 31.05.2012 г. на Административния съд - Пловдив, с което са отменени заповед № 164 от 31.03.2011 г. и заповед № 165 от 31.03.2011 г. на кмета на район "Тракия" - гр. Пловдив, с които на Румяна Тодорова Вранчева от гр. Пловдив е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в мотивите не са обсъдени всички доказателства, представени от издателя на отменените заповеди. Ответникът по касационната жалба - Румяна Тодорова Вранчева, в представената по делото защита оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционният съд правилно е приел, че обжалваните пред него заповеди са издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на чл. 93, ал. 1 на Закона за държавния служител (ЗДСл). Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е приел, че при издаването на обжалваните пред него заповеди за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на трудовото правоотношение е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизслушване на държавния служител и в неприемане и необсъждане на писмените му обяснения преди налагането на наказанието, поради което ги е отменил, без да разглежда спора по същество. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че не е спазено изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, тъй като е приел за установено, че протоколът от 30.03.2011 г., който е съставен при изслушването на държавния служител от органа по назначаването, е документ с невярна дата, съставен за обслужване на съдебното производство. А относно изпълнението на задължението на органа по чл. 93, ал. 1 законът не указва конкретен ред, по който то да бъде извършено, и не определя документи, които следва да се изготвят. От фактическа страна безспорно е установено, че със заповед № 157 от 30.03.2011 г. кметът на район "Тракия" нарежда на дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно дело относно извършени дисциплинарни нарушения от Румяна Вранчева. С покана от председателя на дисциплинарния съвет от същата дата служителят е поканен да даде обяснения. Тази покана е получена на 30.03.2011 г. в 15.00 часа. Заседанието на дисциплинарния съвет е проведено на следващия ден - 31.03.2011 г. Същия ден дисциплинарният съвет излиза с решение № 1 от 31.03.2011 г., с което предлага на Румяна Вранчева да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Въз основа на това решение същия ден са издадени процесните заповеди. Спорът между страните е относно датата и истинността на протокола за изслушване на държавния служител по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. След събиране и оценка на доказателства относно този факт съдът правилно стига до извода, че е невъзможно Р. Вранчева да се кани в 9.10 ч. за даване на обяснения, да получи поканата за обяснения пред дисциплинарния съвет в 15.30 ч. и да даде обяснения пред кмета в приемното му време от 11 до 12 ч. на 30.03.2011 г. Дори да се приеме, че този протокол е достоверен, изискването на чл. 93, ал. 1 отново не е спазено, тъй като на служителя не е даден срок за писмени обяснения. Действията по чл. 93, ал. 1 да се изслуша държавният служител и да му се даде срок за писмени обяснения са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарноотговорното лице. Целта на закона е да му бъде предоставена възможност за защита на законните му права и интереси. Двете изисквания са кумулативно предвидени и в настоящия случай не са спазени от административния орган. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения гарантират всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагането на дисциплинарното наказание. При това положение липсва едно от кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган, а провеждането на другото е преди образуването на дисциплинарното производство, което също води до неспазване на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Действително в ЗДСл липсва норма, която изрично да разпорежда посочената последователност на действията по чл. 93 и 96 от ЗДСл. Тя обаче следва от общите правила за провеждането на всяко санкционно производство, в това число и дисциплинарното. Началниците могат да искат от служителите устни и писмени обяснения по всяко време на изпълнение на задълженията им. Даването на последните обаче не е равнозначно, както при даването на такива с оглед на образувано против служителя дисциплинарно производство. Правото на защита е конституционно право и изисква във всички случаи на лицето да се предяви обвинение за извършено от него нарушение и едва след това то да бъде разпитано по предявеното обвинение. В случая на служителя не е дадена възможност да упражни правото си на защита. Член 93, ал. 1 следва да се разглежда във вр. с чл. 96 от ЗДСл. От чл. 96, ал. 2 и 3, регламентиращи функциите на дисциплинарния съвет, следва, че изслушването на служителя по чл. 93 трябва да се извърши, след като му е предявено съответното дисциплинарно нарушение, т. е. след решението на дисциплинарния съвет. С приемането на това решение фактът на нарушението се смята за установен и служителят може да даде обяснения пред наказващия орган по така вменените му нарушения. Поради изложеното, дори да се приеме твърдението на касатора, че обясненията са дадени на 30.03.2011 г., то изискването на чл. 93 от ЗДСл отново не е изпълнено. Наистина, сроковете, в които се развива дисциплинарното производство - общо 2 дни, не противоречат на инструктивните срокове в указанията към заповедта за назначаване на дисциплинарния съвет, но възпрепятстват служителя да упражни правото си на защита. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е стигнал до извода, че при издаването на обжалваните заповеди не е спазено изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, което представлява съществено процесуално нарушение, и съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДСл правилно е отменил дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - пето отделение,