Решение № 423 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9627/2020 г.

Решение № 423 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9627/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Силагро" ЕООД срещу решение № 41 от 15.06.2020 г. по административно дело № 15/2020 г. на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-2600/5321/10.09.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и връщане на делото като преписка за ново разглеждане от Изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие". Конкретно са наведени доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд за постановяване на акта от компетентен орган. Ответникът по касационната жалба – Заместник – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) не взема становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на проверка пред АС Силистра е бил Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-2600/5321/10.09.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, като съдът е извършил по отношение на същия пълна проверка за законосъобразност в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК, при което в обжалваното решение е прието, че същият е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Жалбодателят оспорва единствено правилността на извода на съда относно постановяване на акта от компетентен орган. Правилно въз основа на доказателствата по делото – решение по т. 6 от Протокол № 114 от заседание на Управителния съвет на ДФЗ от 15.06.2017 г., с което е избрана П. Славчева за заместник – изпълнителен директор на ДФЗ с ресор на отговорност "Директни плащания на площ" и "Информационни технологии" и заповед № 03-РД/4509/27.06.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която по т. т. 1 - 5 вкл. той е делегирал на този заместник изпълнителен директор правомощия във връзка с осъществяване на дейността на Дирекция "Директни плащания" е прието, че актът е постановен от компетентен орган В случая предвид ресора на отговорност на конкретния заместник- изпълнителен директор на ДФЗ и характера на делегираните с посочената заповед правомощия безспорно изпълнителният директор на ДФЗ е действал в качеството му на представляващ Разплащателната агенция, за каквато е акредитиран ДФЗ. С разпоредбите на чл. 20а, ал. 1 и 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), в приложимата редакция ДВ бр. 13/07.02.2017 г. е предвидено, че изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие (ДФЗ) е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, който в това му качество организира и ръководи нейната дейност и я представлява. С нормите на чл. 20а, ал. 3 и 4 ЗПЗП (ред. ДВ бр. 13/07.02.2017 г.) е въведена възможност изпълнителният директор да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения на заместник-изпълнителните директори. При това доколкото със заповедта са делегирани на издателя на акта правомощията на изпълнителния директор по чл. 20, т. 2 ЗПЗП (ред. ДВ бр. 13/7.02.2017 г.) и такива по т. 10, т. 13 и чл. 13, ал. 1 и ал. 4 от Устройствения правилник на ДФЗ (ред. ДВ бр. 34/2016 г.) във връзка с определения от УС на ДФЗ ресор на отговорност на същия следва извод, че актът е издаден от компетентен орган по силата на описаната делегация. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение