Решение № 9181 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6136/2011 г.

Решение № 9181 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6136/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2386 от 16.02.2011 г., постановено по адм. д. № 16228/09 г. Върховният административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбата на Стефания Радкова Илкова против Заповед № ЧР - П - 179 от 27.11.2009 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Стефания Радкова Илкова от гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решение № 2386 от 16.02.2011 г., постановено по адм. д. № 16228/09 г. на Върховният административен съд, пето отделение, и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени Заповед № ЧР - П - 179 от 27.11.2009 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Ответният по касационната жалба министъра на икономиката, енергетиката и туризма - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбата на Стефания Радкова Илкова против Заповед № ЧР - П - 179 от 27.11.2009 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "главен експерт" в отдел "Енергийни ресурси", дирекция "Природни ресурси и концесии" в министерство на икономиката, енергетиката и туризма. . След като е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, както и събраните в хода на делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, тричленният състав е приел, че същата е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, и в съответствие с материалния закон. Предвид направените оплаквания, че липсва реално съкращение на заеманата от жалбоподателката длъжност са изложени са мотиви, че сравнението на броя служители, включително и изпълняващите длъжността "главен експерт" в дирекция "Природни ресурси и концесии", след влизането в сила на новото длъжностно разписание от 01.12.2009 г. налага изводът, че броя на същите обективно е намален. Посочено е, че обстоятелството, че функциите и задълженията, изпълнявани до този момент от жалбоподателката, са запазени, не води до извод за липса на реално съкращение на длъжността. Като аргумент в тази насока е отбелязано, че от жалбоподателката се смесват понятията "съкращаване на длъжността и "съкращаване на функции и задачи", тъй като последното е нещо присъщо и постоянно за дадена административна единица и отпадането им за нея означава, че този вид дейност и задачи вече не се изпълняват, докато съкращаването от длъжност на даден служител не във всички случаи води до отпадане и цялостно неизпълнение на функциите и задачите, които е изпълнявал до този момент. Посочено е още, че намаляването на броя на служителите, изпълняващи едни същи функции в дадена администрация или разпределението на същата между няколко, по-малко на брой служители, са правни и житейски състояния, при които е налице съкращаване на длъжност без съкращаване на функции и задачи и те са възможни, тъй като оптималната организация и разпределението на възложените задачи на административната единица е въпрос на нейното управление, който е изцяло в компетентността на нейния ръководител и не подлежи на съдебен контрол. Тричленният състав е приел за неоснователен и довода на жалбоподателката, че обжалваната заповед противоречи на чл. 87а от ЗДСл., като е отбелязал, че не е налице нито един от елементите на посочената правна норма. Решаващият състав е счел за ирелевантно за спора обстоятелството, че след обявен конкурс в същата дирекция е назначен нов служител на длъжност "главен експерт". Като мотиви в тази насока е отбелязано обстоятелството, че за законосъобразността на заповедта е релевантно дали е налице съкращаване на щата към датата на издаването й, както и че въпреки новото назначение, броят на главните експерти е по-малък отколкото този, по щатното разписание в сила до 01.01.2009 г., а отделно от това назначеният нов служител е с образование "право". На база на изложеното е направен краен извод законосъобразност на обжалваната заповед. Постановеното решение на тричленния състав е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че решаващият състав неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства, в резултат на което е изградил необоснован извод, че е налице реално съкращение на длъжността, а не фиктивно такова. Твърди се още, че неправилно е прието, че не е налице противоречие с нормата на чл. 87а от ЗДСл. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд, което не се оспорва и от касатора. След описание на фактическата обстановка правилно е формулиран и основният спорен въпрос - налице ли е реално съкращение на заемната от жалбоподателката длъжност след влизането в сила на новото щатно разписание на министерството от 01.12.2009 г. От изложеното в касационната жалба може да бъде направен извод, че на практика касатора не оспорва изводите на съда, че функциите и задачите на изпълняваната от нея длъжност преди влизането в сила на новото щатно разписание са разпределени между оставащите на длъжност "главен експерт" служители, но се твърди, че в случая е налице преобразуване на администрация по смисъла на чл. 87а от ЗДСл. и в този случай служебното правоотношение не се прекратява. Направеното оплакване е неоснователно. В тази насока първоинстанционният съд е изложил правилни мотиви, че извършената промяна в дирекция "Природни ресурси и концесии" съгласно утвърденото ново щатно разписание от 01.12.2009 г. е от такова естество, че тя запазва същите функции и служебни задачи, каквито има по Устройствения правилник на министерството, поради което не е налице нито една от хипотезите на чл. 87а от ЗДСл. - преобразуване, преминаване на една дейност от една администрация в друга или преминаване на дейност от закрита администрация в друга. Правилни и обосновани са изводите на тричленния състав относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон. Съобразявайки установените факти по делото е констатирано, че в случая е налице специфично съкращение в щата - намаляване на броя на служителите, които изпълняват определени функции и задачи без премахване на последните. При такава хипотеза дори е възможно съкращение на длъжности без намаляване на общата численост на персонала. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,