Решение № 6244 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11096/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. И., гражданин на Сирия , против решение 4080/11.10.2024г., постановено по адм. дело 860/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М. А. И. против Решение 4080/11.10.2024г. на АС Хасково, с която му е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут хуманитарен статут . Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му в обжалваната част. В съдебно заседание М. А. И., гражданин на Сирия не се явява лично и не се представлява от процесуалния си представител, който е инициирал касационното производство, но същият депозира становище, с което поддържа касационната жалба и желае отмяната на съдебния акт на първоинстанционния съд. Ответната страна Председател на Държавна агенция за бежанците се представлява от юк. Хичовски, който оспорва касационната жалба и представя допълнителни писмени доказателства за военната , политическата и икономическата обстановка в Сирия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради допуснати нарушения на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. За да достигне до този извод съдебният състав взема предвид следните обстоятелства: С оспореното в настоящото производство решение АС Хасково е отхвърлил жалбата на М. А. И., гражданин на Сирия против Решение 8669/14.08.2024 г. на председателя на ДАБ , с която е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Производството пред административния съд в Хасковое било инициирано по жалба на М. А. И. гражданин на Сирия, против Решение 8669/14.08.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първата инстанция е била събрана административната преписка по издаване на оспорения акт. От фактическа страна по делото е установено, че М. А. И. е подал молба за предоставяне на международна закрила с вх. 518/28.05.2024г. От заявлението и проведеното със заявителя интервю, обективирано в представен по преписката протокол се установява, че същият е с етническа принадлежност [заличен текст], религиозната му принадлежност е [заличен текст], неженен. В обективираното в Протокол рег. УП - 16239/29.05.2024г. интервю от същата дата заявителят е изложил информация за това кога и по какъв начин е напуснал Сирия, както и причините за напускането на страната, точното време на пребиваване в Р Турция, продължителността, местонахождението, начинът на реализиране на нелегалното си влизане в страната. Същият обаче категорично отрича спрямо него да е осъществено каквото и да е преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. При такасъбраните доказателства Съдът надлежно е обосновал извода за липса и на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Що се отнася до основанията за предоставянето на хуманитарен статут, съдебният състав възприел надлежно установените от административния орган факти, и въз основа на тях също направил правен извод идентичен с този, изразен от органа. Приел е, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход но не поради реална опасност от тежки посегателства, а по-скоро поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен конфликт, но е взел предвид обстоятелството, че лицето е пребивавало продължително 9 месеца в Република Турция, където е работело нелегално. Турция според съдебния състав е със сигурност трета сигурна страна, тъй като според събраните данни на разположение на органа и първоинстанционния съдебен състав. Последният е стигнал до извод за това, че нелегалното пребиваване само по себе си е въпрос на лично решение, но дори и след отказа да бъде възобновен неговия Кимлик, не са били изложени от същия твърдения, че са били предприети действия, свързани с репатрирането му от територията на Републиката. На следващо място съдебният състав е припомнил, че в Турция действа регламент за временна закрила, под който термин са поставени всички чужденци, които са били принудени да напуснат страните си на произход и не са в състояние да се завърнат в тези страни, и са пристигнали или пресичат турските граници масово, за да търсят спешна и временна закрила и чиито молби за международна закрила не могат да бъдат оценени на индивидуална основа. Съдебният състав е припомнил, че според чл.6, ал.1 от този Регламент никой не може да бъде връщан на място, където той или тя може да бъде подложен на изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание, или където неговият/нейният живот или свобода биха били застрашени поради неговата/нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Съдебният състав се е позовал на признанията на самия заявител, че през 2024г. не е бил връщан в Сирия, а и сам след предишното си пребиваване се е върнал в Турция. При така възприетите данни, първоинстанционният съд е заключил, че за М. И. Турция се явява трета сигурна страна , където следва да бъде върнат. Така постановеното решение е неправилно, като съображенията на съдебния състав за този извод са следните: На първо място, правилни според настоящата инстанция са направените от страна на първоинстанционния съд изводи за липса на установен от бежанската история на заявителя конкретен повод за напускане на страната му на произход. Лицето не твърди да е бил подложен на преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. В тази връзка надлежно е било възприето и правилно е взето предвид и обстоятелството, че от негова страна не е заявена политическа активност, принадлежност към обществено течение или друго формирование, която да обоснове поне подозрения за заплаха срещу личността му на военна или политическа основа. Не се установяват от събраните доказателства и опасности за личността му, произтичащи от етноса или религията му. Надлежно-възприето от страна на първоинстанционния съд е и обстоятелството, че лицето е прекарало няколко години в Република Турция с получен надлежен документ за предоставяне на временна закрила. Съответстващо на събраните доказателства е и установяването от първоинстанционния съд на обстоятелствата около начина и средствата, чрез които е преминал държавната граница преди да бъде заловен в Р. България. Възприета и отчетена в съдебния акт е и предоставената от него информация за полаган труд, макар и нелегален в Р. Турция. При така възприетите обстоятелства Съдът е потвърдил изцяло правилността на изводите на органа, който е достигнал до правен извод за липса на предпоставките по чл.8, ал.1 и сл. ЗУБ, за предоставяне на заявителя на статут на бежанец, тъй като не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Възприети изцяло са били и изводите на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне и на хуманитарен такъв по чл.9, ал.1, т.1 и т.2, ал.6 и ал.8 (наличие на други хуманитарни причини) ЗУБ. Решението в тази част е мотивирано и касационният съд възприема изцяло изложените мотиви, като на основание чл.221, ал.2 АПК препраща към тях. На последно място настоящата съдебна инстанция изразява пълно съгласие и с обоснованото заключение на ДАБ, възприето от страна на първоинстанционния съд, касаещо наличие на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут към момента на провеждане на административното производство, но не и с изводът на административния орган, че такъв не следва да бъде предоставен поради обстоятелството, че лицето е декларирало пристигането си от трета сигурна страна Република Турция. В тази част от проведеното административно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, които са ограничили правото му на пълноправно участие в административното производство. Според настоящия съдебен състав възприемането наличието на трета сигурна за заявителя страна като единствено, т.е. самостоятелно основание за отказ да му бъде предоставен хуманитарен статут при проведено производство по същество и установяване наличието на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, извършено от страна на ДАБ, и възприето безкритично от първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Макар в националното ни законодателство производството по чл.13 ЗУБ да е преюдициално спрямо това по чл. 75, вр. чл.8 и чл.9 ЗУБ по аргумент от разпоредбата на чл. 13, ал.5 ЗУБ, според която едва при недопускане на чужденеца до територията на третата сигурна държава, след провеждане на производството по чл.13, ал.1 ЗУБ му се осигурява достъп до производство за предоставяне на международна закрила в Република България, според настоящия съдебен състав с оглед спазване принципа за процесуална икономия и бързина на административното производство, паралелното провеждане на двете производства е допустимо при спазване процесуалните гаранции за пълноправно участие на заявителя във всяко от тях. Причината за това е обстоятелството, че и двете коментирани производства са свързани с осигуряване закрилата на чужденеца във връзка със заявените от същия в бежанската му история обстоятелства. Доколкото обаче, те почиват на различни правни основания за провеждането им, като първото- по установяване пристигането на заявителя от трета сигурна държава бива инициирано служебно, според настоящия съдебен състав чужденецът следва да бъде уведомен за същото, за да му бъде предоставена изрична възможност да представя доказателства и обяснения относно обстоятелствата по чл.13, ал.4, т.1 ЗУБ. В настоящият случай именно предпоставката по чл.13, ал.1, т.14, вр. ал.4, т.1 ЗУБ се сочи като самостоятелно основание за непредоставяне на хуманитарен статут, въпреки наличие според органа на хипотезата на чл.9, аил.1, т.3 ЗУБ, към момента на разглеждане на заявлението му. Според настоящия съдебен състав по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в смесване на две различни административни производства, които намират правното си основание в различни правни норми. Провеждат се по различен ред и преследват различни правнорегламентирани цели, без лицето да е било наясно, че изобщо участва в това, свързано с установяване пристигането му от трета сигурна държава. В тази връзка, следва да бъде припомнено, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1 ЗУБ, обстоятелството по ал. 1, т. 14 ЗУБ, (т.е. пристигането на заявителя от трета сигурна държава, в която ще бъде приет)може да бъде самостоятелно основание за отхвърляне на молбата като явно неоснователна, но единствено ако при условията на кумулативност съществува връзка между чужденеца и съответната трета държава, обосноваваща връщането му, при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния чужденец, както и след като му е предоставен документ на езика на третата сигурна държава, с който да информира съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество.По този повод, при разглеждане на спора по същество, съдът намира, че органът е бездействал необосновано при събирането на доказателствата относно установяването на връзка между чужденеца и съответната държава и то при вменено му от закона задължение за индивидуална, т.е. конкретна проверка на сигурността в тази трета страна спрямо посоченото лице. С оглед на така вмененото в тежест на органа задължение за пълно изясняване на обстоятелствата по делото, неизяснен е останал въпросът свързан с това, защо му е бил отнет документът, издаден от Р. Турция, защо по-късно лицето е пребивавало там нелегално и т.н.. Тези обстоятелства са от съществено значение, доколкото биха изяснили дали се касае за допуснато нарушение, извършено престъпление на територията на третата държава или други причини, ограничаващи правото му на пребиваване там. Информацията е могла да бъде проверена включително и по реда на официалните канали за обмен на данни между Р. Турция и Р. България но това не е било сторено. Така е останало неизяснено обстоятелството дали в индивидуален план Р. Турция се явява трета сигурна държава конкретно за М. А. И., поради което не може да бъде направен извод, че надлежно е била извършена индивидуална проверка на сигурността на Р. Турция за конкретното лице. В този смисъл е и Решение на СЕС от 04 Октомври 2024г. по преюдициално запитване С-134/23, където в §41 Съдът подчертава, че способите за събиране на доказателства за установяване на горните обстоятелства трябва да предвиждат проверка във всеки отделен случай на сигурността в страната за съответния кандидат и/или определянето от дадена държава членка на страните, считани като сигурни в общ план, както и нормите, които съответстват на международното право и които позволяват индивидуално разглеждане с цел определяне дали дадена трета страна е сигурна за определен кандидат за международна закрила и предоставят възможност на кандидата да обжалва както прилагането на понятието за сигурна трета страна във връзка с конкретното му положение, така и наличието на връзка между него и въпросната страна. Допуснатите слабости са съществени, тъй като в случай, че бяха избегнати е налице възможност органът да достигне до резултат различен от оспорения. Те обосновават извод за неправилност на Решението и основателност на касационните оплаквания за допуснати от състава на АС Хасково нарушения на материалния и процесуалния закони. Същото се явява постановено при неизяснена фактическа обстановка за установяването на която в пълнота, е необхомо провеждане на повторно интервю с цел събиране на по-пълни обяснения за причината за извеждане на лицето от територията на Р. Турция и отнемане на предоставените му от тази държава документи. Недостатъчната информация е довела до неправилни и необосновани правни изводи, които не се потвърждават напълно от събраните по делото доказателства. Това обосновава необходимостта от отмяна на оспорения съдебен акт ведно с оспореното Решение на Председателя на ДАБ и връщането на преписката на административния орган с указания за ясно уточняване на административните производства, които провежда с оглед предоставяне на заявителя на възможност за пълноправно участие в същите. В случай на произнасяне на органа по въпроса за наличие спрямо касатора на трета сигурна държава, следва да бъдат събрани допълнителни доказателства, вкл. и чрез насрочване на друго интервю за установяване на факти и обстоятелства с пряко отношение към индивидуалната сигурност на посоченото лице в тази трета държава и наличието на установена връзка на лицето с нея. Като е пропуснал да съобрази допуснатите от страна на административния орган съществени процесуални нарушения и е направил извод за законосъобразност на оспореното административно решение в частта относно заявеното искане за предоставяне на хуманитарен статут, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в тази му част. По тези съображения настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, макар валидно и допустимо е частично неправилно. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение