Решение № 2900 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 80/2012 г.

Решение № 2900 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 80/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Младен Младенов от гр. Ямбол срещу решение № 295 от 01.11.2011 г. по адм. д. № 388/2011 г. на Административен съд - Ямбол. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК -югоизточен район, в писмено възражение на процесуалния представител, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-ЮИР-159/15.08.2011 г. на началника на РДНСК - югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "гараж № 4" по схема на сектор Ямбол в имот с идентификатор № 87374.541.35 по кадастралната карта на гр. Ямбол, ул. "Бели дрин". Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен след 1987 г. без строителни книжа. Доводите, че гаража съставлява временен обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ са възприети като неоснователни, с подробно изложени мотиви, сочещи на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ във връзка с чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 ЗУТ. Обсъдена е и категорията на строежа - пета, както и предходна процедура по решение на ОбС-Ямбол за отстъпено право по чл. 197 ЗТСУ (отм.) и отмяна по съдебен ред на решение по протокол № 43/25.04.2001 г. на ОбС, в частта по т. 5. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 49 от 18.03.2011 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство и такива не се представят. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ " гараж" в чужд имот, подробно описан в административния акт по вид и местонахождение, изграден без строителни книжа. Предвид това извода за приложимост на реда за премахване по чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед, е законосъобразен. Доводите по касационната жалба досежно вида на процесния строеж - обект по чл. 56 ЗУТ и тези касаещи правомощията на административния орган-издател на заповедта са неоснователни. Безспорно установеното предназначение на процесния гараж изключва приложимостта на чл. 56 ЗУТ, тъй като предназначението не е свързано с обществена нужда, а обслужва частен интерес. Предвид това се явява ирелевантно обстоятелството за начина на закрепване на гаражната клетка към земята. Строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ е всяко съоръжение, което трайно променя субстанцията и начина на използване на поземления имот, вкл. и преместваемите обекти, които не попадат в изключените хипотези по чл. 56, ал. 1 ЗУТ досежно предназначението за търговски или други обслужващи дейности за обществени нужди. С оглед на изложеното се явява неоснователно и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение -недопускане на поисканата СТЕ, тъй като начина на закрепване на гаражната клетка към имота е ирелевантен. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изрично заявената претенция от пълномощникът на РДНСК за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи сумата от 150 лв., съставляваща юрк. възнаграждение за касационната инстанция, определено по реда на чл. 64, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет и чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,