Решение № 5953 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1400/2016 г.

Решение № 5953 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1400/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, гр. София, ул. "Славянска" № 1 срещу Решение № 13587 от 14.12.2015 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 11091/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменил Заповед № СД-02-1 от 14.08.2015 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 от Закона за съдебната власт на М. К. В. - държавен съдебен изпълнител в Районен съд, гр. Хасково, е наложно дисциплинарно наказание "забележка".

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - министърът на правосъдието, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изводите на съда са неправилни, тъй като не обсъдил всички представени по делото писмени доказателства. Излага изключително подробно хронологията на фактите. Счита за доказано по делото, че предприетите от държавния съдебен изпълнител действия са в нарушение на чл. 431, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и че предприетите от държавния съдебен изпълнител действия не кореспондират с целите на насроченото изпълнение и с изпълнението на задълженията по чл. 465 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да остави в сила Заповед № СД-02-1. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулти Росен Кожухаров и Любомир Димов.

2. Ответникът по касационната жалба - М. К. В., счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и счита, че не е извършила изпълнителни действия на адреса гр. Хасково, ул. "Родина" № 11, както и че не е предприела действия, които утежняват и водят до неблагоприятни последици по отношение на длъжника и на управителя. Счита действията на председателя на Районен съд, гр. Хасково, за тенденциозни и обусловени от съществуващите лоши семейни отношения. Сочи, че работата й като държавен съдебен изпълнител е оценена положително при извършените две планови проверки. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обоснован, с оглед на доказателствата по делото, счита извода на съда за съответност на действията на държавния съдебен изпълнител с материалните норми, уреждащи производството. Не са установени действия на съдебния изпълнител, които да са извън неговите правомощия и извън предмета на изпълнителното дело. Неправилното прилагане или тълкуване на закона от съдебния изпълнител, което може да доведе до незаконосъобразност на действията му по изпълнение на служебните задължения не представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 и 5 ЗСВ. За да е налице такова нарушение е необходимо от обективна и субективна страна да е установено, че действието е извършено виновно, а не с оглед на вътрешното убеждение на съдебния изпълнител. Фактите по делото не установяват виновно осъществяване на елементите на фактическия състав на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ, поради което не са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. М. К. В. е държавен съдебен изпълнител в Районен съд, гр. Хасково.

2. На 30.12.2008 г. между "Пърсънъл Файнанс България - Хасково" ООД и Х., с постоянен адрес гр. Хасково, ул. "Родина" № 11, бил сключен договор за паричен заем № 1389/546 за сумата от 800, 00 лв. и издаден запис на заповед за същата сума, л. 281.

3. На 01.04.2009 г. между "Пърсънъл Файнанс България - Хасково" ООД и "Спиди кредит" ООД бил сключен договор за цесия по силата, на който цедентът прехвърлил на цесионера свои вземания, inter alia, вземането по "договор за паричен заем № 1389/546 от 30.12.2008 г. сключен между "Пърсънъл Файнанс България - Хасково" ООД и Христо Петков, управител на "ОТЗ -Орион" ООД" с посочени единен граждански номер и номер на лична карта на физическото лице, л. 36 - 44.

4. На 28.07.2009 г. съдия в Районен съд, гр. Хасково, издал на "Пърсънъл Файнанс България - Хасково" ООД, седалище и адрес на управление, гр. София, ж. к. "Лагера", бл. 38, вх. 3, ап. 36, изпълнителен лист № 1374 по частно гражданско дело № 1805/2009 г. съгласно, който "ОТЗ - Орион" ООД, седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. "Лютиче" № 16, представлявано от Х., с адрес гр. Хасково, ул. "Родина" № 11 е осъдено да заплати на "Пърсънъл Файнанс България - Хасково" ООД, представлявано от Н. П. Л. сумата от 960, 00 лв., което вземане произтича от запис на заповед от 30.12.2008 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението - 22.07.2009 г. до окончателното плащане, л. 23 и 262.

5. На 28.08.2009 г. "Спиди кредит" ООД, чрез управителя Кирил Димитров Атанасов, подало до частен съдебен изпълнител № 875 молба за образуване на изпълнително дело по изпълнителен лист от 28.07.2009 г. по частно гражданско дело № 1805/2009 г. на Районен съд, гр. Хасково, по силата на който длъжникът Х. е задължен да плати на "Спиди кредит" ООД сумата от 960, 00 лв. ведно със законната лихва, считано от 22.07.2009 г. до окончателното изплащане, л. 245. По искането било образувано изпълнително дело № 20098750400690, л. 277.

6. На 01.09.2009 г. "Пърсънъл Файнанс България - Хасково" ООД уведомил управителя на "ОТЗ- Орион" ООД - Х., за извършено цедиране на вземането на "Пърсънъл Файнанс България - Хасково" ООД по "договор за паричен заем 1153262" на "Спиди кредит" ООД, л. 14.

7. На 09.10.2013 г. "Спиди кредит" ООД, чрез управителя Л., подало до държавен съдебен изпълнител молба, вх. № 22044, за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист № 1374 от 28.07.2009 г. "против "ОТЗ - Орион" ООД Х. , адрес на регистрация ул. "Лютиче" № 16, ЕИК 200309760, гр. Хасково на длъжника ул. "Родина" № 16" и единен граждански номер. В молбата е посочено: "да се насрочи дата на опис на движими вещи на адреса на длъжника Хасково ул. "Родина" 11 за сумата от 960 лв. и законните лихви от датата на осъждане 22.07.2009 г. ". Към молбата са приложени изпълнителен лист и вносна бележка, л. 315.

8. На 09.10.2013 г. по молбата било образувано изпълнително дело № 20135640400399/2013 г. (№ 399) и за докладчик определен държавен съдебен изпълнител М. К. В., л. 315.

9. На 09.10.2013 г. държавен съдебен изпълнител В. дала указания на взискателя за представяне на уведомление до длъжника по чл. 99 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), л. 315.

10. На 11.10.2013 г. управителят на "Спиди кредит" ООД - Л., представила по изпълнително дело № 399 уведомление от 01.09.2009 г. на "ОТЗ - Орион" ООД, седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. "Кокиче" № 16 чрез управителя Х., гр. Хасково, ул. "Родина" № 11 за цесия, извършена на 01.04.2009 г. на вземането на "Пърсънъл Файнанс България" ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 1153262, за сумата от 960, 00 лв. В уведомлението се съдържа и декларация от Х., управител на "ОТЗ - Орион" ООД, че получил уведомлението, като изрично е посочено "адрес на местоживеене" на Христов - гр. Хасково, ул. "Родина" № 11, л. 13.

11. На 14.10.2009 г. държавен съдебен изпълнител В. издала покана за доброволно изпълнение, изх. № 6874, до "ОТЗ - Орион" ООД. В поканата бил посочен адрес гр. Хасково, ул. "Кокиче" № 16, ет. 2, ап. 4 - адрес по посоченото в търговския регистър, л. 15.

12. На 23.10.2013 г. връчителят на поканата отбелязал, че на адреса не се намира соченото юридическо лице, л. 16.

13. На 24.10.2013 г. държавен съдебен изпълнител В. дала указания на взискателя да посочи адрес на длъжника, л. 16.

14. На 31.10.2013 г. (грешно входирано с дата 01.10., тъй като входящият № 24048 е много по-голям от този, под който е входирана молбата за образуване на изпълнително дело - № 22044, а и няма как да е входирана молбата по необразувано изпълнително дело) взискателят посочил адрес на длъжника - гр. Хасково, ул. "Родина" № 11, л. 17.

15. На 04.11.2013 г. държавен съдебен изпълнител В. издала покана за доброволно изпълнение, изх. № 7495. В поканата бил посочен адрес гр. Хасково, ул. "Родина" № 11, л. 19.

16. На 08.11.2013 г. връчителят на поканата отбелязал, че на адреса не се намира соченото юридическо лице, л. 20.

17. На 12.11.2013 г. държавният съдебен изпълнител издал покана за доброволно изпълнение, изх. № 7666, на длъжника на адрес гр. Хасково, ул. "Кокиче" № 16, ет. 2, ап. 4 като указал да се постави уведомление на основание чл. 50, ал. 4 ГПК чрез залепване - адресът е този по търговския регистър, л. 21.

18. На 15.11.2013 г. на адреса - гр. Хасково, ул. Кокиче" № 16, ет. 2, ап. 4, било залепено уведомление по чл. 50, ал. 4 ГПК, л. 24.

19. На 29.11.2013 г. съдебният изпълнител В. приел, че поканата е надлежно връчена, л. 24.

20. На 22.01.2014 г. държавният съдебен изпълнител В. насрочила опис на движими вещи, собственост на длъжника, на 20.02.2014 г. от 13, 30 часа. В разпореждането не е посочен адрес, на който ще се извърши описа, л. 25.

21. На 14.02.2014 г. съдебният изпълнител пренасрочил описа за 20.03.2014 г. от 10, 30 часа, като в разпореждането не е посочен адрес, на който ще се извърши описа, л. 217.

22. Призовката за описа била изпратена на адреса на дружеството, посочен в търговския регистър, като съдебният изпълнител приел, че призоваването е редовно при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК. Управителят на длъжника бил уведомен за насрочения опис по телефона на 11.03.2014 г., л. 222.

23. На 17.02.2014 г. съдебен изпълнител В. с писмо, изх. № 979, поискала от Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи съдействие за насрочения на 20.03.2014 г. опис на адрес гр. Хасково, ул. "Кокиче" № 16, ет. 2, ап. 4 с длъжник "ОТЗ - Орион" ООД, л. 219.

24. На 20.03.2014 г. съдебен изпълнител В. посетила адреса - гр. Хасково, ул. "Кокиче" № 16, ет. 2, ап. 4, и установила, че на адреса живее физическото лице Петко Стоянов Петров. По искане на пълномощника на взискателя съдебният изпълнител посетил адреса на управителя Х.- гр. Хасково, ул. "Родина" № 11. На адреса не намерил никого, по искане на взискателя били отворени две заключени външни врати и сменен патрон на едната, за което управителят на фирмата бил уведомен по телефона. Не били установени вещи на дружеството. Ключовете от сменения патрон били оставени на съхранение в касата на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд, гр. Хасково, л. 231.

25. На 13.05.2014 г. длъжникът поискал да му бъдат предоставени ключове от жилището на управителя, л. 179.

26. На 13.05.2014 г. съдебният изпълнител насрочил дата за връщане на ключовете - 16.05.2014 г., като страните били уведомени по телефона, л. 179.

27. На 16.05.2014 г. взискателят възразил против връщането на ключовете до произнасяне на съда по допустимостта на жалба, вх. № 6517 от 02.04.2014 г., тъй като на 20.03.2014 г. опис не е извършван, л. 188.

28. На 16.05.2014 г. държавният съдебен изпълнител отложил връщането на ключовете на управителя Христо Петков Христов за личното му жилище на адрес гр. Хасково, ул. "Родина" № 11, л. 189.

29. На 22.05.2014 г. с Решение № 241 по въззивно частно гражданско дело № 434/2014 г. Окръжен съд, гр. Хасково, оставил без разглеждане жалбата на длъжника срещу действията на съдебния изпълнител, тъй като опис не е извършван и не е налице хипотеза на чл. 435, ал. 2 ГПК и уведомил председателя на районния съд за констатирани нарушения от държавния съдебен изпълнител при отваряне на жилището на управителя на длъжника, л. 303 - 304.

30. На 23.05.2014 г. председателят на Районен съд, гр. Хасково, издал Заповед № 170, с която изискал от М. В. обяснения досежно отворените врати и сменения по нейно разпореждане секретен патрон на входната врата от жилището на управителя на длъжника, находящо се на ул. "Родина" № 11, л. 305 - 306.

31. На 26.05.2014 г. съдебният изпълнител В. насрочил на 30.05.2014 г. дата за връщане на ключовете. Страните били надлежно уведомени, л. 198 - 201.

32. На 30.05.2014 г. трите броя ключове били предадени на управителя на длъжника, за което бил съставен приемателно-предавателен протокол, л. 202.

33. На 12.06.2014 г., председателят на Районен съд, гр. Хасково, направил предложение, рег. № 2978, до Министерството на правосъдието и Инспектората на министъра на правосъдието с искане за извършване на проверка по изпълнително дело № 20135640400399 и преценка за извършено нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 2, 4 и 5 ЗСВ и упражняване на правомощията по чл. 310, ал. 1, чл. 311, т. 3, предложение първо и чл. 315 ЗСВ, л. 298 - 301.

34. На 30.06.2014 г. М. В. представила на председателя на районния съд писмено становище по хода на изпълнително дело № 20135640400399, л. 294 - 296.

35. На 24.10.2014 г., със Заповед № ЛС-И-1091, министърът на правосъдието образувал дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдебен изпълнител М. В., л. 150.

36. На 14.08.2015 г., със Заповед № СД-02-1, издадена на основание 313, ал. 1 и чл. 321 и чл. 311, т. 3 във вр. с чл. 312, ал. 2 и чл. 315 във вр. с чл. 308, ал. 2, т. 1 ЗСВ министърът на правосъдието наложил на държавен съдебен изпълнител М. К. В. дисциплинарно наказание "забележка", л. 94 - 102.

37. На 12.01.2015 г. съдебен изпълнител В. прекратила изпълнително дело № 399 на основание чл. 433, ал. 1, т. 5, предложение 2 ГПК.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че констатациите в обжалваната заповед за допуснати нарушения не били доказани, тъй като доказателствата по делото установяват, че образуването на изпълнително дело и извършваните по него действия отговорят на материалните норми, уреждащи това производство. Приложените доказателства установяват легитимацията на страните в изпълнителното производство. При извършения на 20.03.2013 г. опис на движими вещи на дружеството - длъжник са спазени законовите изисквания и "не са причинени на длъжника и семейството му неудобства повече от необходимото за целта на производството по принудително изпълнение". Съдебният изпълнител има правомощията по чл. 431 ГПК, а от доказателствата по делото не се установяват действия на съдебния изпълнител, които да са извън тези, дадени му от закона и да са насочени към резултат и цели извън закона. Установените действия на съдебния изпълнител са в резултат на поведението на длъжника, с което цели да осуети принудителното изпълнение. Действията на съдебния изпълнител не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните задължения, нарушение на престижа на съдебната власт или нарушение на норми на Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. Въз основа на това съдът приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я отменил.

Този извод на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, петчленен състав, при така установените по делото факти, фактически и правни изводи на първоинстанционния съд, твърдяните от касатора пороци на съдебното решение, доводите в тяхна подкрепа и възраженията на ответника приема от правна страна следното:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно - страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите, които сочи в подкрепа на твърдяните пороци, са основно за необоснованост на изводите на съда с оглед на доказателствата по делото, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

1. По приложимостта на Закона за съдебната власт:

Преди да отговори на твърденията за пороци на обжалваното съдебно решение съдът счита за необходимо да посочи следното:

Съгласно чл. 307, ал. 1 ЗСВ на съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Тази норма установява дисциплинарната отговорност на посочените субекти, чийто правен статус е регламентиран в Закона за съдебната власт.

Дисциплинарната отговорност, като всеки вид юридическа отговорност, трябва да е установена в закон и именно това е целта на чл. 307, ал. 1 ЗСВ. Изискването за законоустановеност е относимо не само за възможността съответният правен субект да носи дисциплинарна отговорност, но и за вида на дисциплинарните наказания, които дисциплинарнонаказващия орган има правомощието да наложи. Те също трябва да бъдат установени в закон. Дисциплинарните наказания за държавен съдебен изпълнител са установени в чл. 308, ал. 2 ЗСВ. Що се отнася до вида на дисциплинарните нарушения, за които се налагат дисциплинарни наказания, тъй като те са пряка функция на съдържанието на дейността, която правният субект извършва по силата на съответното правоотношение, видовете нарушения не са, а и не биха могли да бъдат лимитативно изброени, а са определени от законодателя само в най-общи рамки, като насока за установяване на онези служебни и извънслужебни действия, нарушаването на които злепоставя извършването на съответната държавна функция.

В контекста на гореизложеното следва да бъде тълкувана и разпоредбата на чл. 307, ал. 3 ЗСВ, която дава легална дефиниция на понятието дисциплинарно нарушение. Вярно е, че в нея не са включени държавните съдебни изпълнителни, но от този формален пропуск не може да се изведе неприложимост на разпоредбата на чл. 307, ал. 4 ЗСВ към действията на държавния съдебен изпълнител. Това, което е важно за дисциплинарните нарушения на държавния съдебен изпълнител е разликата във функциите, които осъществява и в характера на правоотношението, въз основа на което ги осъществява, както и в средствата за защита на заинтересованите лица в сравнение с функциите и характера на правоотношенията на съдиите, прокурорите и следователите и средствата за защита на заинтересованите лица. При отчитане именно на тези обстоятелства трябва да бъде определен кръга на служебните и неслужебни действия на държавния съдебен изпълнител, които могат да осъществят състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4 ЗСВ.

Безспорно е, че характера на правоотношението, по силата, на което съдията, прокурора и следователя, от една страна, и държавният съдебен изпълнител и съдията по вписванията, от друга страна, осъществяват своите служебни функции и правомощия са различни. Правоотношението на съдията, прокурора и следователя не е трудово, не и служебно. То е специфичен вид правоотношение, въз основа на което се осъществява съдебната власт като вид държавна власт. И за да се гарантира независимостта на правосъдната функция законодателят е изключил от обхвата на дисциплинарната власт действията на съдията, прокурора и следователя, които пряко осъществяват тази функция.

Съгласно чл. 277, ал. 3 и чл. 292, ал. 3 ЗСВ правоотношението на държания съдебен изпълнител и на съдията по вписване е трудово правоотношение. Но държавните съдебни изпълнители, макар и да не са орган на съдебната власт по смисъла на Конституцията, са държавни органи, които осъществяват правозащитна функция (в определена степен правораздавателна, а в ограничени случаи и правосъдна дейност). Част от тяхната дейност подлежи на съдебен контрол, но друга - не подлежи. Онази част от дейността на държавния съдебен изпълнител, която подлежи на съдебен контрол по своя характер е изключена от обхвата на дисциплинарната власт на министъра. Следователно дисциплинарно нарушение може да бъде само това виновно неизпълнение на правомощията на съдебния изпълнител, което не подлежи на съдебен контрол. Гражданският процесуален кодекс (01.01.2008 г.) изостави принципа на всеобща обжалваемост на действията на съдебния изпълнител и въведе като принцип обжалваемост по съдебен ред само на изрично посочени в закона действия на съдебния изпълнител - чл. 435 ГПК.

С оглед на горното съдът следва да извърши проверка дисциплинарно нарушение ли са процесните действия на държавния съдебен изпълнител. Соченото от представителя на прокуратурата, че "неправилното прилагате или тълкуване на закона от съдебен изпълнител, което може да доведе до незаконосъобразност на действията му по изпълнение на служебните задължения не представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 и 5 ЗСВ" е неприложимо a priori за всички действия на съдебния изпълнител. Чрез тези процесуални действия, които остават извън обхвата на съдебния контрол по чл. 435 ГПК, могат да бъдат осъществени дисциплинарни нарушения, защото при тях не става въпрос за независимост на "вътрешното убеждение на съдебния изпълнител" по тълкуването и прилагането на закона, а за преценка на противоправността на процесуално действие, което той извършва.

2. По обективната страна на деянията:

С оспорената заповед органът приел, че с действията си държавният съдебен изпълнител осъществил три нарушения на служебните си задължения - по чл. 429, ал. 1, по чл. 431, ал. 1 във вр. с чл. 429, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 426, ал. 1 ГПК и неоснователно забавяне по направено искане. С тяхното извършване той осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 и 5 ЗСВ.

2.1. По нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ:

а) Нарушението на чл. 429, ал. 1 ГПК:

Съдът приел, че събраните по делото доказателства не доказват извършване на нарушение по чл. 429, ал. 1 ГПК. Този извод на съда е неправилен, несъобразен с доказателствата по делото. Преди всичко следва да се посочи, че страните по делото не оспорват фактите по делото. Те ги приемат за доказани така, както са изложени в Заповед № СД-02-1. Различна е интерпретацията, която страните правят на тези факти. С оглед на това процесуално поведение на страните, а и поради действително събраните по делото на всички, известни на съда, доказателства за фактите и обстоятелствата от значение за предмета на спора, по делото съдът не е събирал други доказателства освен приетата дисциплинарна преписка.

Какво показва релевантната нормативна уредба и доказателствата по делото?

Съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист. Видно от доказателствата по делото държавният съдебен изпълнител образувал изпълнително дело по молба на лице, което не е посочено в представения изпълнителен лист като кредитор, за да има право на принудително изпълнение. В изпълнителния лист като кредитор е вписан "Пърсънъл Файнанс България - Хасково" ООД. Факта, че в изпълнителния лист дружеството - кредитор е вписано, че се представлява от управител Н. П. Л. и факта, че дружеството, което представило изпълнителния лист и поискало образуване на изпълнително дело се представлява от същото физическо лице - Н. П. Л., по никакъв начин не може да обоснове идентичност на двата правни субект - този, който е кредитор по изпълнителния лист, и този, който подал молбата за започване на принудително изпълнение.

Факта, че на държавния съдебен изпълнител било известно, че "по делата към СИС при РС - Хасково "Спиди кредит" ООД винаги имат представен договор за прехвърляне на вземане (цесия)" също не може да обоснове изпълнение от държавния съдебен изпълнител на задължението му да започне принудително изпълнение само по молба на вписания в изпълнителния лист кредитор.

Съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК право да иска изпълнение въз основа на издадения на взискателя изпълнителен лист освен взискателят имат само наследниците, частните правоприемници, поръчителят и солидарният длъжник, когато са платили дълга. Следователно преди да пристъпи към извършването на каквото и да било процесуално действие по молбата, с която е сезиран, съдебният изпълнител, в т. ч. и държавният, е длъжен да се убеди в качеството на взискател на лицето, което го е сезирало. Изпълнителният лист е основание и критерий за законосъобразност и валидност на изпълнителните действия и поради това съдебният изпълнител е длъжен да следи за субективните предели на изпълнителния лист. Тогава, когато молбата е подадена не от соченото като кредитор лице и към нея не са представени доказателства за частно правоприемство или за наличие на правни предпоставки за другите, предвидени в чл. 429, ал. 1 ГПК правни субекти, съдебният изпълнител е длъжен да укаже нередовността на молбата и да даде срок за отстраняване на нередовността.

В случая държавният съдебен изпълнител до прекратяване на изпълнителното дело не събрал надлежни доказателства, които да установяват частното правоприемство на "Спиди кредит" ООД по отношение на вземането на "Пърсънъл Файнанс България - Хасково" ООД от "ОТЗ - Орион" ООД. Както подробно е изложено в мотивите на оспорената заповед, а и се доказва изцяло от приложените по делото доказателства, молителят - "Спиди кредит" ООД, представил договор за цесия от 01.04.2009 г., който обаче има за предмет договор за паричен заем № 1389/546 от 30.12.2008 г. - № 104 в договора. Този договор е договор за заем с физическото лице Х. П. Х., не с "ОТЗ - Орион" ООД, чийто собственик и управител, заедно с друго лице, е Х. П. Х.. Представеното от молителя - "Спиди кредит" ООД, уведомление от 01.09.2009 г. на "Пърсънъл Файнанс България" ООД (виж по-горе т. III. 6) визира друг договор за паричен заем - № 1153262, отделно от факта, че това уведомление не носи никакви подписи на лицето, което към този момент е представлявало дружеството, както и съдържа неточно изписване на фирмата на дружеството. Тези две представени доказателства по никакъв начин не доказват наличието на исканото от закона частно правоприемство, за да може подалият молбата правен субект да има качеството на взискател в изпълнителния процес.

Вярно е, че в хода на изпълнителния процес длъжникът по изпълнението не оказал никакво съдействие за изпълнение на задължението по изпълнителния лист. Вярно е, че съдебният изпълнител правил няколкократни опити да установи контакт с него като насрочвал справка, на които длъжникът не се явявал, но това поведение на длъжника не може да обоснове законосъобразност на действията на съдебния изпълнител да образува изпълнително производство по искане на лице, което не е сочено в изпълнителния лист като кредитор и не е доказало качеството си на взискател в изпълнителния процес.

Нарушаването на субективните предели на изпълнителния лист е процесуално действие на съдебния изпълнител, срещу което длъжникът и третото лице нямат правно средство за защита по смисъла на чл. 435 ГПК, т. е. чрез обжалване на действията пред окръжния съд. Единствената възможност е по исков път чрез предвидената в чл. 441 ГПК отговорност по чл. 49 ЗЗД. Тъй като става въпрос за процесуални действия, които не подлежат на съдебен контрол от съда и с оглед на установената противоправност на процесното процесуално действие касаторът правилно приел, че извършеното от държавния съдебен изпълнител представлява нарушение на служебните му задължения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ.

Видно от изложеното несъответства на доказателствата по делото извода на първоинстанционния съд, че "приложените доказателства по изпълнителното дело установяват легитимацията на страните по несъмнен начин". Този извод на съда не е подкрепен с нито едно от доказателствата по делото. Налице е необоснованост на изводите на съда, която е довела и до нарушение на материалния закон.

б) Нарушението на чл. 431, ал. 1 във вр. с чл. 429, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 426, ал. 1 ГПК:

Съгласно чл. 431, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да отворят сгради на длъжника и да претърсва негови вещи, жилище и други помещения. Това негово правомощие не е безгранично. То е ограничено от принадлежността на съответните сгради, вещи, помещения на длъжника и следва да бъде осъществено при спазване на законовите изисквания.

В случая, с оглед на посоченото в изпълнителния лист, длъжник е "ОТЗ - Орион" ООД. Съгласно посоченото в търговския регистър към датата на разпореждането на съдебния изпълнител за насрочване на описа, дружеството е със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. "Кокиче" № 16, ет. 2, ап. 4. Но в разпореждането съдебният изпълнител не вписал адреса, на който ще извърши описа. Призовката до длъжника била изпратена на адреса на дружеството посочен в търговския регистър като в нея изрично е посочено, че длъжникът е длъжен "в определеното време да бъде в дома си, за да извърша изпълнението", както и изрично е предупреден за възможността съдебният изпълнител да нареди отваряне на сградата. Поисканото от съдебния изпълнител съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи е досежно адреса на ул. "Кокиче" № 16, ет. 2, ап. 4 (виж по-горе т. III. 23).

При така постановеното разпореждане, извършено уведомяване на длъжника и поискано съдействие от компетентните органи държавният съдебен изпълнител посетил именно адреса на длъжника, посочен в търговския регистър. Безспорно по делото е, че при извършеното на адреса посещение държавният съдебен изпълнител установил, че на адреса живее физическо лице и че адресът не е седалище на длъжника. Поради това и не извършил опис на наличните на адреса движими вещи - те не били собственост на длъжника. Но вместо да насрочи дата за нов опис на адрес на длъжника, посочен от взискателя, съдебният изпълнител посетил посочения от взискателя постоянен адрес на управителя на дружеството, тъй като "взискателят изложил мотиви, че може да има представители на фирмата, които все пак да се намират вътре в имота". В имота на управителя на дружеството - длъжник, който имот е жилище по постоянния му адрес, съдебният изпълнител, поради заключени входни врати и по предложение на взискателя, извършил отваряне чрез използване на ключарски услуги. В протокола за извършеното процесуално действие е посочено, че "за предприетите действия на държавния съдебен изпълнител управителят на фирмата, т. е. на дружеството - длъжник, отново е уведомен по GSM".

Тези действия на съдебния изпълнител са в нарушение на чл. 431, ал. 1 ГПК, защото първо, са насочени към правен субект, който не е длъжник, т. е. те са извън субективните предели на изпълнителния лист. Управителят на дружеството - длъжник не е длъжникът. Това са различни правни субекти. Насочването на принудителни процесуални действия към лице, което не е длъжник е сериозно нарушение на законовите изисквания и представлява нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. Не намира опора в доказателствата по делото довода на съдебния изпълнител, че по изпълнителното дело не са налице "сигурни данни", че имотът на адрес гр. Хасково, ул. "Родина" № 11 "е личен адрес на управителя Христо Петков Христов". По изпълнителното дело са представени достатъчно доказателства още с молбата на взискателя от 11.10.2013 г., които безспорно сочат, че този адрес е адрес "по местоживеене" на Христо Петков Христов (виж т. III. 10). Наред с това данните от търговския регистър ясно показват, че това не е седалището на фирмата. Но дори и да са липсвали по изпълнителното дело доказателства за собствеността и характера на имота на адреса на ул. "Родина" № 11 съдебният изпълнител е бил длъжен да направи необходимото, за което той разполага с правомощия, предоставени му от закона, да установи кому принадлежи жилището, принудителното отваряне на което осъществил.

Второ. Дори и да се елиминира факта, че действията са извършени извън субективните предели на изпълнителния лист, което настоящият състав не приема, действията са извършени и без да са налице предпоставките за допустимост на визираната в чл. 431, ал. 1 АПК процесуална принуда. Лицето, спрямо което е предприета процесуалната принуда не е надлежно уведомено с призовка за принудително изпълнение за времето и мястото на описа, което задължение следва, както сочи и органът, от изискванията на чл. 57, т. 4 ГПК и по аргумент от чл. 434 във вр. с чл. 467, т. 5 ГПК. Вписването в протокола от 20.03.2014 г., че управителят е уведомен по телефона за извършените процесуални действия на принуда не удостоверява часа на уведомяване, което значи, че то може да е направено непосредствено преди предприемане на процесуалното действие или непосредствено след неговото извършване. Която и от хипотезите да е осъществена решаващото за законосъобразността на извършеното процесуално действие е, че лицето, чието жилище е отворено от съдебния изпълнител, не е било своевременно предупредено за процесуалното действие. Разбира се, тук не става въпрос за спазване на седемдневен срок по смисъла на чл. 56, ал. 3 ГПК, тъй като в случая е приложимо изключението на изречение второ на разпоредбата, но уведомяването трябва да позволява на лицето да обезпечи присъствието си, ако желае, при извършване на описа. Като не е спазил това съдебният изпълнител допуснал сериозно нарушение на законовите изисквания, т. е. неизпълнение на служебните си задължения, което представлява нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ.

И трето. Извършените от съдебния изпълнител действия на процесуална принуда не съответстват на целта на предприетото принудителното действие - опис на движими вещи, собственост на дружеството - длъжник. Предоставената на съдебния изпълнител власт за упражняване на процесуалната принуда по смисъла на чл. 431, ал. 1 ГПК има за цел единствено описването на движими вещи, които са собственост на длъжника. Разбира се, съдебният изпълнител не установява собствеността на движимите вещи въз основа на писмени доказателства, които доказват собствеността, а прави своите изводи на базата на индиции за собственост основната, от които е държането на вещта по смисъла на чл. 69 от Закона за собствеността. Именно поради това и описа се извършва там, където е седалището (адреса) на длъжника, защото се предполага, че именно там той държи своите вещи. В случая самият съдебен изпълнител вписал в протокола от 20.03.2014 г., че принудителното отваряне на жилището на управителя на дружеството - длъжник е извършено не с цел да се опишат вещи на длъжника, а "да бъде открит управителя на фирмата и да се установи връзка с него", както и "че може да има представители на фирмата, които все пак да се намират вътре в имота". Това обаче не е целта на предприетото принудително процесуално действие. Не издирването на управителя на фирмата, а извършването на опис на движими вещи, собственост на фирмата, е цел на принудителното действие.

Видно от изложеното действията на държавния съдебен изпълнител по прилагане на процесуална принуда по смисъла на чл. 431, ал. 1 ГПК са извършени в нарушение на закона. Тези действия на съдебния изпълнител не подлежат на съдебен контрол по смисъла на чл. 435 ГПК, защото опис не е извършван, както изрично сочи и Окръжният съд, гр. Хасково, в Решение № 241 от 22.05.2014 г. С оглед на това с извършването от съдебния изпълнител на противоправни процесуални действия на принуда той осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. Първоинстанционният съд като приел, че доказателствата по делото не установяват съдебният изпълнител да е излязъл извън рамките на разрешената му процесуална принуда, направил необоснован извод за неосъществяване на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ, който довел до неправилно приложение на материалния закон.

в) Несвоевременно произнасяне по молба на длъжника:

От доказателствата по делото е видно, че Х. сезирал държавния съдебен изпълнител с искане да му бъдат предоставени ключовете от собственото му жилище, които съдебният изпълнител оставил на съхранение в съдебно изпълнителната служба след смяната на патрона на бравата. Искането е направено на 13.05.2014 г. (виж т. III. 25). В разумен срок съдебният изпълнител насрочил връщането - 16.05.2014 г. (виж т. III. 26), но без правно основание отложил връщането. Доводът на взискателя за висящо съдебно производство с предмет жалба срещу извършването на опис на 20.03.2014 г., т. е. предмет различен от исканото действие - връщане на ключовете, не обективира законово основание за отлагане на процесуалното действие. Видно от доказателствата по делото съдебният изпълнител извършил процесното действие едва след постановяване на Решение № 241 - на 30.05.2014 г., което с оглед на факта, че става въпрос за лично жилище на трето за изпълнителния процес лице е нарушение на общото задължение на съдебния изпълнител да действа законосъобразно и в максимално кратък срок.

Всяко процесуално действие на съдебния изпълнител следва да бъде законосъобразно, т. е. да е обосновано от гледна точка на целта на изпълнителния процес и да бъде осъществено в максимално кратък срок. Отказа да се извърши едно процесуално действие, който е обоснован с неотносими факти и обстоятелства е незаконосъобразен. Факта, че не е налице изрична правна норма, която да регламентира срока, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе по искането, с което е сезиран, не може да доведе до извод, че за него не е налице такова задължение. То, задължението, следва от общата цел на изпълнителния процес - максимално бързо и при минимални неблагоприятни последици за длъжника и за третите лица удовлетворение на взискателя.

Видно от изложеното отлагането на извършването на процесуалното действие - връщане на ключове от лично жилище на трето за изпълнителния процес лице, е нарушение на служебните задължения на съдебния изпълнител. Тези действия не подлежат на съдебен контрол и органът правилно приел, че с извършването им съдебният изпълнител осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 7 ЗСВ. Изводът на първоинстанционния съд за липса на дисциплинарно нарушение, видно от изложеното, не съответства на доказателствата по делото.

3. По нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ:

Касаторът приел, че с извършените нарушения на служебната дисциплина съдебният изпълнител осъществил и дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ - действия или бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт.

Държавният съдебен изпълнител е държавен орган, включен в системата на съдебната власт, комуто държавата е възложила осъществяването на правозащитната функция в нейната изключително важна част - принудителното изпълнение. Своите задължения държавният съдебен изпълнител трябва да осъществява по начин, който съответства на установеното в закона, без да уврежда правата и законните интереси на страните в изпълнителния процес, както и на трети за процеса лица, защото само тогава той ще изпълни законните си задължения. Извършвайки процесуални действия в нарушение на закона и бездействайки в нарушение на закона държавният съдебен изпълнител в случая увредил престижа на съдебната власт, защото не осъществил правозащитната функция на държавата по установения в закона начин. Нарушени са правата и законните интереси на трето за изпълнителния процес лице и това пряко има за резултат увреждане на престижа на съдебната власт.

3. По субективната страна на деянията:

Установените дисциплинарни нарушения държавният съдебен изпълнител извършил виновно. Формата на вината е непредпазливост (небрежност) - той е бил длъжен и е могъл да предвиди както нарушаването на законовите изисквания, така и настъпилото увреждане на престижа на съдебната власт. М. В. е съдебен изпълнител с опит - общ юридически стаж от 16 години, била е и ръководител на съдебно изпълнителната служба, видно от соченото в жалбата й до съда и от докладите за извършена проверка по образуването, движението и приключването на изпълнителните дела в Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд, гр. Хасково, и това безспорно сочи на знания и опит, които й позволяват да прецени кои действия са в нарушение на закона и да оцени правните последици от тези действия.

Наличието на вина под формата на небрежност установява и субективния елемент на дисциплинарните нарушения.

Кумулативното наличие на обективната и субективна страна на деянията на М. В. доказват извършването от нея на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 4 и 5 ЗСВ.

4. По наказанието:

Вярно е, че в акта си органът не изложил мотиви за вида на наложеното от него наказание. Но в конкретния случай наложеното наказание е най-лекото по степен - "забележка". Само по себе си това наказание сочи, че органът отчел първо, тежестта на нарушенията - настъпилите от деянията неблагоприятни правни последици както от третото за изпълнителния процес лице, така и за престижа на съдебната власт той преценил, че не са такива, че да обосноват налагането на по-тежко от най-лекото предвидено наказание. Второ. Органът преценил обстоятелствата, при които са извършени нарушенията - най-вече поведението на длъжника в изпълнителното производство, което обективно не е допринесло за постигане на целта на изпълнителния процес. Трето. Органът отчел цялостното поведение на държавния съдебен изпълнител и начина на изпълнение на правомощията му, в т. ч. и резултатите от извършените проверки на Съдебно-изпълнителната служба, приложени по делото. И четвърто. Отчел формата на вината - непредпазливост. Въз основа на това органът приел, че най-лекото наказание би било достатъчно, за да постигне целта на закона. С оглед на това наказанието е определено при спазване на изискванията на чл. 309 ЗСВ.

Видно от изложеното доказателствата по делото установяват по безспорен начин извършването от държавния съдебен изпълнител М. В. на дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 4 и 5 ЗСВ. Първоинстанционният съд като не направил правилни логически изводи от доказателствата по делото направил необоснован правен извод за недоказаност на деянията. В случая съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които формално гарантират правилността на неговите изводи, т. е. които са гаранция за истинността на неговите фактически констатации като разпределението на доказателствената тежест или указанието по чл. 171, ал. 4 АПК, поради което не е налице твърдяния от касатора порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът направил неправилни логически заключения за юридическите факти от доказателствените факти като не отчел правилно действителните казуални връзки между фактите. Това прави обжалваното решение необосновано.

Необосноваността на съдебното решение е порок, който го прави неправилно и то следва да бъде отменено. При отмяна на делото поради порока необоснованост съдът не връща делото на първата инстанция, а го решава по същество. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. С оглед на установеното от обективна и субективна страна извършване на дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 4 и 5 ЗСВ и определяне на наказанието при спазване на изискванията на чл. 309 ЗСВ, както и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила оспорената Заповед № СД-02-1 е законосъобразна и жалбата на М. В. следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди ответника да заплати на Министерството на правосъдието, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - касатор, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат за един юрисконсулт, а размерът им съдът определя на 300, 00 лв. на основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд