Решение № 3811 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14518/2008 г.

Решение № 3811 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14518/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационната жалба на Нестор Илиев Несторов от гр. София против Решение от 29.09.2008 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 2447 по описа за 2008 г., с което като неоснователна е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА)№ 5176/17.01.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, в частта му, потвърдена с решение от 11.03.2008 г. на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП, с която на ревизираното лице е определено да внесе 4 586, 80 лв. данък по чл. 35 ЗОДФЛ и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗОДФЛ , след като е установено със заключения на вещо лице, че актуализираната цена на придобиване на процесния лек автомобил е по-висока от продажната му цена. Позовава се на понятието за застрахователна стойност по Търговския закон и на незадължителния характер на "каско" застраховката. Иска отмяна на съдебното решение и на РА в обжалваната част, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба, Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Съгласно чл. 24, ал. 2 и 3 ЗОДФЛ , данъчната основа при продажба или замяна на пътни, водни и въздухоплавателни превозни средства е разликата между продажната цена и по-високата от фактическата или актуализираната цена на придобиване на това имущество. При определяне на актуализираната цена на придобиване на имущество по ал. 1 и 2 се прилагат разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Чл. 33, ал. 1, т. 4 ЗМДТ определя оценката на пътните превозни средства по застрахователната стойност. Чл. 396 ТЗ (в ред. му за 2001 г.) определя застрахователната сума като сумата, срещу която се застрахова имуществото и тя не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. Фактите са следните: Процесният автомобил е купен на 10.05.2001 г. за 6 000 лв., а е продаден на 9.10.2001 г. за 22 000 лв. С Решението на Д "ОУИ" София е прието, че доколкото процесният лек автомобил е придобит и продаден в рамките на една година, на осн. чл. 10, т. 7 вр. 24, ал. 1 ЗОДФЛ, се формира данъчна основа за облагане на доходи от тази продажба в размер на разликата от 16 000 лв. плюс доходите на лицето от трудово правоотношение и е определен процесният размер на данъчно задължение. Не е спорно, че автомобилът не е бил застрахован със застраховка "каско" и няма удостоверение за застрахователна стойност. Съгласно заключението на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Асен В. Чакъров, застрахователната стойност на автомобила към момента на придобиване - 10.05.2001 г. е 41 640 лв., а към момента на продажба е 38 100 лв. Експертизата е изготвена по каталог Superschvake 05/2001 без оглед на превозното средство. Съдът е приел, че експертното заключение не опровергава констатациите на РА относно неустановена по-висока актуализирана цена на придобиване на превозното средство. Решението е обосновано на събраните по делото доказателства и е в съответствие с материалния закон. Не може да се приеме, че при липсата на удостоверение за застрахователна стойност по застраховка "каско", която не е задължителна, застрахователната стойност на автомобила не може да се установява с никакви други доказателствени средства. Но не това е бил решаващият мотив на първоинстанционния съд, за да отхвърли жалбата. Представеното по делото експертно заключение не установява актуализираната цена на придобиване на процесното МПС към момента на продажбата, тъй като без оглед на превозното средство и каквито и да било данни за състоянието му към момента на придобиване от ревизираното лице не може да се заключи, че определената от вещото лице цена е такава, срещу която може да се купи друг автомобил от същото качество, поради което няма основание данъчната основа по правилото на чл. 24, ал. 2 ЗОДФЛ (правилно приет за приложим и според първоинстанционния съд) да бъде определена при посочената стойност за актуализирана цена на придобиване. Тежест на ревизираното лице е било да докаже твърдяната от него стойност на актуализирана цена на придобиване на автомобила, което то не е направило само с посоченото заключение, както правилно е приел и административният съд. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение