Решение № 9990 от 8.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Храброво Уинд 1 ЕООД - гр. Варна чрез процесуален представител срещу решение 1565 от 10.03.2022г., постановено по адм. д. 7640/2021 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение Ц - 18 от 18.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че доводите в жалбата не са обсъдени от съда, фактическата обстановка е останала неизяснена и е погрешно възприета, неправилно са тълкувани и приложени нормите на ЗЕ и ЗЕВИ. По подробно изложени в касационната жалба съображения, моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на КЕВР като нищожно, респективно като незаконосъобразно. Претендира разноски. Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът "Национална електрическа компания ЕАД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Енерго-про продажби АД оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Фонд Сигурност на електроенергийната система не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от " Храброво Уинд 1 ЕООД - гр. Варна срещу решение Ц - 18 от 18.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. 2, с която се установява, считано от 31.07.2015г. нетното специфично производство на електрическата енергия, въз основа на което е определена, считано от 01.07.2013г., преференциална цена на електрическата енергия , произведена от вятърни електрически централи с инсталирана мощност над 1 МW. Установено е от фактическа страна, че "Храброво Уинд 1 ЕООД произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез вятърна електрическа централа с инсталирана мощност 3.075 МВт, находяща се в землището на [населено място], община Балчик, присъединена към електроразпределителната мрежа на Енерго Про Мрежи АД. С последното е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия от централата с 394/20.11.2014г., в който е фиксирана продажна цена в размер на 122,50 лв /Мвтч, съгласно Решение Ц - 19 от 28.06.2013г. на ДКЕВР. С последното Комисията е определила, считано от 01.07.2013 г., преференциални цени за изкупуване на ел.енергия, произведена от възобновяеми източници и от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт. без ДДС. В частта по раздел І, т.11, с която са определени, считано от 01.07.2013 г., преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи/ВтЕЦ/ с инсталирана мощност над 1МВт - 122,50лв./МВтч. решението е било отменено с Решение 15664/22.11.2014г. по адм. д. 10218/2013г. на ВАС и делото е върнато като преписка на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне. С Решение Ц-30 от 29.11.2017 г. КЕВР е определила, считано от 01.07.2013 г., преференциална цена, без ДДС, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи (ВтЕЦ) с инсталирана мощност над 1 MW, в размер на 122,50 лв./MWh, при нетно специфично производство (Н.) в размер на 2 325 kWh/kW. С влязло в сила Решение 7498 от 11.12.2018 г. по адм. дело 13914/ 2017 г., допълнено с Решение 509 от 24.01.2019 г., АССГ е отменил Решение Ц-30 от 29.11.2017 г. на КЕВР и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне. В изпълнение на съдебното решение, на закрито заседание на 18.06.2021г. КЕВР, в състав Енергетика, е приела процесното Решение Ц - 18, с което е определила, считано от 01.07.2013г., преференциална цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи с инсталирана мощност над 1 МW, в размер на 122, 50 лв/./MWh /т.1/, и е установила, считано от 31.07.2015г. НСП на електрическа енергия, въз основа на което е определена, считано от 01.07.2013г., преференциална цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи с инсталирана мощност над 1 МW. При определяне на цената на електрическата енергия произведена от ВтЕЦ, с инсталирана мощност над 1 MW в част I на решението подробно са посочени ценообразуващите елементи, формиращи преференциалната цена на тези централи, групирани съобразно предвидените законови критерии. Полезният технико-икономически живот на активите е определен на 15 години. Средногодишната продължителност на работа на централата е 2500 часа или годишна ангажираност - 28,54%, т.е. 2500 часа/8760 часа годишно. Поради това, средногодишното брутно производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност е 2500 kWh. Собствените нужди на групата производители на електрическа енергия от ВтЕЦ с инсталирана мощност над 1 MW са заложени при определяне на преференциалната цена в част I на решението и са в размер на 7% от средногодишното количество произвеждана електрическа енергия от тези централи, която КЕВР е преценила, че е необходима за захранване на съоръженията и инсталациите им. Преференциалната цена от 122,50 лв./MWh е формирана като резултат от дисконтирани необходими годишни приходи в размер на 65 355,32 хил. лв., разделени на дисконтираното нетно количество електрическа енергия за целия период на задължително изкупуване в размер на 533 504,28 MWh, изчислени при дисконтов фактор, равен на нормата на възвръщаемост (НВ) в размер на 7,00%. От правна страна съдът е приел, че жалбата е допустима, като се е позовал на разпоредбата на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ. По същество съдът е счел жалбата за неоснователна. Изложил е съображения за компетентност на издалия акта орган и спазване на формата на акта и на съдопроизводствените правила. Не са установени на нарушения на материалния закон и засягане на неговата цел. Анализирани са измененията, направени със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015г./ на чл.31, ал.5 ЗЕВИ , както и въведеното с § 17 ПЗР задължение на КЕВР да приеме в срок до 31 юли 2015г. решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. Проследени са и административните и съдебни актове, издадени преди оспорения акт. Изложени са съображения, че компетентността на КЕВР, произтичаща от § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, не е времево ограничена до 31.07.2015г., тъй като посоченият в разпоредбата срок е инструктивен. Съдът е формирал извод, че решението на КЕВР относно НСП има констативен характер, поради което съдебната проверка на решението се концентрира върху това дали НСП е установено съобразно данните, въз основа на които е определена преференциалната цена. В тази връзка е прието, че КЕВР правилно е използвала и коментирала средногодишната производителност и средногодишната продължителност на работа на съответния вид централи, безспорни в производство и подробно аргументирани за целите на ценообразуването. Прието е, че административният орган е съобразил изискването за приспадане на собствените нужди, като е изложил конкретни данни и ясна обосновка относно възприетия от него процентен размер на необходимата електрическа енергия за собствени нужди. За несъстоятелни са счетени твърденията за противоречие на административния акт с Конституцията и с норми от правото на ЕС. Не е установено противоречие с влязло в сила съдебно решение, тъй като Решение Ц-30 от 19.11.2017г. е отменено поради липса на мотиви, а при приемане на оспорения акт са спазени стриктно дадените от съда указания. Касационната жалба е неоснователна. Решението е допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора нарушения, съставляващи касационни основания. АССГ правилно и съобразно с приетите по делото доказателства е установил фактите по делото и правилно е подвел същите под приложимите правни норми. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, развити в мотивите на обжалвания съдебен акт, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Преди всичко, касационната инстанция следва служебно да се произнесе по въпроса за допустимостта на решението на АССГ, предвид и обстоятелството, че този въпрос е спорен в производството. Решението на АССГ е допустимо, постановено по жалба на лице с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3. Съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия определянето на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, се извършва по видове възобновяеми източници, като се отчитат характеристиките на съответните технологии. При определяне на преференциалните цени на електрическата енергия се прилагат критерии, валидни за всички възобновяеми източници. Въз основа на тези норми Комисията за енергийно и водно регулиране определя цени за групи производители в зависимост от вида на възобновяемия източник, наличния ресурс на първичния енергиен източник; видът на технологията; големината на инсталираната мощност на обекта; мястото и начинът на монтиране на съоръженията, нормативно признатите разходи и нормата на възвръщаемост. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници (Изм.-ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм. и доп., бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., изм., бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1. С разпоредбата на § 17 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) се приема, че в срок до 31 юли 2015 г. в съответствие със ЗЕВИ Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, като в този случай чл. 14 не се прилага. С приемането на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (изм., бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е възприето ограничено изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници на преференциална цена по нов критерий - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, което налага и регулацията на съществуващите отношения съгласно § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Очевидно изкупуването на електрическата енергия и подлежащите на изкупуване количества по преференциални цени касаят нейния производител.Освен това, както се сочи в мотивите на оспореното решение на КЕВР, стойността на НСП позволява на съответния производител да формира такъв размер необходими годишни приходи, при който да се обезпечават всички разходи, нужни за покриване на произведените количества нетна електрическа енергия. След като определянето/установяването на НСП е свързано с гарантиране на необходимите годишни приходи на съответната група производители на електрическа енергия, това определяне засяга техен икономически интерес и определя съответно пряк и личен интерес от оспорването на процесното решение на КЕВР. Обстоятелството, че в оспореното решение е определен терминът "установява" не означава, че с него не се засягат права и интереси по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК вр. чл. 147 АПК. Именно от нетното специфично производство зависи количеството енергия, което се изкупува по преференциалната цена, което неминуемо рефлектира върху имуществената сфера на жалбоподателя. Икономическият интерес в случая обуславя правния интерес, а дали този интерес е защитим, е въпрос по същество. Доводът, че касаторът не е обжалвал т.1 от Решение Ц-18/18.06.2021г. на КЕВР е неоснователен, още повече, че видно от представените доказателства към момента решението по т.1 не е влязло в сила, тъй като се обжалва в друго съдебно производство. Освен това оспорването на всяка от точките може да се извърши независимо една от друга. На второ място, правилни са изводите на АССГ, че решението на КЕВР е валидно. С Решение СП-1 от 31.07.2015 г. КЕВР е установила нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответни решения на КЕВР, приети до влизане в сила на ЗИД на ЗЕ. В частта му по т.7 вр. т.7.11 от мотивите е установено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение Ц-13 от 01.07.2014 г. на КЕВР и то е в размер 2 325 kWh за ВтЕЦ с инсталирана мощност над 1 MW. На съда и страните е известно от публично достъпните съдебни актове, че актът на КЕВР в посочената част е отменен с решение 7612 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. 11751/2015 г. от Административния съд - София-град, оставено в сила с Решение 17112 от 13.12.2019г. по адм.д. 652/201г., ІІІ отд. на ВАС. Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР е отменено от съда единствено на процесуално основание - поради неизлагане на достатъчно мотиви за определяне на НСП. Не се спори и не се установява по делото, че след тази отмяна и до издаване на оспореното решение на КЕВР липсва друг неин влязъл в сила акт за установяване на НСП за конкретната група производители на електрическа енергия. Това обстоятелство отговаря и на неоснователните доводи за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, поради твърдяното неправомерно разширяване обхвата на административния акт. Неоснователни са застъпените в касационната жалба доводи за нищожност на решението на КЕВР и на двете основни развити от касатора основания - поради изтичане на законоустановения в § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ срок за произнасяне - до 31.07.2015 г. и поради липса на времева и персонална компетентност. Процесното решение на комисията не е нито недопустимо, нито нищожно като постановено извън компетентността на издалия го орган, доколкото КЕВР е компетентен да постанови такова решение по силата на действащата към датата на издаването му законова разпоредба на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр. 56/2015 г. - в сила от 24.07.2015 г./ Същата законова разпоредба оправомощава КЕВР да постанови решението си, като комисията следва да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което вече са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизане в сила на този закон. Не може да се приеме за основателен доводът на касатора за прекратяване материалната компетентност на КЕВР да постанови процесното решение поради обстоятелството, че правомощието й за издаване на такъв акт е преклудирано с краен срок - до 31.07.2015 г. Определеният в § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ срок не е преклузивен и с изтичането му не се погасява правомощието на КЕВР за издаване на процесния административен акт. Този срок е и спазен с постановяване на отмененото решение на КЕВР СП-1/31.07.2015 г. Обстоятелството, че административното производство по издаване на акта не е приключило и до момента, поради константните съдебни оспорвания, не променя посочения факт. По този въпрос са относими и посочените по-горе аргументи, следващи от нормата на чл. 31, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ако и да въвежда за КЕВР срок за изпълнение на вменено от закона задължение, не установява изрично времева компетентност на административния орган, а цели своевременно регулиране на нововъведените с изменението на чл. 31, ал. 5 от с. з. отношения. В съответствие със законовото изискване КЕВР е приела в срок решение, чиято отмяна от съда не я лишава от компетентност да установи количеството електрическа енергия, подлежаща на изкупуване по вече установени с влязло в сила нейно решение преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. Възраженията на касатора за изначална липса на компетентност на КЕВР към датата на приемане на решението правилно са приети за неоснователни. " ... Мандатността е въведена в Конституцията и е относима за законодателната, изпълнителната и съдебната власт за осъществяване на предоставените властнически правомощия по изпълнение на държавната политика в определена област на обществените отношения. Тя е механизъм, установен от Конституцията или от закон, за демократично конституиране, устройство и функциониране на държавните органи чрез предоставянето им на определени правомощия за определен период от време. Затова мандатността се определя като защитен механизъм на демокрацията, който гарантира последователност и приемственост в държавните структури и тяхната дейност. В същото време тя е и юридическа гаранция за независимост на мандатния орган при осъществяване на предоставените му правомощия за определения срок. От гледна точка на възникване на мандатното правоотношение се говори за свързан с избор или назначение мандат. Същностното е - предоставени, по установен ред от Конституцията или основан на нея закон правомощия за определен срок. Самият срок може да бъде абсолютно или относително определен. Мандатът бива индивидуален и мандат на органа. Когато конституционна разпоредба е предоставила на текущия законодател да установи мандата и да даде неговата уредба, тогава по правилата за създаване и изменение на закон ще се извърши и изменение на уредбата на срока и основанията за прекратяването му. Изтичането на мандата на колективен орган прекратява мандата на всички членове на органа, с изключение на случая на продължаване на осъществяването на функции след изтичане на срока - т. нар. "удължаване на мандата" .... (цит. мотиви на Решение 13 от 15.12.2010 г. на Конституционния съд по КД 12/2010 г. ). Съгласно чл. 13, ал. 1 вр. чл. 11 от Закона за енергетиката КЕВР е колегиален (състоящ се от 9 члена), постоянно действащ орган, включително председател, които се избират и освобождават от Народното събрание с мандат от пет години, с право на не повече от два пълни последователни мандата. Съгласно чл. 11, ал. 5, предл. второ ЗЕ членовете на Комисията продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до встъпване на длъжност на новите членове. Обстоятелството, че не е изпълнено условието на чл. 11, ал. 5, изр. 1 ЗЕ - изборът на новите членове на комисията да се произведе не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове не дерогира волята на законодателя членовете на Комисията продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до встъпване на длъжност на новите членове, каквато хипотеза развива касаторът. Оспореният административен акт е издаден от компетентен, независим, специализиран, държавен колективен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката, във водоснабдяването и канализацията, в рамките на законовите му правомощия. Правилни са изводите на АССГ, че при постановяване на решението КЕВР се е съобразила с указанията на съда в отменителните му решения, като при издаването му комисията правилно е използвала и коментирала средногодишната производителност и средногодишната продължителност на работа на съответния вид централи, безспорни в производство и подробно аргументирани за целите на ценообразуването. Административният орган е съобразил изискването за приспадане на собствените нужди, като е изложил конкретни данни и ясна обосновка относно възприетия от него процентен размер на необходимата електрическа енергия за собствени нужди. Самите стойности на ценообразуващите елементи по групи вятърни електроцентрали, включително и признатият размер на електроенергия за собствени нужди, която следва да бъде приспадната по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗЕ за отделните групи производители, също са посочени и обосновани в мотивите на обжалваното решение на КЕВР, поради което обосновано съдът е приел, че при издаването му са спазени всички изисквания за мотивираност на този акт. Неоснователно е касационното оплакване, че установяванията в оспореното пред първоинстанционния съд решение на КЕВР почиват на неясна методология и липса на всякаква аргументация. Изрично е посочено в това решение, че източниците на информация за определяне на стойностите на ценообразуващите елементи при определяне на преференциалните цени за продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, се съдържат в Решение Ц-013 от 28.06.2006 г. на Комисията. Същото съдържа и използвания от Комисията ценови модел. Обоснован е изводът на АССГ, че решението на КЕВР е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и с целта на закона. Следва ясно да се посочи, че решението на КЕВР няма обратно действие, както няма обратно действие и правната норма, въз основа на която то е прието. Както Конституционният съд на Република България неколкократно е посочвал, ...хипотезата на прилагане на новия закон към заварено правоотношение не е равнозначно на обратно действие на новия закон (Решение 12 от 11.11.2010 г., Решение 9 от 1996 г., Решение 10 от 2011 г.). Не е изключен ретроактивен ефект на закона в гражданскоправните отношения и той може да бъде обоснован с публичен интерес. Незабавното прилагане на закона към заварени правоотношения е съвместимо с принципа на закрила на правната сигурност, когато е подходящо и необходимо, за да бъде постигната преследваната от закона цел и при изискуемата преценка за пропорционалност. Понятието НСП на електрическа енергия е дефинирано в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ (нова, обн. ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), като средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. По предписанието на § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ "енергия за собствени нужди" е количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от ВИ. При прилагане на този подход нетното специфично производство като един от ценообразуващите елементи не се определя индивидуално, а по групи производители, като се съобразяват съответните средни стойности съобразно легалната дефиниция на понятието. Употребеният израз "собствени нужди" не означава, че стойностите следва да се отчитат отделно за всеки производител, след като величината на нетното специфично производство на електрическа енергия е изражение на осреднени годишни стойности за производството на електрическа енергия. Всеки обект за производство на електрическа енергия от ВИ има собствени нужди, които са част от производствения процес на електрическа енергия. Тази енергия, която съответната група централи ползва за покриване на технологичните си нужди и е заложена като процент от брутното производство на ел. енергия на съответната централа - фотоволтаична, вятърна, водноелектрическа и от биомаса, не следва да се закупува от крайните снабдители и обществения доставчик. Процентът за собствени нужди е приложим спрямо съответната група производители и се определя въз основа на данните, които КЕВР събира служебно във връзка с изчисляване на инвестиционните и експлоатационни разходи на централите съобразно вида на технологията и нейните специфични технически показатели, при определяне на преференциалните цени през годините. Комисията, която е органът, компетентен да определи нетното специфично производство на електрическа енергия, е изложила съдържателни мотиви относно начина на определяне на нетното специфично производство за съответната група производители. Приложеният финансов модел е обоснован с конкретни данни, при дадени в решението подробни разяснения. В случая регулаторът е постановил решението си при съобразяване на посочените разпоредби, както и съобразно мотивите на влезлите до момента съдебни решения. За изчисляване на средната годишна производителност на централата са съобразени научни изследвания, които са приложени в представената пред съда преписка. Същевременно са отчетени производствената мощност и характеристиките на централите, след което е изчислена брутно произведената електрическа енергия за година, от която е приспаднат процентът електрическа енергия за собствени нужди. Съобразена е липсата на конкретна нормативна методика за определяне на енергията за собствени нужди по § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, представляваща количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници. Енергията за собствени нужди, като процент от средногодишното производство на електрическа енергия, е изчислена по група производители, като при определянето му КЕВР е ползвала служебно събрана информация във връзка с изчисляване на инвестиционните и експлоатационните разходи на централите, съобразно вида на технологиите и техните специфични технически показатели. Установеният размер на НСП в решението на КЕВР е обоснован с конкретни данни, за които са дадени подробни разяснения. В производството пред първоинстанционния съд не са ангажирани доказателства и не са приобщени данни, опровергаващи посочените в решението на КЕВР, поради което не е налице основание да не бъдат възприети от съда. Решението на КЕВР има констативен характер и не определя нов ценообразуващ елемент, нито нови задължения, а установява стойности, заложени в предходни ценови решения за определяне на преференциални цени, по които крайните снабдители и общественият доставчик изкупуват електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Обстоятелството, че тези решения не са влезли в сила, предвид константното им оспорване пред съда, е без значение предвид допуснатото им по закон предварително изпълнение чл.13, ал.9 ЗЕ. В мотивите към проекта на ЗИД на ЗЕ / 554-01-124 от 07.07.2015 г. 43-то НС /, в частта, в която предвижда изменение и допълнение на ЗЕВИ / обн. ДВ бр. 56/2015 г. / е пояснено, че нетното специфично производство осигурява приходите на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените с решения на КЕВР преференциални цени. Средногодишните часове се намаляват с фактори като собствени нужди и намаляваща мощност, с което се постига баланс между заложените ценообразуващи елементи в определените от КЕВР преференциални цени и действителните приходи на производителите от възобновяеми източници. По този начин от една страна се редуцират разходите на обществения доставчик, а от друга се осигуряват предпоставки за невъзможност да се завиши нормата на възвръщаемост, в сравнение със заложената в определените преференциални цени. Изрично е посочено, че измененията предвиждат количествата електрическа енергия, надхвърлящи количествата, осигуряващи приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложените в преференциалните цени ценообразуващи елементи, да бъдат изкупувани от обществения доставчик по цена за излишък на балансиращия пазар. По този начин се постига баланс между интересите на обществения доставчик и производителите във връзка с количествата електрическа енергия, осигуряващи приходи над гарантираните с преференциалните цени. Нито в ЗЕ, нито в ЗЕВИ фигурира разпоредба, която еднозначно да посочва задължение за обществения доставчик, респ. крайните снабдители да изкупуват цялото количество произвеждана електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциални цени. Преференциалната цена се фиксира към момента "въвеждане в експлоатация по смисъла на ЗУТ" на съответния енергиен обект и по принцип не подлежи на промяна за целия срок на договора. Част от приложимите при определяне на преференциална цена критерии са общи за всички възобновяеми източници - в частност критерия наличен ресурс на първичния енергиен източник и критерия големина на инсталираната мощност на обекта. С оглед характеристиката си, част от ценообразуващите фактори биват изначално определени по стойност към момента на въвеждане на обекта в експлоатация / напр. инвестиционните разходи, структурата на капитала и инвестицията, производителността на инсталацията /, други са определяеми - напр. нормата на възвръщаемост, а трети, като променливи, са съобразими с изцяло прогнозни, вкл. по преценката на конкретния производител стойности /напр. експлоатационните разходи/. Множеството ценообразуващи фактори, в конкретните си или прогнозни стойности, не биха могли да се приложат директно, а само чрез друг, съобразяващ ги в средните им стойности за отделните видове възобновяеми източници критерий, при това към момента на сключването на договора, какъвто се явява НСП. Това обяснява и препращането на законодателя, в изменената през юли 2015 г. норма на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, за установяване стойностите на НСП, въз основа на вече формирани на базата на всички ценообразуващи фактори преференциални цени. Нормата на възвръщаемост, пряко обвързана със структурата на капитала и размера на инвестициите, не е променлива в срока на договора величина, което означава, че е невъзможно да обоснове различни по стойност критерии НСП, а същото се отнася и до останалите, известни и окончателни по размер към датата на определяне преференциалните цени, ценообразуващи фактори. Критерият НСП, съобразно дефиницията му в § 1 т. 29 от ДР на ЗЕВИ, изразява онова количество произведена електрическа енергия /с оглед ефективни часове работа при конкретна производствена мощност, за съответния вид производител на електрическа енергия от възобновяем източник/, с достигането на което и при заплащането му по съответно определената на база на ценообразуващите фактори преференциална цена, ще се осигурят икономически обосновани приходи, необходими на енергийното предприятие за предоставяне на услугата по лицензията с определено качество и постигане на определената възвръщаемост. Ясна е целта на законодателя да осигури по този начин баланс между интересите на производител, обществен доставчик, краен снабдител и потребители, доколкото на осн. чл. 6 т. 2 ЗЕВИ разходите от задълженията за закупуване по преференциална цена на електрическата енергия от ВИ се разпределят между всички крайни клиенти. Заплащането по преференциална цена на количества произведена електроенергия над НСП за съответната група производители на електрическа енергия от вятър, а не по цени за излишък, би довело до реализиране на чиста печалба от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за сметка на увеличена финансова тежест за крайните потребители на електрическа енергия. Прилагането на преференциални цени за цялата произведена електроенергия /извън тази за собствени нужди/ практически би демотивирало самите производители да търсят механизми за разширяване на клиентелата си, вкл. чрез по-изгодни цени и съответно да диверсифицират пазара на електроенергия от възобновяеми източници. Следователно, а както е посочено и подробно обяснено и в Решение 6096 от 30.03.2022г. по т.д. 1219/2020г. на ВКС, НСП не е самостоятелен ценообразуващ критерий, вън от изначално заложените при формиране на преференциалните цени, още преди изменението на чл. 31, ал. 5 от м. юли 2015 г., ценообразуващи фактори. Спрямо всеки отделен производител е възможно приложението само на една стойност на НСП, обоснована с изначално определена средногодишна производителност, а не с фактически достижима такава в срока на договора, която обективно не може да кореспондира с всички ценообразуващи фактори. Неоснователни са и доводите на касатора за нарушения на правото на Европейския съюз. Постигането на трите установени цели на енергийната политика на ЕС сигурно, устойчиво, конкурентоспособно и достъпно енергоснабдяване за Европа, означава и ефективно интегриране в електроенергийния пазар на стопанските субекти производители на енергия от ВИ, което е от общ интерес за ЕС. Тази цел е обвързана с по-мащабната задача за нисковъглеродна икономика и решаване на проблема с климатичните промени, като едновременно се гарантира сигурност на енергийните доставки. Осигуряването на функциониращ енергиен пазар е от първостепенно значение за политиката на Съюза в областта на енергетиката Предмет на Директива 2009/28 е да установи обща рамка за насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници, като задава по-специално задължителни национални цели за общия дял на енергията от такива източници в брутното крайно потребление на енергия. Член 3, параграф 3, буква а) от Директива 2009/28 предвижда, че за да постигнат целите по чл.3, параграфи 1 и 2, държавите членки могат, по-специално, да прилагат схеми за подпомагане, съгласно които, от една страна, всяка държава членка гарантира, че нейният дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. е най-малко равен на нейната обща национална цел, посочена в част А от приложение I към Директивата, и от друга страна, държавите членки въвеждат ефективно определени мерки, предназначени да гарантират, че делът на енергията от такива източници се равнява на или надвишава посочения дял в индикативната крива, съдържаща се в част Б от приложение I към Директивата. Държавите членки не са длъжни да приемат схеми за подпомагане, за да насърчат използването на енергия от възобновяеми източници нито по отношение цената за нейното изкупуване, нито по отношение на изкупуваното количество. Всяка държава разполага с право на преценка относно мерките, които считат за подходящи за постигането на задължителните общи национални цели, определени в директивата. Поради това държавите членки са свободни да приемат, изменят или отменят схеми за подпомагане, стига тези цели да са изпълнени (решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C180/18, C286/18 и C287/18, т. 27). Действително, когато приемат мерки, чрез които прилагат правото на Съюза, държавите членки трябва да спазват общите принципи на това право, сред които се числят по-специално принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания (решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C180/18, C286/18 и C287/18, т. 28 и цитираната съдебна практика). Според постоянната практика на Съда на ЕС, принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и предприятията. Правната уредба следва да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, както и да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях (решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C180/18, C286/18 и C287/18, EU:C:2019:605, т. 29 и 30 и цитираната съдебна практика). Според също така постоянната практика на Съда следва, че всеки икономически оператор, у когото национален орган е породил основателни надежди, може да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Когато обаче предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на мярка, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позове на принципа за защита на оправданите правни очаквания, когато тази мярка бъде приета. Също така икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка (решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C180/18, C286/18 и C287/18, т. 31 и цитираната съдебна практика) Преференциалната цена от 122, 50 лв /Мвтч, фиксирана в решението на КЕВР по т.1 е същата, каквато е посочена и в чл.16, ал.3 от договора за изкупуване на електрическа енергия от 20.11.2014г. Установеното нетно специфично производство с обжалваната част от решението не променя тази цена. Сключеният с Енерго Про Продажби АД договор е типов и само по себе си не предоставя насърчения за инсталацията, а определя условията за заплащане на енергията. Икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка (решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C 180/18, C 286/18 и C 287/18, т. 31 и цитираната съдебна практика). Това важи с особена сила за цели, за постигането на които са необходими постоянни корекции, които да отразяват промените в икономическите условия (Решение на СЕС по дело C-104/97, т. 52 и Решение по съединени дела C-37/02 и C-38/02, т. 70). Положението на икономическо предимство не е съвкупност от придобити права за стопанските субекти, които са поставени в него единствено по преценка на държавата. Предоставеното предимство може да бъде оттеглено от държавата, когато прецени, че това е обществено потребно и социално оправдано (Решение 5 от 11.05.2017 г. по к.д. 12/2016 г. на КС). Същевременно развитието на технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници е толкова бързо, че налага чести изменения на законодателството. Такива чести изменения са факт както на уредбата на национално, така и на ниво ЕС. Целта на законодателя е да бъде създаден функциониращ пазар на енергия, произведена от възобновяеми източници. Затова са предвидени цели за държавите членки и възможности за подпомагане на инвеститорите, както в процеса на изграждане на електрически централи от ВИ, така и при оперирането им. Това се е налагало поради новата и скъпа в началото технология, но с цел в един момент стимулите да бъдат оттеглени и производителите да бъдат конкурентноспособни. Целта е да се осъществи плавен преход към пазарно ориентирани схеми за насърчаване производството на енергия от ВИ до отказ от непазарни такива в съответствие с изискванията на европейските правни изисквания в сектора, разглеждани в цялостния правен контекст, в който действат (Решение 5 от 11.05.2017 г. по к.д. 12/2016 г. на КС). В посоченото решение на КЕВР се съдържат и обстойни мотиви, проследяващи развитието на законодателството в областта на енергията от възобновяеми източници, относими към касационния довод за нарушаване на оправданите правни очаквания. Конституционният съд изрично отбелязва, че очакванията на правните субекти да не се променя законодателството не са конституционно защитени, особено когато става дума за уредба на непазарни механизми при условията на ясна цел за изграждане на конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС. Що се отнася до свободата на стопанска инициатива, чиято защита е прогласена в чл.16 от ХОПЕС, тя включва свободата да се упражнява икономическа или търговска дейност, свободата на договаряне и свободната конкуренция, видно от разясненията относно този член, които съгласно член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от Хартата трябва да се вземат предвид при нейното тълкуване. Свободата на договаряне по смисъла на член 16 от Хартата включва по-конкретно свободния избор на икономически партньор, както и свободното определяне на цената за конкретна услуга. В случая, в който изкупуването на електрическата енергия по преференциална цена се осъществява по типов договор, изготвен от другата договаряща се страна, свободата на договаряне по същество се състои в това да се реши дали да се приемат условията на договора. Касаторът, като икономическо предприятие и след установяване на НСП от КЕВР, както и преди това, може свободно да използва, в рамките на отговорността, която носи за собствените си действия, икономическите и финансовите ресурси, с които разполага. Решението не налага приемането на мерки, които могат да доведат до значителни разходи икономическия оператор, да имат съществено въздействие върху организацията на дейността му или да изискват трудни и комплексни технически решения. Установяването на НСП единствено е свързано с установяването на средногодишното производство на електрическа енергия след приспадане на собствените нужди. Всъщност, ако продаваното количество енергия надвишава посоченото в закона /до размера на НСП/, това поставя въпроса откъде се взема това количество енергия при съществуващия за централата капацитет и още по-конкретно дали производителят на енергия от ВЕИ не злоупотребява, препродавайки на преференциална цена електрическа енергия, закупена на по-ниска цена от производители на енергия от конвенционални източници. Кратко и ясно, целта на законодателя е да избегне именно тази злоупотреба. Това безспорно ликвидира една от възможностите за печалба на производителите на енергия от ВЕИ, но този икономически интерес не е бил, не е и не следва да бъде защитен нито от действащия до законодателното изменение закон, действал при подписване на договора за изкупуване, нито от сега действащия закон. Както е посочено в решение 5 от 11.05.2017г. по к.д. 12/2016г., със ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.) се свежда до минимум прилагането на една непазарно ориентирана схема за подпомагане производството на енергия от ВИ и се прави решаваща стъпка за преодоляване на прякото финансиране с публичен ресурс. По изложените съображения решението на КЕВР е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът дължи на противните страни сторените разноски, както следва: на Комисията за енергийно и водно регулиране за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв, на "Национална електрическа компания ЕАД за юрисконсултско възнаграждение 200 лв, на Енерго-про продажби АД за адвокатско възнаграждение в размер на 984 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение