Решение № 16446 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9639/2013 г.

Решение № 16446 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9639/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Варна" при Митница Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1283/22.05.2013 г., постановено по адм. д. № 3736/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменено негово решение към ЕАД № 11BG002005Н002468-3/28062011 от 9.07.2012 г., потвърдено с Решение № Ч47-52-1/20.08.2012 г. на началника на Митница Варна. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда довода, че доказателствената сила на представената от турските митнически власти електронна разпечатка на турския ЕАД има превес пред тази на доказателствата, ангажирани от вносителя. Счита, че всички материалноправни предпоставки за определяне на нова митническа стойност на внесената стока са установени в административното производство, поради което формираните от съда изводи са неправилни. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу Решението му към ЕАД № 11BG002005Н002468-3/28062011 от 9.07.2012 г., потвърдено с Решение № Ч47-52-1/20.08.2012 г. на началника на Митница Варна. Ответникът по касационната жалба - "Челик 9" ООД, гр. Шумен не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - гр. Варна е законосъобразността на издаденото от касатора Решение към ЕАД № 11BG002005Н002468-3/28062011 от 9.07.2012 г., потвърдено с Решение № Ч47-52-1/20.08.2012 г. на началника на Митница Варна., с което на основание чл. 29, § 1 от Регламент на Съвета / ЕИО/ № 2913/92 г. е определена на нова митническа стойност и допълнително държавно вземане за ДДС в размер на 3942.96 лв. За се произнесе по спора, съдът е осъществил подробен и прецизен анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, въз основа на който е извел кореспондиращи и логически обосновани фактически констатации. Към тях решаващият състав е приложил релевантната материалноправна норма на чл. 29, § 1 от МКО, в резултат на което е достигнал до извода, че оспореното решение отговаря на изискванията за законосъобразност по чл. 149, т. 1, 2, 3 и 5, но противоречи на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Основният спорен въпрос между страните се концентрира върху размера на митническата облагаема стойност на внесените стоки при насрещни твърдения, че същата възлиза на сумата, декларирана от вносителя на база на представената с ЕАД фактура, респективно - на сумата, посочена в износната митническа декларация, изпратена по линия на международното сътрудничество от турската митническа администрация. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят настоящия състав. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, съответно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При наличието на две фактури и две ЕАД - износна и вносна, с различна стойност на стоките, правилен е изводът на съда, че тяхната доказателствена стойност е идентична и в тежест на административният орган е да установи по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната от вносителя. Неоснователен е доводът на касатора, че придружителното писмо, издадено от турските митнически органи, в което е описана износната ЕАД, придава на същата материална доказателствена сила, тъй като вписването й в официален документ или заверката на изпратеното копие не удостоверяват верността на данните в частния документ, а само свидетелстват, че той е представен пред турските власти и е идентичен с оригинала. При така събраните доказателства, правилно е прието, че подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е именно цената, декларирана от вносителя, в резултат на което материално законосъобразен е и формираният извод за основателност на предявеното оспорване. Достигайки до него решаващият състав е постановил решение, което не страда от релевирания касационен порок и като правилно следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение,