Решение № 9120 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12235/2016 г.

Решение № 9120 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12235/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - С. против решение № 114/5.08.2016 г. по адм. дело № 402/2015 г. на Административен съд - С.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - "Д-р Д. К. - Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика" ЕООД - гр. С., чрез адвокат Ж. Д. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 114/5.08.2016 г. по адм. дело № 402/2015 г. Административен съд - С. е отменил протокол № РС - IV 248 - 2/27.11.2015 г. към договор № 200248/13.02.2015 г. на директора на РЗОК - С., в частта, в която не е уважено искането на "Д-р Д. К. - Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика" ЕООД - гр. С. за увеличение на допустимия брой "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ - НЗОК № 3) над 45 до 100 броя и на стойност на назначенията с "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4) над 380 до 500 лева за четвъртото тримесечие на 2015 г. като незаконосъобразен. Изпратил е преписката на директора на РЗОК - С. за произнасяне по молба вх. № 29 - 05 - 86/16.11.2015 г. при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че с оспорения акт, с който са били отпуснати на ИМП 45 броя (при 100 броя заявени) направления за СМД и 380,00 лева (при 500,00 лева заявени) за МДД за четвъртото тримесечие на 2015 г. не е формиран мълчалив отказ в частта, с която не са били удовлетворени исканията, въпреки липсата на изложени фактически основания, правни основания и диспозитив по тях. Посочил е, че в случая е налице произнасяне, изразяващо се в частично уважаване на претенцията с протокол № РС - IV 248 - 2/27.11.2015 г., което от своя страна детерминира изричен отказ за неуважената част независимо, че не е материализиран. Съдебното решение е недопустимо. Административният съд се е произнесъл по несъществуващ изричен отказ вместо да се произнесе по наличния мълчалив такъв. Правомощието за издаване на административен акт е правото и едновременно с него задължението на административен орган да упражни предоставената му власт по определен въпрос. П. е правна възможност, разглеждано като право на административния орган да постъпи по определен, предписан от закона начин, но разглеждано като задължение за упражняване на предоставената власт, правомощието не е правна възможност. Административните органи обаче са свободни да решат дали да издадат искан от тях правен акт или да откажат (изрично или мълчаливо) неговото издаване. Техните откази подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, освен ако със закон е изключено съдебното обжалване на съответния вид административни актове. Директорът на районна здравна осигурителна каса е орган, чрез който НЗОК осъществява управлението на средствата от задължителното здравно осигуряване в съответната област като териториална единица. В своята трайно установена практика Върховният административен съд приема, че при спор за законосъобразност на писмена покана за възстановяване на средствата, изплатени от НЗОК над определените лимити за определено лечебно заведение, това лечебно заведение не може да прави възражение, че определените му регулативни стандарти са били по-малко от необходимите ако не е поискало изменение на определените му регулативни стандарти и не е оспорило отказа на директора на РЗОК да удовлетвори това искане. За да е налице мълчалив отказ е необходимо наличието на искане за издаване на административен акт, задължен от закона да се произнесе по искането административен орган и непроизнасяне в срок, посочен от АПК или специален закон. В случая тези предпоставки са налице, а като е приел съществуването на нематериализиран изричен отказ, административният съд не се е произнесъл по наличния мълчалив такъв, с което е постановил недопустимо съдебно решение. Един от основните принципи на административния процес е задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Разпореждането с публичните финанси на НЗОК се реализира по подробно уреден административнопроизводствен ред, който следва да бъде проконтролиран от съда включително и с помощта на съдебно-икономическа експертиза. По изложените съображения съдебното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг състав на Административен съд - С. за разглеждане на оспорването срещу мълчалив отказ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение