Определение по допустимост от 12.01.1993 г. на КС по к. д. № 34/1992 г.

Производството е образувано по искане на 68 народни представители от 36-о Народно събрание. Подателите на искането на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията молят Конституционния съд да се произнесе "кой орган на държавната власт или управление ще осъществява предвидените в чл. 64, ал. 1 и 2, чл. 74, чл. 84, т. 2, 10, 11, 12 и чл. 100, ал. 5 от Конституцията правомощия на Народното събрание във връзка с решението на същия съд, че чрез назначаването на служебно правителство парламентът прекратява своята дейност, а народните представители губят това си качество". Конституционният съд намира, че искането не отговаря на изискванията на чл. 18 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС). Не е ясно какво точно се иска. Ако се иска тълкуване на конституционни разпоредби, трябва да се обоснове необходимостта от тълкуването. Трябва да се посочи какво тълкуване се иска, в какъв смисъл според авторите на искането да се изтълкуват конституционните разпоредби. Не е ясно за какви правомощия става дума, след като някои от посочените разпоредби на Конституцията изобщо не уреждат правомощия. Решение № 20 от 23 декември 1992 г. на Конституционния съд, на което се позовават авторите на искането, позволява да се отговори на въпросите, които, както изглежда, ги интересуват. Не е ясно дали това решение е било на разположение на молителите (то е публикувано след изготвянето и подаването на искането) и дали е било проучено от тях. Поради това се налага да бъдат точно формулирани конкретните тълкувателни въпроси, които възникват във връзка с решението. Необходимо е също така в искането да се посочи кои институции и лица са заинтересувани в случая и да се представят в канцеларията на съда нужните за тях преписи от искането. Трябва да се посочи и лицето, на което да се изпращат съобщенията по делото. С оглед на изложеното и на основание чл. 19, ал. 3 във връзка с чл. 18 от ПОДКС Конституционният съд