Решение № 203 от 26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 422/2010 г.

Решение № 203 от 26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 422/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ГПК. Образувано е по молба на В. З. И. в качеството на ЕТ "В. - В. И." - гр. Шумен, за отмяна на влезлите в сила решение № 108 от 02.10.2009 г. по ч. гр. д. № 393/2009 г. на Варненски апелативен съд и решение № 128 от 26.10.2009 г. по ч. гр. д. № 392/2009 г. на Варненски апелативен съд, с които е оставено в сила решение № 236 от 05.06.2009 г. по т. д. № 412/2009 г. на Варненски окръжен съд. В молбата се излагат твърдения, че с протокол от 12.04.2007 г. на ЧСИ И. С. с рег. № 712 било извършено разпределение на суми в производството по изп. дело № 20067120400004, в което молителят имал качеството на длъжник. Разпределението било обжалвано пред съда и отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение № 295 от 25.03.2008 г. по гр. д. № 1026/2007 г. на Варненски окръжен съд по съображения за неправилно включване а такси за съдебното изпълнение, които към момента на извършването му не са били внесени по изпълнителното дело и не се ползват с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. След отмяната ЧСИ И. С. извършила ново разпределение с протокол от 11.12.2008 г., предявено на 22.12.2008 г., в което включила отново такси за изпълнението, невнесени авансово от взискателите. Подадените от страните в изпълнителното производство жалби срещу разпределението били оставени без уважение с решение № 236 от 05.06.2009 г. по т. д. № 412/2009 г. на Варненски окръжен съд, потвърдено с решенията на Варненски апелативен съд по ч. гр. д. № 392/2009 г. и ч. гр. д. № 393/2009 г., с решаващ аргумент, че няма пречка съдебният изпълнител да включи в разпределението суми за дължими такси, неплатени до този момент от взискателя, при спазване на реда по чл. 136 от ЗЗД за удовлетворяване на вземанията. Молителят поддържа, че по-късно постановените решения по повод извършеното на 11.12.2008 г. разпределение са неправилни и противоречат на влязлото в сила по-ранно решение № 295/25.03.2008 г. по гр. д. № 1026/2007 г. на Варненски окръжен съд, поради което прави искане за тяхната отмяна. Молбата съдържа и бланкетно позоваване на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, което не е подкрепено с конкретни твърдения и доводи. Ответникът "У. Б." АД - гр. София оспорва молбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК поради липса на тъждество между предмета на делата, по които са постановени по-ранното и по-късните решения, а основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК не е доказано от молителя. Ответниците по молбата "Б." ЕООД - гр. К. и П. Б. Й. от гр. К. не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С влязло в сила на 16.09.2008 г. решение № 295 от 25.03.2008 г. по гр. д. № 1026/2007 г. на Варненски окръжен съд, постановено по жалби на В. И., действащ като ЕТ "В. - В. И." - длъжник по изп. дело № 20067120400004 на ЧСИ И. С. с рег. № 712 и район на действие Варненски окръжен съд, и на взискателите П. Б. Й. и "Б." ЕООД, е отменено като незаконосъобразно извършеното от съдебния изпълнител с протокол от 12.04.2007 г. разпределение на суми по изпълнението и делото е върнато за продължаване на изпълнителните действия с изготвяне на ново разпределение. Отмяната на разпределението на основание чл. 358 от ГПК (отм.) е обосновавана в мотивите към решението с незаконосъобразното включване на такси в полза на съдебния изпълнител, които не са внесени от взискателите до момента на изготвянето му и не се ползват с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. На 05.06.2009 г. е постановено решение № 236 по т. д. № 412/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което са оставени без уважение подадените по реда на чл. 463, ал. 1 от ГПК от длъжника В. И. в качеството на ЕТ "В. - В. И." и от взискатели в производството по изп. дело № 20067120400004 жалби срещу последващо разпределение на суми по изпълнителното дело, извършено от ЦСИ И. С. с протокол от 11.12.2008 г. и предявено на страните на 22.12.2008 г. Решението е обжалвано пред Варненски апелативен съд и е потвърдено с решение № 108 от 02.10.2009 г. по ч. гр. д. № 393/2009 г. и решение № 128 от 26.10.2009 г. по ч. гр. д. № 392/2009 г. В мотивите към решенията е прието, че разпределението от 11.12.2008 г. е извършено в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон, включително в частта за включване на дължимите в полза на съдебния изпълнител такси по изпълнението, които съгл. чл. 79, ал. 2 от ГПК се събират от длъжника, ако не са платени авансово от взискателя, и се ползват с право на предпочтително удовлетворяване от първи ред по силата на чл. 136 от ЗЗД. За да е налице предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК основание за отмяна, трябва да съществуват поне две влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, които съдържат противоречиво разрешение относно спорния предмет на делото. Разглежданото основание предпоставя пълно обективно и субективно тъждество между делата, производствата по които са приключени с постановяване на противоречивите решения. В конкретния случай субективен идентитет несъмнено съществува, тъй като решението на Варненски окръжен съд по гр. д. № 1026/2007 г. и решенията на Варненски апелативен съд по ч. гр. д. № 392/2009 г. и ч. гр. д. № 393/2009 г. са постановени по повод на жалби срещу разпределения на суми в изпълнителното производство, подадени от страни - длъжник и взискатели, участващи в едно и също изпълнително дело. Отсъства обаче обективното тъждество между по-рано приключилото гр. д. № 1026/2007 г. на Варненски окръжен съд и образуваното впоследствие т. д. № 412/2009 г. на Варненски окръжен съд, решението по което е потвърдено по реда на обжалването с постановените в производствата по ч. гр. д. № 392/2009 г. и ч. гр. д. № 393/2009 г. на Варненски апелативен съд съдебни актове. Предмет на спора, респ. на произнасяне в решението, по гр. д. № 1026/2008 г. е законосъобразността на извършеното от ЧСИ И. С. разпределение на суми по изп. дело № 20067120400004, обективирано в протокол от 12.04.2007 г., което е отменено от съда на основание чл. 358 от ГПК (отм.) след констатирани нарушения на материалноправни и процесуалноправни разпоредби в процеса на неговото изготвяне. Решението по т. д. № 412/2009 г. е постановено по жалби срещу законосъобразността на друго, самостоятелно и по-късно извършено разпределение на суми по същото изпълнително дело - разпределение по протокол от 11.12.2008 г., предявен на страните на 22.12.2008 г., което е потвърдено от съда по съображения за спазване на законовите изисквания за удовлетворяване на вземания в изпълнителния процес. Различните разпределения, предмет на атакуване с жалбите по чл. 358 от ГПК (отм.) и чл. 463 от ГПК, предопределят и разликата в предмета на постановените съдебни решения, която изключва приложимостта на визираното в чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК основание за отмяна. Противоречието в мотивите към съдебните решения е ирелевантно за основателността на молбата за отмяна, тъй като мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо и не обвързват страните с правни последици. Изложеното обосновава извод, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК за отмяна на влезлите в сила решения на Варненски апелативен съд, с които е потвърдено решение № 236 от 05.06.2009 г. по т. д. № 412/2008 г. на Варненски окръжен съд, а именно - решение № 108 от 02.10.2009 г. по ч. гр. д. № 393/2009 г. и решение № 128 от 26.10.2009 г. по ч. гр. д. № 392/2009 г. Подадената молба за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Поради липса на конкретни твърдения и доводи, а и на доказателства, за осъществяване на бланкетно поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, същото не следва да бъде обсъждано. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,