Решение № 5286 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15296/2010 г.

Решение № 5286 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15296/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол - гр. София, срещу решение № 181 от 15.10.2010 г., постановено по адм. дело № 262 от 2010 г. на Административния съд - гр. Добрич, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон във връзка с приложение института на давността и затова следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли искът и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - Пенка Великова Сеизова от гр. Добрич, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото, обсъди доводите на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е осъдена Агенцията за приватизация - София, да заплати на Пенка Сеизова от гр. Добрич сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие извършени незаконни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица в Агенцията при осъществяване на възложената им административна дейност, вследствие на които ищецът е бил лишен от правото на собственост върху общо 250 инвестиционни бона за участие в масовата приватизация, ведно със законните лихви върху посочената сума, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. Събрани са всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност, но са направени необосновани и незаконосъобразни изводи. Настоящата инстанция споделя констатацията, че служителите в Агенцията за приватизация, като не са процедирали по закон и не са осъществили необходимия административен контрол, са извършили незаконни действия, довели до увреждане на ищеца, изразяващо се в лишаването му от правото на собственост върху инвестиционните бонове, с които е могъл да участва в масовата приватизация. При съобразяване целите на приватизационния процес правилно е прието, че настъпилата вреда се съизмерява с нормативно определената стойност на ИБ по наминал, която съгласно чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове и съответстващото му заключение на СИЕ възлиза общо на сумата 250 лева. Без да оспорва казаното дотук, касационният жалбоподател поддържа, че претенцията е неоснователна, тъй като е погасена по давност. Доводите му в тази насока са основателни. Погасителната давност е уредена в чл. 110 - 120 от ЗЗД. Тя представлява институт на материалното гражданско право, което се упражнява чрез възражение и намира приложение и при ангажиране отговорността на държавата и общините. С изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като предвид чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, а за вземания от непозволено увреждане давността тече от деня на откриване на дееца - чл. 114, ал. 3 от ЗЗД. Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана - чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Затова от момента на откриване на дееца и вземането става изискуемо. С Постановление № 2 от 21.12.1981 г. на пленум на Върховния съд "Относно някои въпроси на погасителната давност при вземания от непозволено увреждане" е прието, че чл. 114, ал. 3 от ЗЗД трябва да се разбира в смисъл, че вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването, когато деецът е известен още тогава, а когато не е известен - от деня на неговото откриване. Когато деецът не е известен, а са известни лицата, които отговарят за него, давностният срок за вземания срещу тях започва да тече от датата на деликта. Увреждането чрез незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност ангажира, съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 205 от АПК, отговорността на юридическото лице, с което съответното длъжностно лице - пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения - т. 6 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. Затова за тази отговорност е без значение поведението и откриването на третото лице, което е използвало документи с невярно съдържание, за да извърши прехвърляне на свое име на инвестиционните бонове на ищеца, пред Агенцията за приватизация. Ако бъде открито това лице, то би носило наказателна и гражданска отговорност, но на друго правно основание, а не по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тъй като към момента на увреждането е известно юридическото лице, което отговаря за незаконосъобразните действия и бездействия на своите служители, и това е Агенцията за приватизация, от момента на прехвърляне на инвестиционните бонове на 29.09.2003 г. тече погасителната давност. Исковата молба е била подадена на 15.04.2010 г., а давността е изтекла на 29.09.2008 г., поради което искът е следвало да се отхвърли. Като уважил иска, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а по същество искът да се отхвърли като неоснователен поради погасяването му по давност. Основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и ТР № 3 от 13.05.2010 г. по т. дело № 5 от 2009 г. на ОС на Върховния административен съд в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК