Решение № 8414 от 3.10.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Щраусова компания ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: с. Горна Кремена, община Мездра, област Враца, ул. Райко Даскалов 21, подадена чрез пълномощника му адв. Ц. Тодорова, против Решение 294/16.08.2021 г. на Административен съд - Враца, постановено по административно дело 238/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 06/04/1/0/03053/4/02/04/02 с изх. 02-2600/910#4/13.01.2021 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 100 лв.

С твърдения за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на сторените разноски. В жалбата си излага доводи за неправилно приложение на материалния закон. В открито съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Тодорова, която поддържа основанията за отмяна, изложени в жалбата и заявените в нея искания. Представя списък на разноските и доказателства за извършването им.

Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Георгиева по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Враца е бил АУПДВ 06/04/1/0/03053/4/02/04/02 с изх. 02-2600/910#4/13.01.2021 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, с който на основание чл. 57, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. (Наредба 9/21.03.2015 г.) и във вр. с чл. 14, ал. 2, т. 4 от договор 06/04/1/0/03053/16.02.2016 г. е установено на Щраусова компания ЕООД публично държавно вземане в размер на 1 499 345.88 лв., представляващо подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане.

Административният съд е приел, че оспорването на акта е допустимо, както и че същият е издаден от компетентен орган съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Изводът си за материална законосъобразност на АУПДВ съдът е обосновал с установените от административния орган факти, изложени в мотивите му, които дружеството не оспорва:

1. Между ДФ Земеделие и "Щраусова компания" ЕООД е сключен договор 06/04/1/0/03053/16.02.2016 г. за предоставяне на финансова помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в изпълнение на който е предоставена на дружеството на БФП за реализирането на одобрен проект 06/04/1/0/03053 "Изграждане на ферма за отглеждане и развъждане на щрауси" в ПИ 067020, м. "Рудината" в землището на с. Горна Кремена, община Мездра.

1. На 20.03.2018 г. между Ариел ТН ЕООД в качеството му на заложен кредитор и "Щраусова компания" ЕООД в качеството му на залогодател е сключен договор за особен залог във връзка със сключените между тях договори за заеми от 22.08.2017 г., от 22.11.2017 г., от 23.02.2018 г. и от 19.03.2018 г. За обезпечаване на вземанията на кредитора залогодателят учредява особен залог върху търговското си предприятие по реда и при условията на Закона за особените залози (ЗОЗ).

1. По реда на ЗОЗ е извършена продажба на недвижими имоти, включени в търговското предприятие на залогодателя, описани в приложение към декларацията съгласие за вписване на пристъпване към изпълнение и в нотариалната покана (уведомление по чл. 33 ЗОЗ).

1. Според представеното разпределение от депозитаря по чл. 41, ал. 1 ЗОЗ с НА 140/2020 г. са продадени: сграда за охрана и хидрофор; производствена сграда; административна сграда; обслужваща сграда; навеси за отглеждане на щрауси за угояване 12 бр.; навеси за отглеждане на щрауси родители 6 бр.; навес към двор изолатор 1 бр.; торова площадка, които са предмет на сключения между ДФ Земеделие и "Щраусова компания" ЕООД договор 06/04/1/0/03053/16.02.2016 г. за предоставяне на финансова помощ и предмет на одобрената с него инвестиция. Това обстоятелство се установява и от решението за изплащане на финансовата помощ (л. 1225 от класьор 1), в което са описани дейностите и активите. Видно от това решение на 28.12.2018 г. е изплатена сумата в размер на 1 499 345.88 лв.

При така установените факти правилно първостепенният съд е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 54, ал. 1, т. 2 от Наредба 9/21.03.2015 г. да не продава активите - предмет на подпомагане, под каквато и да е форма, освен когато това се изисква по закон, в срока по чл. 53, ал. 1, т. 1 (3 години от окончателното плащане). Пълният размер на помощта (1 499 345.88 лв.) е изплатен на 28.12.2018 г. Това задължение той има и съгласно чл. 14, ал. 2, т. 4 от договора.

Както е посочено в мотивите на оспореното първоинстанционно решение, продажбата по ЗОЗ носи всички белези на обикновена, макар и недоброволна продажба, с единствената разлика, че се извършва от заложния кредитор от името на залогодателя - собственик, но за негова сметка и в този смисъл е приетото ТР 1 от 10.07.2018 г. по т.д. 1/2015 от ОСГТК на ВКС.

При неизпълнението на посоченото задължение от страна на ползвателя на помощта, което е регламентирано както договора, така и в приложимата наредба, той следва да възстанови изплатените му суми съгласно чл. 57, ал. 1 от наредбата.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че случаят попада в изключението, посочено в чл. чл. 54, ал. 1, т. 2 от Наредба 9/21.03.2015 г., тъй като продажбата се изисква по силата на закона (ЗОЗ). Случаите, при които чл. 54, ал. 1, т. 2 не се прилага, са изрично регламентирани в самата наредба (чл. 54, ал. 2, ал. 3 и ал. 4) и те касаят подмяна на оборудване с изтекъл амортизационен срок при условията на ал. 2; преотстъпване ползването на активите - предмет на подпомагане на съдружниците и/или акционерите и/или членовете на юридическите лица кандидати; прехвърляне на собствеността върху активите - предмет на подпомагане в резултат на прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец - ползвател на помощта, на еднолично търговско дружество, в което той е собственик на капитала или от ползвателя на помощта - физическо лице на еднолично търговско дружество, в което той е собственик на капитала при условията на ал. 4.

По аргумент на ал. 5 на чл. 54 такъв случай на прехвърляне на собствеността върху активите предмет на подпомагане, регламентиран в закона, е налице и по отношение на правоприемника на ползвателя.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че е налице непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 2, параграф 2, б. е от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., към който препраща параграф 1, т. 23а от Допълнителните разпоредби на Наредба 9/21.03.2015 г. - отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Продажбата на активи по реда на ЗОЗ, т.е. такива, върху които бенефициерът е учредил особен залог за обезпечаване вземанията на кредитора по сключените от него договори за парични заеми, не е извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 2, параграф 2, б. е от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., тъй като не е непредвидимо.

По така изложените съображения решението на Врачанския административен съд като правилно постановено в съответствие с приложимия материален закон следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение