Решение № 16071 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9873/2011 г.

Решение № 16071 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9873/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационните жалби на Националната агенция за приходите - гр. София и Саша Милева Митрани от гр. Ямбол против решение № 117 от 22.06.2011 г., постановено по адм. дело № 131 по описа за 2011 г. на Административния съд - Ямбол. Касационният жалбоподател - Националната агенция за приходите - гр. София, оспорва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на Саша Милева Митрани сумата от 6600 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразен и отменен административен акт - Постановление № 40 от 15.04.2008 г. на служител - старши експерт в Агенцията за държавни вземания, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2010 г., съгл. Решение № 403 от 24.06.2011 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, до окончателното плащане на сумата. Касационният жалбоподател - Саша Милева Митрани е оспорила решението на Административния съд - Ямбол, в частта му, с която е отхвърлен искът й, предявен на осн. чл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 745 лв., претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения акт на АДВ, представляваща платени от нея разноски по гр. дело № 1771/2004 г. по описа на Районния съд - Ямбол. Решението се оспорва в двете му части от касационните жалбоподатели като неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Касационните жалби на Националната агенция за приходите и Саша Милева Митрани са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни против решение на административния съд, което е неблагоприятно за тях в оспорените части, поради което са допустими за разглеждане по същество. Разгледани по същество същите са неоснователни. Производството пред Административния съд - Ямбол, е образувано по предявения от Саша Милева Митрани от гр. Ямбол иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, против Националната агенция за приходите, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 6600 лв. представляваща стойността на заплатен от нея недвижим имот по отменено постановление за възлагане на недвижим имот № 40 от 15.04.2008 г., издадено от служител - старши експерт на Агенцията за държавни вземания - гр. Бургас, на осн. чл. 246, ал. 6 вр. чл. 258, ал. 2 ДОПК. Делото е изяснено от фактическа страна, тъй като е висящо пред Административен съд - Ямбол за втори път, след отмяна на постановеното по иска решение № 263 от 15.12.2010 г. по адм. дело № 142 по описа за 2010 г. В отменителното си решение № 7140 от 20.05.2011 г., постановено по адм. дело № 1249/2011 г. Върховният административен съд, въз основа на установените по делото фактически обстоятелства, е дал задължителни указания по прилагане на материалния закон досежно наличието на основание за търсене на отговорност от държавата по чл. 1 ЗОДОВ. Предвид фактическата изясненост на делото, настоящата инстанция намира за необходимо да възпроизведе фактическата обстановка, установена от Върховния административен съд в отменителното решение № 7140 от 20.05.2011 г., по отношение на която е приложен материалният закон и исковата претенция е уважена. С оглед събраните по делото доказателства е безспорно установено, че в изпълнение на присъда от 28.05.2007 г. и с постановление № 40 от 15.04.2008 г., издадено от Агенцията за държавни вземания - Бургас, на основание чл. 246, ал. 6 вр. чл. 258, ал. 2 ДОПК, на Саша Митрани, в качеството й на съсобственик на осъдения Соломон Митрани, е възложен конфискуваният в полза на държавата недвижим имот, находящ се в гр. Ямбол, ул. "Константин Иречек" № 1, целият с площ от 262 кв. м, за който е отреден УПИ I - 2857 в кв. 57 по плана на града, за което тя е заплатила сумата от 6600 лева. Не е спорно също, че с Решение № 13 от 14.06.2010 г. на директора на ТД на НАП - Бургас, постановено в производство по чл. 99, т. 2 АПК, по молбата на Саша Митрани с вх. № 94-С-189 от 14.05.2010 г. (депозирана след завеждане на иска в АС - Ямбол), е отменено изцяло това постановление, като незаконосъобразно. В мотивите си органът по приходите е посочил, че по силата на влязъл в сила съдебен акт, задължителен и за административния орган е признато, че възложеният на Саша Митрани имот никога не е излизал от патримониума на собствениците, респ. не е бил придобиван от държавата по силата на конфискацията и съответно държавата не е можела да й прехвърли правото на собственост по реда на чл. 258 от ДОПК, тъй като не го е притежавала. В това решение обаче липсва произнасяне по заплатените от Саша Митрани суми за възлагане на имота. В подкрепа на изводите на административния орган по делото е приложено решение № 98 от 25.02.2010 г., постановено по гр. дело № 1771/2004 г. от Ямболския районен съд, влязло в сила на 24.03.2010 г., с което "Кумазит строй" АД, представлявано от изпълнителния директор Ангел Тодоров Спасов, Соломон Бениамин Митрани и Саша Милева Митрани, на основание чл. 108 от Закона за собствеността, са осъдени да предадат собствеността и владението върху процесния имот, като на осн. чл. 431 от ГПК е отменен нот. акт № 138/2004 г., по който Георги Минков го е продал на Соломон Митрани и "Кумазит строй" АД - гр. Ямбол, при равни квоти. От доказателствата по делото е видно още, че по искане на Окръжна прокуратура - Ямбол, с определение на Окръжния съд - Ямбол, от 3.12.2004 г., постановено по ЧНД № 557 от 2004 г., е наложена възбрана върху имота на осн. чл. 156а от НПК и чл. 308 и сл. от ГПК (за обезпечаване на конфискацията и във връзка със сл. дело № 432/2004 г. на ОСС Ямбол). В определението на съда е описан като собственик Соломон Митрани. С присъда от 17.01.2006 г., постановена по НОХД № 122/2005 г. от Окръжния съд - Ямбол, Соломон Митрани е бил осъден и е разпоредено конфискуването на процесния (и други) имот, след което със заповед № 414 от 21.12.2007 г. на изпълнителния директор на АДВ е наредил, на осн. чл. 85, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от Закона за събиране на държавните вземания, имотът да се оцени и продаде, като контролът по изпълнението на заповедта е възложен на директора на Дирекция "Продажби". Този административен орган не е извършил проверка за вписани тежести върху имота, каквото задължение безспорно има преди да пристъпи към процедурата по възлагането му. Вместо това е изпратено писмо изх. № 30-04-124/07 от 8.04.2008 г., подписано от зам. директора на АДВ, до "Кумазитстрой" АД - гр. Ямбол по реда на чл. 258, ал. 1 от ДОПК, на което се е отзовала само Саша Митрани в качеството й на съсобственик. Административния съд - Ямбол, е уважил иска за заплащане на обезщетение в размер на 6600 лв., представляващи имуществени вреди за ищцата, произтичащи от заплатената от нея сума за възложения й имот, като е възприел указанията на касационната инстанция относно характера на акта, от който произтичат вредите и наличието на основание за ангажиране на отговорност от държавата. Съдът е възпроизвел мотивите на касационната инстанция в отменителното решение, които се споделят изцяло от настоящия състав, съгласно които действията на публичния изпълнител от АДВ, вкл. и по извършване на публична продажба на имот са регламентирани в ДОПК, който субсидиарно препраща към разпоредбите на АПК. Следователно, всички актове, действия или бездействия на публичния изпълнител следва да бъдат разглеждани като актове, действия или бездействия на длъжностни лица, натоварени по силата на изпълняваната от тях служебна функция, т. е. подлежат на контрол за законосъобразност по ДОПК, респ. АПК. Вредите от незаконосъобразни действия/бездействия на същия в конкретния случай не могат да се търсят по гражданско-правен ред, тъй като на първо място имотът, предмет на публична продажба не е бил придобит от ищцата по силата на гражданско-правна сделка, сключена на основание и по реда на ЗЗД. Придобивното основание произтича от възлагателен административен акт на административен орган. След отмяната на акта платените за имота суми не могат да бъдат търсени по реда на ЗЗД, нито претендирани за възстановяване по този ред. В този конкретен случай тези вреди следва да бъдат репарирани от държавата, по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. В случая не е приложимо производството по чл. 128 и сл. от ДОПК, тъй като същото има за предмет възстановяване на получени от Държавата суми от данъци, осигурителни вноски и други публични вземания, конкретно посочени от законодателя. Хипотезата на нормата на чл. 128 от ДОПК обаче изключва възможността в това специално производство да се претендират за възстановяване суми, получени от Държавата на друго основание. Ето защо поради липса на приложимост на друг специален ред, било гражданскоправен или административен отговорността на държавата следва да бъде реализирана по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. В допълнение на мотивите на първоинстанционния съд следва да се посочи, че в обстоятелствената част на исковата молба ищцата изрично е основала иска си на обстоятелството, че преди извършване на публичната продажба, Агенцията за държавни вземания не е извършила проверка за вписани тежести върху имота, които предхождат вписаната възбрана по искане на прокурор от Окръжната прокуратура - Ямбол. Както се установява по делото, възбраната по искане на Окръжната прокуратура е наложена с определение на РС - Ямбол от 3.12.2004 г., а тази по обезпечение на иска за ревандикация на Георги Стоев Илиев и Митка Нисолова Илиева с определение от 9.11.2004 г. по гр. дело № 1771/2004 г. на РС - Ямбол. Видно от преписката по делото, удостоверението от Службата по вписвания към РС - Ямбол, № 4284 от 21.05.2008 г., удостоверяваща тежестите върху имота, е издадено едва след възлагането на имота с постановление № 40 от 15.04.2008 г. Следователно, въпреки отмяната на постановлението с решение № 13 от 14.06.2010 г. на директора на ТД на НАП, в производството по глава седма на АПК, на осн. чл. 99, т. 2 от АПК - наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които при издаване на акта не са могли да бъдат известни на страната, искът основан, съобразно твърденията в обстоятелствената частна исковата молба на незаконосъобразни действия на длъжностните лица, извършили публичната продажба, се явява основателен и доказан. Върховният административен съд намира решението, в частта, с която е отхвърлена претенцията на Саша Митрани за заплащане на сумата от 745 лв., представляващи разноски по гр. дело № 1771/2004 г. на РС - Ямбол, за правилно и съобразено с приложимата материалноправна норма на чл. 1 от ЗОДОВ и съдебната практика при подобни претенции. Правилно е счетена за неоснователна претенцията на жалбоподателката Митрани за присъждане на имуществени вреди, представляващи разноски по гражданско дело, водено от трети лица срещу нея с иск по чл. 108 от ЗС, по което е осъдена да заплати на ищците. Те не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт и не могат да бъдат обект на обезщетение по чл. 4, вр. чл. 1 от ЗОДОВ. Водим от горното, Върховният административен съд,