Решение № 12497 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9976/2021 г.

Производството е образувано по молба от Н. Неделчев от гр. Сливен, чрез адв. М. Екимджиев и адв. К. Бончева, за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК на влязлото в сила Решение 115/08.11.2012 г., постановено от петчленен състав на ВАС по адм. д. С-37/2012 г., с което е оставено в сила първоинстанционното Решение 22/20.02.2012 г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д. С-13/2011 г. Н. Неделчев е държавен служител на длъжност старши инспектор и началник на Районно управление Полиция- Сливен при ОД на МВР- Сливен. Неделчев е дисциплинарно уволнен със заповед, рег.13263 от 19.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи и служебното му правоотношение с МВР е прекратено. С Решение 22/20.02.2012 г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д. С-13/2011 г., е отхвърлена жалбата на Н. Неделчев срещу заповедта за уволнение. С Решение 115/08.11.2012 г., постановено от петчленен състав на ВАС по адм. д. С-37/2012 г., е отхвърлена касационната жалба на Н. Неделчев срещу Решение 22/20.02.2012 г. по адм.д.С-13/2011 г. на ВАС и е оставено в сила първоинстанционното решение. Н. Неделчев е депозирал искане за отмяна на влязлото в сила Решение 115/08.11.2012 г. на петчленен състав на ВАС, постановено по адм.д.С-37/2012 г., като с Решение 68/01.07.2013 г. по адм.д.С-40/2013 г. седемчленен състав на ВАС е отхвърлил искането по чл.239, т.1 от АПК на Н. Неделчев и е оставил без разглеждането искането му по чл.239, т.5 от АПК, прекратявайки производството по делото в тази му част. Молителят поддържа, че са налице основанията по чл. 239, т.6 и чл.244 от АПК, във връзка с чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /Конвенцията/ за отмяна на влезлите в сила решения, предмет на молбата за отмяна, предвид постановеното от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ решение по жалба 30543/13 по делото Nedelchev v. Bulgaria , с което е констатирано нарушение на чл.6, параграф 1 от Конвенцията, допуснато в Решение 115/08.11.2012 г. по адм.д.С-37/2012 г.на ВАС. Съгласно чл. 239, т. 6 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Молбата за отмяна е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 240, ал.1, т.5 от АПК и е процесуално допустима. Тримесечният срок по чл. 240, ал.1, т.5 от АПК тече от момента на съобщаване на решението на Европейския съд за защита на правата на човека. С решението от 08.06.2021 г. на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, по делото Неделчев с/у България, образувано по жалба 30543/13 г., влязло в сила на същата дата, е прието следното: I. По фактическата обстановка: На 20 март 2010 г. ръководителят на местната дирекция на полицията Божурски заплашвал и тормозил персонала на нощен клуб, където пиел с приятели. Пристигналите полицейски служители съставили протокол за инцидента. Неделчев събрал докладите и наредил на служителите, и негови подчинени, да изготвят нови доклади, описващи обстоятелствата по инцидента по различен начин, освобождавайки своя началник Божурски от всякаква вина. Било извършено вътрешно разследване, което стигнало до извода, че Неделчев се е опитал да прикрие инцидента и да препятства вътрешното разследване. Образувано е дисциплинарно производство срещу Божурски и Неделчев, открито на 30.09.2010 г., като същите са обвинени, че прикриват първоначалния инцидент чрез манипулиране на доказателствата. На 19.11.2010 г. министърът издал заповед за дисциплинарно уволнение на Н. Неделчев. Неделчев е обжалвал заповедта, твърдейки, наред с останалите неща, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния срок, посочен в член 225 от Закона за Министерството на вътрешните работи, който според него е започнал да тече на 13 май 2010 г. Заповедта за уволнение е потвърдена от тричленен състав на ВАС в решение от 20.02.2012 г. Съставът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с процедурните правила, дисциплинарното производство е открито с решение на компетентния орган и разследването е проведено от дисциплинарна комисия, която установява фактите, събира доказателствата и информира служителя за своите констатации, като наказанието е наложено в сроковете, предвидени в чл.225 от ЗМВР. На 07.03.2012 г. жалбоподателят подал касационна жалба, в която изложил всичките си аргументи, включително тези по чл.225 от ЗМВР. На 08.11.2012 г. петчленен състав на ВАС намерил същата за допустима, но я отхвърлил като неоснователна, като е приел, че решението на тричленния състав на ВАС е правилно. Петчленният състав на ВАС не е коментирал конкретно дали с издаването на заповедта на министъра е спазен посоченият в чл.225 от ЗМВР срок. Същевременно, в паралелно производство по отношение на Божурски, който също е уволнен дисциплинарно на 19.11.2010 г. за прикриване на същия инцидент, петчленен състав на ВАС е констатирал в своето решение, че срокът по член 225 е започнал да тече на 13 септември 2010 г., а уволнението му е разпоредено повече от два месеца по късно, което го прави незаконно. През м.март 2013 г. Неделчев подал молба за възобновяване на съдебното производство, твърдейки че незаконно му е отказана възможност да участва в делото, тъй като не е бил в състояние да присъства на изслушването пред петчленния състав на ВАС. На 01 юли 2013 г. молбата му е отхвърлена като погасена по давност с окончателно решение, постановено от Върховния административен съд. Европейският съд по правата на човека, четвърто отделение, е стигнал до извод, че е налице нарушение на чл. 6, пар. 1 от Конвенцията. Съображенията по същество са следните: ЕСПЧ е приел за основателно твърдението на жалбоподателя, че позицията на тричленния състав на ВАС никога не е била ясно посочена, а колкото до петчленния състав, Съдът е формулирал съждения, че понятието за справедлив процес изисква национален съд, който е дал оскъдни мотиви за своите решения, независимо дали е включил мотивите на по- нисш съд или по друг начин, трябва да се занимава с основните въпроси, които са били представени на неговата юрисдикция и не трябва просто да одобрява, без допълнителни усилия констатациите, постигнати от по- нисшия съд. С оглед на това е намерил, че Върховният административен съд не е успял да разгледа надлежно съществения аргумент на жалбоподателя / по приложението на чл.225 ЗМВР/ и да посочи мотиви за своите заключения, както се изисква съгласно член 6, параграф 1 от Конвенцията, поради което е налице нарушение на тази разпоредба. Както и в предишни подобни дела, ЕСПЧ е на мнение, че най- походящата форма на обезщетение би била да се открие своевременно национално производство и да се преразгледа делото в съответствие с всички изисквания за справедлив процес. Разгледана по същество, молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК, вр.с чл.244 от АПК, е основателна. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила решение на Европейския съд за защита правата на човека, постановено по делото "Неделчев с/у България" по жалба вх. 30543/13 г., е установено нарушение на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, при постановяването и на двете съдебни решения- на тричленния и на петчленния състав на ВАС, предмет на искането за отмяна. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съгласно чл. 6, пар.1 от КЗПЧОС, всяко лице, при определяне на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона". Разпоредбата на чл. 6, пар. 1 от Конвенцията е приложима, когато публичноправното решение има гражданскоправни последици, както е прието от ЕСПЧ и в конкретния случай, и същата е нарушена, тъй като съставите на ВАС не са разгледали съществения аргумент на жалбоподателя по чл.225 от ЗМВР и не са мотивирали своите заключения.