Решение № 3451 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12158/2008 г.

Решение № 3451 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12158/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Агенцията за приватизация (АП) - гр. София, срещу решение № 915 от 26.06.2008 г., постановено по адм. дело № 506 от 2007 г. по описа на Административния съд - Варна. В касационната жалба и в представената писмена защита се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон поради обстоятелството, че не е осъществен фактическият състав на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) - (загл. изм., ДВ, бр. 30 от 2006 г.) - и че ищеца не е доказал дължимо от държавата обезщетение - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В писмена защита, представена пред касационната инстанция, се поддържа и становище, че "ищецът, макар и притежател на 250 инвестиционни бона, не е имал намерение да участва в различни форми на инвестиране съобразно представените от закона възможности, още повече, че съгласно § 22 от ПЗР на ЗПСК емитирането на инвестиционните бонове е преустановено и тяхната валидност е до 30.06.2005 г. " - т. е. поддържа се, че към момента на предявяване на иска ищецът не е активно легитимиран да предяви иск за обезщетение по реда на ЗОДОВ, дължимо от Агенцията за приватизация. Ответникът - Неделчо Иванов Иванов, чрез процесуален представител и чрез изразеното писмено становище с подробни доводи счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е уважил предявения от Неделчо Иванов Иванов от гр. Варна срещу Агенцията за приватизация - гр. София иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 250 лв., причинени от незаконосъобразни действия на служители на административния орган при изпълнение на служебната им дейност. В мотивите към решението съдът е приел за установено, че вредите произтичат от фактически действия на служители на административния орган, изразяващи се в извършена административно-разпоредителна дейност - прехвърляне на инвестиционни бонове, регистрирани на името на ищеца чрез открита лична сметка в инвестиционни бонове на друго лице като получател, действало с пълномощно, което не е подписано от Иванов. Като последица от прехвърлянето на инвестиционните бонове (трансфер към друго физическо лице) боновият баланс на сметката на ищеца през м. септември 2003 г. е станал нула (0, 00) инвестиционни бона. Приел е още, че прехвърлянето на инвестиционните бонове не е извършено по реда на чл. 17, ал. 2 във вр. с ал. 7 от Наредбата за условията и реда за реализиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата (Наредбата), по искане на притежателя на бонове чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2, и с приложено към нареждането изрично пълномощно. Съдът е приел също, че служители на АП (като администрация към МС, която организира и осъществява процеса на приватизация) при извършване на правно регламентирана административна дейност са нарушили реда за прехвърляне на инвестиционни бонове, уреден в Наредбата и в инструкция на АП за прилагането й, като не са извършили проверка дали са изпълнени изискванията на Наредбата за представяне на документите и правилното оформяне на формулярите при прехвърлянето на инвестиционните бонове от титуляра на боновата сметка на лицето, представило се като пълномощник. Ищецът е претърпял реална имуществена вреда, която е настъпила в резултат на незаконосъобразни действия, извършени от длъжностни лица като служители на ответника, които действия представляват административна дейност; установена е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия (бездействия) и настъпилата вреда - т. е. ищецът е доказал отговорността на ответника по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че Неделчо Иванов е имал открита лична сметка в инвестиционни бонове, регистрирана по реда на чл. 11 от Наредбата, в размер на 250 инвестиционни бона като регионалното бюро, в което е регистрирана сметката е с код 030100. Към делото е представена справка, от която е видно, че през м. октомври 2003 г. инвестиционните бонове от сметката на ищеца са прехвърлени на друго физическо лице Иван Иванов Арменчев с нареждане за прехвърляне и пълномощно, като регистрацията на прехвърлянето е станало в бюрото в гр. София. При приетите за установени фактически обстоятелства по делото правният извод на съда, че искът е основателен и доказан, е обоснован и законосъобразен. Обосновано съдът е приел, че прехвърлянето на инвестиционни бонове е служебна дейност на АП, която е административен орган и дейността, която се осъществява от нейните служители по реда на Наредбата е административна по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Редът за регистрация, разпореждане и прехвърляне на инвестиционните бонове е уреден в Наредбата и административната дейност се извършва в звената, обслужващи регистрацията и посочени в чл. 3 от Наредбата, като промяната на обслужващото звено е по реда на чл. 4 от Наредбата. Съдът обстойно е посочил реда, документите и необходимата служебна проверка на приложенията, за да се приеме от обслужващата звеното администрация, че е направено валидно искане от притежателя на боновете чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата. За конкретния административен иск съдът обосновано е приел, че ищецът не е променил обслужващото звено (няма доказателства по делото) и на основание разпоредбата на чл. 4 и чл. 16, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредбата прехвърлянето на инвестиционни бонове на друго физическо лице следва да се извърши само чрез звеното на АП, което се явява обслужващо звено на основание регистрацията на лицата и откриването на личната им бонова сметка. Този извод съдът законосъобразно е направил и от изричната разпоредба в указанията за попълване на формуляра, използван при прехвърлянето на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата (формуляр № 31 - нареждане за прехвърляне), в който формуляр изрично е отразено в частта "забележка" - т. 1. "документът се подава в регистрационното бюро (звено), обслужващо подателя". Тази забележка е следвало да бъде съобразена и спазена от служителите на АП в звеното в гр. София (код № 50001) и те да откажат да регистрират прехвърлянето на боновете на ищеца, защото не са надлежно оправомощени да обслужват бонова сметка, регистрирана в друго звено. Следва да се отбележи също, че приложеното пълномощно не е било действително, защото изискването за изрично пълномощно съгласно чл. 17, ал. 7 от Наредбата следва да се тълкува като нотариално заверено пълномощно - по аргумент, изведен от изискването в талона за регистрация на физическо лице чрез упълномощено лице - чл. 6, ал. 2 от Наредбата. Изложените съображения за допуснатите нарушения на Наредбата от служители на АП са достатъчно основание, за да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на служебна дейност по глава пета и шеста от Наредбата - нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове и не е осъществен необходимият административен контрол, като са причинени имуществени вреди на ищеца, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства - инвестиционни бонове, на друго лице. Съдът законосъобразно е приел, че за процесния случай имуществените вреди са в размер на нормативно определените стойности на 1 инвестиционен бон за 1 лв. на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове (ЗПФ), тъй като към датата на прехвърлянето (на увреждането) - м. септември 2003 г., за инвестиционните бонове няма пазарна цена и тези инвестиционни бонове могат да се използват по реда на този закон. Отговорността по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ на държавата, за конкретния случай на АП е невиновна, обективна отговорност за вредите, причинени от чужди незаконни действия или бездействия на служители при и по повод изпълнение на възложена им административна дейност, и когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тази вреда. Доводът, поддържан в писмената защита на касационния жалбоподател, че към момента на предявяването на иска емитирането на бонове е преустановено и тяхната валидност е до 30.06.2005 г., което обстоятелство е основание да се приеме, че ищецът не е претърпял имуществена вреда, е неоснователен. За да възникне правото на иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди, законосъобразно съдът е приел, че следва да са налице няколко изброени кумулативни предпоставки, но основната преценка за отговорността за обезщетение е наличието на вреда и причинна връзка между незаконни действия на органи на държавата и на длъжностни лица и претърпяната вреда. За конкретния случай ищецът е регистрирал лична бонова сметка в определено звено на АП и на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредбата като лице, което има открита сметка в инвестиционни бонове по реда на Наредбата, следва да се счита за регистриран за участие в централизирани публични търгове. Към датата на прехвърлянето от служители на АП на инвестиционните бонове на трето лице - м. октомври 2003 г., регистрираните инвестиционни бонове са валидни и след тази дата в резултат на извършения трансфер към друго физическо лице боновият баланс на сметката на ищеца е станал нула инвестиционни бонове. След прехвърлянето на инвестиционните бонове последният е престанал да бъде регистрирано лице за участие в централизирани публични търгове и на основание чл. 2 от Наредбата ищецът не е могъл да придобият поименен регистрационен талон за участие в тези търгове и да бъдат регистрирани в единната база на АП. Увреждането на Иванов е настъпило към м. октомври 2003 г., защото в резултат на незаконните действия за прехвърляне на инвестиционните бонове на трето лице са прекратени правата му за участие в централизирани публични търгове - т. е. той е заличен като титуляр на бонова сметка към АП. Правен абсурд е да се преценява поведението на ищеца (неговите действия, бездействия или инвестиционни намерения) след заличаването на боновата му сметка, защото след м. октомври 2003 г. той не е активно легитимиран и регистриран за участие в централизираните публични търгове по Наредбата. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,