Решение № 2945 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10078/2016 г.

Решение № 2945 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10078/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуален представител, срещу решение № 4156/15.06.2016 г. по адм. д. № 2733/2016 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по заявление от 13.01.2016 г. за предоставяне на достъп до обществена информация, подадено от А. И. Н. -Д. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че искането за предоставяне на достъп на обществена информация, подадено по електронен път, не е било регистрирано в системата на задължения субект, но независимо от това е изтекъл срок за предоставяне на информацията. Задълженият субект, според него, е нямал задължение да предостави информация, тъй като искането не е било подписано от заявителя. Иска отмяна на съдебния акт и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба – А. И. Н. -Д., с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна АССГ е приел, че на 13.01.2016 г. в 17: 51 ч. Н. е изпратила по електронен път чрез електронната си поща заявление за достъп до обществена информация, адресирано до председателя на КЕВР, на електронния адрес на Комисията. Съдържанието на заявлението за достъп е обективирано в самото електронно писмо, както и в прикачен файл към същото, съдържащ подписа на заявителката. Потвърждава се и от ответника в съпроводителното писмо, че заявлението е получено в КЕВР на 13.01.2016 г. след края на работния ден. Видно от приложеното по административната преписка заявление, съдържащо подписа на заявителката, същото не е регистрирано в КЕВР по реда на чл. 25, ал. 3 от ЗДОИ, а именно - на следващия получаването работен ден. Прието е, че жалбоподателката е поискала достъп до обществена информация, като е подала заявление, отговарящо на изискванията за редовност по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, в което изрично е посочена, в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация – информацията да бъде изпратена на посочен имейл адрес, т. е. по електронен път. Заявлението е адресирано до председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране като представляващ комисията. КЕВР е независим специализиран държавен орган, поради което има качеството на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. За да отмени формирания мълчалив отказ на председателя на КЕВР АССГ е приел, че задълженият субект не е изпълнил законовото си задължение, визирано в чл. 25, ал. 3 от ЗДОИ, а именно да регистрира подаденото заявление за достъп до обществена информация, в следствие на което е формирал незаконосъобразен мълчалив отказ. Решението е правилно. Правилни са изводите на административния съд, че след подаване на искането за достъп до обществена информация по електронен път, за задължения субект е възникнало задължението да го регистрира незабавно и да продължи административнопроизводствените действия. Това обстоятелство се потвърждава от изричната разпоредба на чл. 25, ал. 3 от ЗДОИ, съобразно който заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация. Обоснована е преценката на съда, че предвид постъпването на заявлението след края на работния ден, същото е следвало да бъде регистрирано на следващия работен ден -14.01.2016 г., от когато започва да тече 14 дневният срок за произнасяне. С оглед изложеното, твърдението на касатора, че за него не е възникнало задължение да издаде решение с разрешение или отказ за предоставяне на обществена информация, освен че е невярно, представлява нарушение на процедурата по издаване на административен акт, така и нарушение на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Твърдението, че задължения субект е бил сезиран с "невалидно" заявление поради липса на подпис на заявлението и изложеното в обратния смисъл от АССГ, също не се споделя от настоящия състав. Съгл. чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. Текстът на чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ е изменен с ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г, а заявлението за достъп до обществена информация е било подадено на 13.01.2016 г., т. е. след влизане в сила на промените в материалноправната уредба. Цитираният от касатора текст на чл. 29, ал. 2 от АПК, съобразно който искането за издаване на административен акт следва да е подписано не е приложимо в случая поради наличието на норма в специалния закон - ЗДОИ, дерогираща общите правила на АПК. В случай, че нямаше подобно специална норма, за задължения субект щеше да съществува задължението да укаже на заявителя да отстрани недостатъците в искането си по смисъла на чл. 30 от АПК, което няма данни да е било сторено. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. В полза на процесуалния представител на ответника, оказал безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице, следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 300 /триста/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение