Решение № 3914 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6187/2016 г.

Решение № 3914 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6187/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба против решение № 668 от 08.04.2016 г. по адм. дело № 114/2016 г. по описа на Административния съд - Б. в частта, в която е осъдена заплати на Х. И. С. обезщетение в размер на 980 лева за претърпени в периода 17.06.2014 г. - 27.10.2015 г. неимуществени вреди - преживяно унизително и недостойно отношение вследствие на противоправното бездействие на служители на дирекцията, изразяващо се в липса на тоалетна, течаща води и санитарно-битови условия, ведно със законната лихва от 14.01.2016 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която на дирекцията е отказано присъждане на възнаграждение за юрисконсулт съобразно отхвърлителната част от иска. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в осъдителната част, както и в частта за присъдените разноски, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. О. Х. И. Стоянов не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по подадената от Х. И. С. искова молба срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди от неспазване на битово-хигиенните изисквания за времето, през което изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора - Б., считано от 17.06.2014 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от настъпване на увреждането до окончателното плащане. Административният съд установил, че Х. И. С. е постъпил в затвора на 17.06.2014 г., като първоначално е бил в приемно отделение - 308 килия, с площ от 13,40 кв. м. с още 7 лица. На 16.07.2014 г. бил преместен в 406 килия с обща площ от 10,71 кв. м. с още 5 лица, а от 04.12.2014 г. е пребивавал в 205 килия с още 15 лица.. Относно условията на живот в Затвора - Б. съдът се позовал на показанията на разпитания по делото свидетел ПОКАЗАНИЯ и на публикувания на страницата на Министерството на правосъдието доклад на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, изготвен след посещение в затвори в страната, между които и Затвора - Б., в периода март - април 2014 г. Според записаното в доклада, затворът бил изключително пренаселен и с много лоши хигиенни условия. От правна страна съдът приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", които не изпълнили задълженията си, предвидени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и правилника за неговото приложение, за осигуряване на условия на живот, съобразени с хигиенните изисквания, необходими за опазване здравето и човешкото достойнство на лишените от свобода. Посочено е, че през периода на пребиваването на Стоянов в корпуса на затвора - Б. условията там са били такива, че неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, накърняване на човешкото достойнство, както и до физически болки и страдания, като причинените му неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на това тежко наказание. С оглед на гореизложеното, съдът приел за доказани фактите по исковата претенция относно битовите и санитарно-хигиенните условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в корпуса на З.-Б. за периода от постъпването му на 17.06.2014 г. до 27.10.2015 г., когато бил преместен в затворническото общежитие от открит тип, с 24-часов достъп до санитарен възел и ежедневен достъп до баня. Съобразно естеството на увреждането, степента на понесените емоционални страдания и периода на престой на ищеца в тези условия, както и поради това, че исковата претенция е била доказана частично, съдът присъдил на ищеца обезщетение за вреди в размер на 980 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.01.2016 г., заедно с направените по делото разноски в размер на 10 лева. За разликата над уважения до пълния предявен размер от 20 000 лева, искът на Х. С. бил отхвърлен. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Административният съд отхвърлил искането на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се позовал на това, че разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, уреждаща присъждането на разноски по този закон, била специална и дерогирала общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК, съгласно което ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати нарушение на материалния закон необоснованост. Административният съд е направил обосновани фактически констатации и е изложил логически и правно издържани мотиви, които се възприемат от касационната инстанция. По делото е установено бездействие на длъжностните лица от администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за осигуряване на нормална жизнена среда за изтърпяване на наказанието, така че лишените от свобода да разполагат с достатъчна жилищна площ, и да обитават помещения с достъп на дневна светлина и чист въздух. В пряка причинна връзка с проявеното бездействие за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневен физически дискомфорт и чувства на притеснения и угнетеност. Негативните преживявания на лишения от свобода вследствие на неблагоприятната жилищна среда превишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането, поради което подлежат на обезщетяване на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За понесените от ищеца морални вреди съдът законосъобразно е присъдил сумата 980 лева. Определеното обезщетение не е в нарушение на принципа за справедливост, предвиден в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, тъй като съдът е обосновал размера на обезщетението с вида и тежестта на настъпилите неимуществени вреди и времето, през което са понасяни. Касационната инстанция не може да присъди отказаното от административния съд юрисконсултско възнаграждение на ответника за първата инстанция съразмерно с отхвърлената част от иска. Считано от 07.02.2017 г., съгласно последното изменение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, има действие новата разпоредба на чл. 28б, ал. 2, според която ищецът заплаща разноските на ответника само в случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция. При отсъствието на поддържаните касационни основания решението на административният съд в обжалваните части е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат и за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд