Решение № 5369 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12343/2010 г.

Решение № 5369 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12343/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 324/29.07.2010 г., постановено по адм. дело № 111/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд в частта, в която е отменен РА № 1500670/24.08.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Плевен, поправен с РА № П-1500670/29.10.2007 г., потвърден в същата част с решение № 763/01.11.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново за отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Хоризонт Иванов" ЕООД - гр. Плевен в общ размер на 60 024 лв. по фактури, издадени през данъчни периоди на 2004 г. и 2005 г. от "Метални конструкции И" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът не е изпълнил задължителните указания на отменителното решение на ВАС, I отделение по тълкуването и прилагането на закона, а именно: допуснати процесуални нарушения с неоткриване на производство по оспорване на документи по реда на чл. 193 ГПК; произволна и неправилна преценка на доказателствата; фактите и обстоятелствата по делото са изопачени до такава степен, че крайните изводи на съда не могат да бъдат обвързани и не произтекат от събраните по делото доказателства; мотивите на съда в една част са неадекватни и основани на счетоводни документи, за чиято преценка съдът не притежава специални знания, както и за неправилно прилагане на материалния закон - ЗДДС, ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Хоризонт Иванов" ЕООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 240 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Ответникът "Хоризонт Иванов" ЕООД - гр. Плевен, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като съдът не се е съобразил с отменителното решение на ВАС, I отделение, както и експертните заключения не са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото за втори път се разглежда от касационната инстанция. С решение № 1495/04.02.2010 г. по адм. дело № 8498/2009 г. на ВАС, I отделение е отменено предходно решение на Великотърновския административен съд - № 237/07.05.2009 г. по адм. дело № 846/2007 г. в частта, в която с последното е бил отменен РА 1500670/24.08.2008 г. за непризнат данъчен кредит в общ размер от 62 802,50 лв. по фактури, издадени от "Метални конструкции И" ЕООД за данъчни периоди през 2004 г. Касационният съдебен състав на ВАС, I отделение при връщане в тази част на делото за ново разглеждане е дал указания - да се обсъди договора ИСПА 2000/16Р/РТ/002 между "Хоризонт Иванов" ЕООД и "Щрабаг интернасионал ГМБХ" - Австрия, да се прецени достоверността на представените в съдебното производство протоколи за извършени, проверени и подлежащи на плащане СМР въз основа на протоколите и приложенията към тях, като е указано да се съберат като доказателства тези приложения, които само са коментирани от вещите лица по съдебно-техническата експертиза и представляват свидетелски показания. Относно протоколите, касационната инстанция е установила, че те са били оспорени от ответника, но съдът в нарушение на чл. 193 ГПК не е открил производство по оспорване, както и е прието, че това представлява съществено процесуално нарушение, което е довело до неяснота за страните относно доказателствените им задачи предвид чл. 193, ал. 3 ГПК и до ограничаване правото на защита на дружеството. При новото разглеждане състав Великотърновският административен съд отново е постановил отмяна на ревизионния акт, но в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени през данъчни периоди на 2004 г. и 1 бр. фактура от месец май 2005 г. от "Метални конструкции И" ЕООД в общ размер от 60 024 лв., а не 62 802,50, както е било по решението при предходното разглеждане на делото в същия съд. Съдът е приел, че спорните обстоятелства по делото са относно техническата и кадрова обезпеченост на доставките с предмет на стопанските операции "монтаж на метални конструкции" и "СМР на Летище-София" и установяването на изпълнението на процесните услуги именно от посочения във фактурите доставчик. Относно персоналната обезпеченост, в решението са изложени мотиви, че още по време на ревизията с протокол за извършена насрещна проверка № 15-2167/2-2581/25.09.2006 г. е призната персоналната обезпеченост на доставчика "Метални конструкции И" ЕООД, както и съдът се е позовал на справка за актуалното състояние на всички трудови договори при доставчика и на фактура № 6517/09.09.2004 г. на Института по металознание при БАН за обучение на заварчици - 15 бр., които са служители на доставчика и са им издадени свидетелства за това. Въз основа на тези доказателства е прието в съдебното решение, че е налице персонална обезпеченост на процесните доставки. По материално-техническата обезпеченост на доставчика първоинстанционният съд е счел въз основа на годишната оборотна ведомост на доставчика за 2004 г., че се установява, че по с/ки 204, 205 и 206 са налични машини, съоръжения и инвентар, както и е обсъдено наетите кранове, мотокари и строителна механизация, като по този начин е направен извод за наличие и на техническа обезпеченост на доставчика. По установяването на изпълнението на процесните услуги, за де приеме, че са осъществени реални услуги, съдът се е позовал на тройната съдебно-техническа експертиза, според която работите по обект "Летище София", ЛОТ В1 са изпълнени съгласно сключения между "Хоризонт Иванов" ЕОД и "Щрабаг интернасионал ГМБХ" - Австрия договор от 07.04.2004 г., а работите са остойностени. Във връзка с дадените в отменителното решение на ВАС, I отделение указания да се обсъди договора с австрийската фирма - ИСПА 2000/16Р/РТ/002, съдът е обсъдил, че в него съществува клауза - 12.2, според която за прехвърляне на части или на цялото изпълнение на металните конструкции австрийската фирма е следвало да даде съгласие за това. Въз основа на всички писмени доказателства, както и заключенията на тройната съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза съдът е направил извод, че процесните доставки са реално изпълнени. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е правилно постановено. Спорът е за отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Хоризонт Иванов" ЕООД - гр. Плевен в общ размер на 60 024 лв. по фактури, издадени през данъчни периоди на 2004 г. от "Метални конструкции И" ЕООД, както следва: № 218/06.08.2004 г., № 221/01.09.2004 г., № 498/13.09.2004 г., № 506/07.10.2004 г., № 513/10.01.2004 г., № 490/29.11.2004 г., № 494/22.12.2004 г., № 459/30.05.2005 г. и № 491/30.11.2004 г. Стопанските операции по изброените фактури са "монтаж на метални конструкции" за фактурите, издадени през 2004 г. и "СМР на Летище-София" по фактура № 459/30.05.2005 г. Законосъобразни са изводите на съда за наличие на кадрова обезпеченост на доставчика "Метални конструкции И" ЕООД, като те са обосновани с представените по делото доказателства - справка за актуалното състояние на всички трудови договори при доставчика и на фактура № 6517/09.09.2004 г. на Института по металознание при БАН за обучение на заварчици - 15 бр., които са служители на доставчика и са им издадени свидетелства за това. Неоснователно е оплакването на касатора, че липсата на аналитично счетоводство при осчетоводяването на разходите за заплати на персонала води до обратния извод за липса на кадрова обезпеченост. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил ПИНП № 15-2167/2-2581/25.09.2006 г., където приходната администрация е признала за наличие на кадрова обезпеченост на доставките и обсъждайки го заедно с останалите посочени по-горе писмени доказателства е стигнал до единствения правилен извод, че персоналната обезпеченост на доставчика е налице. За материалната и техническа обезпеченост на доставчика правилно съдът е обсъдил годишната оборотна ведомост, откъдето по с/ки 204, 205 и 206 се установява наличие на транспортна и строителна техника. Наред с това правилно съдът се е позовал и на фактури за разход на гориво, както и за други услуги - наем на кранове, мотокари и друга строителна механизация, както и за закупени елементи, необходими за монтажа на металните конструкции. В договор ИСПА 2000/16Р/РТ/002 ", сключен между "Щрабаг интернасионал ГМБХ" - Австрия и "Хоризонт Иванов" ЕООД съществува клауза, според която изпълнителят по него не може да използва подизпълнител без съгласието на възложителя, т. нар. главен изпълнител по договора. Спорно между страните е било обстоятелството дадено ли е писмено съгласие за използването на подизпълнител за извършване на процесните СМР. След връщане на делото за ново разглеждане във Великотърновския административен съд е представен телефакс, от който се установява, че австрийското дружество е дало такова съгласие, като е посочен и конкретния подизпълнителя - "Метални конструкции И" ЕООД. Оплакванията на касатора, че не е следвало съдът да кредитира този телефакс са неоснователни. Телефаксът изхожда от дружеството и по това няма спор, както и не е задължително върху него да се съдържа подпис на представляващия, каквито са твърденията на касатора. Относно оспорването на протоколите правилно съдът е приел, че те като частни документи се ползват с формална доказателствена сила, но съдът е приел, че изявленията в тях са направени от управителя на дружеството, а относно количествено-стойностните сметки е установено правилно от съда, че те представляват разшифровка към фактурите и не притежават качеството на самостоятелен документ извън придружаващ документ към фактурите и затова не е откривано производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК спрямо тях. Въз основа доказателствата по делото и съдебно-счетоводната експертиза правилно е прието от съда, че в счетоводството на доставчика е отчитан приход от извършването на процесните услуги и е установено банково разплащане по всички фактури. Освен това законосъобразни са изводите на съда, че представените по делото дневници за монтаж съответстват на протоколите, обр. 19, поради което се налага извода, че процесните доставки реално са осъществени. Тези изводи на съда се подкрепят и от съдебно-техническата експертиза, която е установила, че дневниците за монтажа са съставени за всеки елемент по одобрен работен чертеж на отделните подобекти от строителството. Експертизите са изслушани и приети от съда. Относно оспорването на съдебно-техническата експертиза, такова е направено от процесуалния представител на приходната администрация, която не е поискала поставяне на допълнителни задачи с оглед преодоляване на противоречията, за които тази страна в съдебното производство твърди, че са налице в заключението на вещите лица. Формалното оспорване на експертизата в първоинстанционното съдебно производство е възпроизведено в касационната жалба, но пред тази съдебна инстанция е недопустимо оспорване на експертизи. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената касационна проверка не се установи да са допуснати твърдените от касатора нарушения, които да водят до отмяна на решението на съда. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото правилно е и решението в частта за разноските и в тази част то следва да бъде оставено в сила като правилно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,