Решение № 14410 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2016 г.

ВАСVII отделение28.11.2017 г.докладчик Росица Драганова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 228 от 13.07.2016 г., постановено по адм. дело № 687 по описа за 2015 г. на Административен съд - В. Т., и вместо него ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ жалбата на СОУ "В. Б.", гр. В. Търново срещу Акт за прихващане или възстановяване № 52/15.06.2015 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при О. В. Т., потвърден с Решение № 52-АПВ/25.08.2015 г. на Кмета на О. В. Т.. ОСЪЖДА СОУ "В. Б.", ЕИК *********, с адрес: гр. В. Търново, ул. "К. П." №..., да заплати на О. В. Т. направените по делото разноски за две инстанции в размер на 1 835 (хиляда осемстотин тридесет и пет) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14410 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2016 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. В. Т., чрез упълномощен процесуален представител, против Решение № 228/13.07.2016 г., постановено по адм. дело № 687/2015 г., по описа на Административен съд В. Т., с което е отменен по жалба на Средно общообразователно училище /СОУ/ "В. Б." - гр. В. Т. А. за прихващане или възстановяване № 52/15.06.2015 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при О. В. Т., потвърден с Решение № 52-АПВ/25.08.2015 г. на Кмета на О. В. Т.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което жалбата против оспорения акт бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът - Средно общообразователно училище "В. Б." - гр. В. Търново, чрез процесуалните си представители, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 52/15.06.2015 г., издаден от главен експерт - в отдел "Местни данъци и такси" при Община - В. Т., потвърден с Решение № 52-АПВ/25.08.2015 г. на Кмета на О. В. Т., и е постановил връщане на административната преписка на компетентния орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при О. В. Т., за произнасяне по искането за издаване на акт за прихващане и възстановяване с вх. № 67-378/11.06.2015 г. на О. В. Т., подадено от Средно общообразователно училище "В. Б." - гр. В. Търново, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че СОУ "В. Б." - гр. В. Търново е общинско училище и е юридическо лице по смисъла на чл. 10, ал. 4 и ал. 5 от Закона за народната просвета, финансирано от бюджета на О. В. Т.. Съгласно АПОС № 378/12.05.1998 г. на Кмета на О. В. Т., училището е разположено в имот публична общинска собственост - парцел II в квартал 350 по регулационния план на гр. В. Търново, заедно с построени в него сгради, подробно описани в акта за общинска собственост. Съгласно отразеното в АПОС, на основание одобрен инвестиционен проект от 17.05.2004 г. и разрешение за строеж № 219/20.05.2004 г., е отразена промяна предназначението на Корпус V в СОУ "В. Б.", в административни помещения с разгърната застроена площ 721 кв. м., като части от тях са отредени за актова зала и прилежащи помещения, клуб на пенсионера с прилежащи помещения, Детска педагогическа стая, канцелария на РПУ, помещение - инкасо и помещение за плащане на В и К. Обособените сгради са приети с Констативен акт от 30.12.2004 г. Съгласно раздел 9 от АОС, върху помещенията - клуб на пенсионера и инвалида /със ЗП 73,5 кв. м./ с договор от 28.12.2009 г. е учредено право на безвъзмездно ползване за срок от 5 години на Сдружение "Център за социални и здравни грижи" за дневен център за лица над 65 години. Такова вписване не се съдържа в екземпляра от АПОС, представен по делото, но е налице в екземплярите от същия АПОС в по адм. дело № 229/2014 г. на Административен съд В. Т., приобщени към адм. д. № 687/2015 г. Съгласно отбелязаното във втория екземпляр, с Решение № 1006 по протокол № 60 от 30.01.2014 г. на Великотърновския общински съвет се предоставя на директорите на училища с въведена система на делегирани бюджети, право на управление върху имоти публична общинска собственост /сграден фонд, прилежащи терени и съоръжения/. С Решение № 157/29.04.2015 г. по адм. дело № 229/2014 г. на Административен съд В. Т., влязло в сила, посоченото по-горе решение на Общински съвет - В. Т. е отменено в частта му, с която на директора на СОУ "В. Б.", гр. В. Търново, е предоставено право на управление върху имот публична общинска собственост /сграден фонд, прилежащи терени и съоръжения/, описан в АПОС № 378 12.05.1998 г., и разходите по поддръжка и ремонт на сградите и съоръженията на територията на училището са вменени за сметка на делегирания му бюджет. Въз основа на изготвен доклад от счетоводството, със Заповед № 216/10.12.2013 г., директорът на училището е разпоредил да се извършат коригиращи операции по счетоводни сметки 2031, 9901 и 9902, като бъдат отписани посочените в тях активи от баланса на СОУ "В. Б.". В изпълнение на заповедта от 30.12.2013 г. от баланса на училището са отписани ДМА - административна сграда, земя и инфраструктурен обект, публична общинска собственост. По делото са представени и два броя доклади на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - Доклад № ДИ 2 ВТ-3/20.05.2015 г. и Доклад № ДИ 2 ВТ-6/4.11.2015 г., за извършени финансови инспекции на СОУ "В. Б.", с анализ и констатации от проверките. СОУ "В. Б." е подало за процесния имот декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 2956/9.06.2010 г., декларация по чл. 17 ЗМДТ с вх. № 621/17.06.2010 г., декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 2292/6.06.2011 г. и декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 354/6.06.2011 г. на О. В. Т.. В делото се съдържат съобщения от отдел "МДТ" при О. В. Т. и платежни нареждания, от които е видно, че след уведомяване от общината, СОУ "В. Б." е превело по сметка на О. В. Т. такси за битови отпадъци, както следва: за 2011 г. -5 172,13 лв., за 2012 г. - 3 884,35 лв. и за 2013 г. - 3 865,66 лв. /л. 48 - л. 55 от делото/. С искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване, заведено с вх. № 67-378/11.06.2015 г. в О. В. Т., директорът на СОУ "В. Б." е поискал издаване на акт за прихващане или възстановяване, с който да бъдат възстановени недължимо внесени такси за битови отпадъци за периода 2011 г. - 2013 г. за недвижим имот - парцел II в кв. 350 по регулационния план на гр. В. Търново, в размер общо на 12 922,14 лв., заедно с начислените лихви. С АПВ № 52/15.06.2015 г., издаден от гл. експерт в общинската администрация е прието, че искането е неоснователно и следва да бъде отказано възстановяването на исканите суми. Отказът е мотивиран с разпоредбите на чл. 11, ал. 5 и чл. 64 ЗМДТ, тъй като на училището е предоставен за управление имот - публична общинска собственост и в качеството си на ползвател на имота, то е задължено лице за плащане на данък сгради и такса битови отпадъци, съгласно посочените норми. Актът за прихващане и възстановяване е обжалван пред Кмета на О. В. Т., който в качеството си на решаващ орган по смисъла на чл. 155 ДОПК, го е потвърдил с Решение № 52-АПВ/25.08.2015 г. С оглед така установената фактическа обстановка, за да отмени АПВ № 52/15.06.2015 г. първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 64 ЗМДТ, според която таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ посочва, че данъчнозадължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а съгласно чл. 11, ал. 4 ЗМДТ - за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. С оглед на правната уредба съдът е приел, че правният спор в конкретния случай се свежда до това дали СОУ "В. Б." - гр. В. Търново е данъчно задължено лице и съответно дали дължи заплащане на такса битови отпадъци за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2013 г. или заплатените суми на това основание се явяват недължимо платени и следва да бъдат възстановени. Съдът е установил, че в акта за публична общинска собственост (АПОС) № 378/12.05.1998 г., легитимиращ общината като собственик на процесния имот, липсва изрично отбелязване за учредяване право на безвъзмездно ползване или предоставяне на управление на имот - публична общинска собственост на СОУ "В. Б."- гр. В. Търново. Съдът се е позовал на два доклада на АДФИ, според които имотите, вписани в АПОС № 378/12.05.1998 г., правилно са отписани от счетоводните сметки на училището към 31.12.2013 г. Съдът е посочил, че актът на компетентния орган, с който е предоставено право на управление върху процесните имоти - публична общинска собственост - Решение № 1006/30.01.2014 г. по протокол № 60 на Общински съвет-гр. В. Търново е отменен като незаконосъобразен по отношение СОУ "В. Б." - гр. В. Търново с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по адм. д. № 229/2014 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново. По тези съображения съдът е приел, че училището не е собственик на въпросните имоти, не му е учредено по съответния ред право на ползване, стопанисване и управление върху имот публична общинска собственост и съответно не е установено училището да е сред данъчнозадължените лица, посочени в чл. 11 ЗМДТ. Крайният извод на съда е, че неправилно е отказано възстановяване на заплатените без правно основание суми за ТБО за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., поради което преписката е върната за ново произнасяне по направеното искане за прихващане и възстановяване от компетентния орган. Решението е неправилно. Отмяната на Решение № 1006/30.01.2014 г. по протокол № 60 на Общински съвет - гр. В. Търново, с което е предоставено право на управление върху процесните имоти - публична общинска собственост на СОУ "В. Б.", предвид обстоятелството, че същото е за период, следващ периода, за който е направен отказ за прихващане и възстановяване на недължимо внесени такси за битови отпадъци за периода 2011 г. - 2013 г., не представлява релевантен за процесния правен спор факт. Що се отнася до коментираните в решението два доклада на АДФИ и заключенията в тях, то същите нямат обвързваща сила за съда, още по-малко в частта им относно заключенията на държавния финансов инспектор дали процесните имоти са предоставяни или предавани за безвъзмездно ползване, стопанисване и управление от О. В. Т. и от Общински съвет - гр. В. Търново на СОУ "В. Б.". Заключението в Доклад № ДИ2ВТ - 6/4.11.2015 г., че счетоводното отписване на дълготрайни материални активи /административна сграда, инфраструктурен обект и земя/ в СОУ "В. Б." - гр. В. Търново към 31.12.2013 г. е законосъобразно извършено е в пряко противоречие със становището в писмо изх. № 08-00-198/24.03.2016 г. на заместник-министъра на финансите К. А., че действията на директора по отписване на тези ДМА от отчетността на училището, без за това предварително да е искано становището на общината като първостепенен разпоредител с бюджет, са неправомерни и неоснователни. Съгласно чл. 64 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11, който определя, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Според ал. 5 на същата норма за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Правилно съдът е приел, че в тежест на административния орган е да установи, че училището е данъчно задължено лице и е сред субектите изрично посочени в чл. 11 ЗМДТ. В съответствие с доказателствата по делото съдът е посочил, че в акта за публична общинска собственост, легитимиращ общината като собственик на процесния имот, не се съдържа изрично отбелязване за учредяване право на безвъзмездно ползване или предоставяне на управление на имот - публична общинска собственост на СОУ "В. Б."- гр. В. Търново. Неправилно, в противоречие със закона, обаче съдът е счел, че това обстоятелство е от правопораждащо значение относно предоставянето на право на управление на СОУ върху имота - публична общинска собственост. Издаденият акт за публична общинска собственост не е правопораждащ правото на собственост и условията на нейното ползване акт. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС) изрично постановява, че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС, АОС е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закон, но той има констативно, а не конститутивно действие. Поради това, липсата на отбелязване в АОС, че описаните в него имоти са предоставени за управление по смисъла на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ на СОУ "В. Б." не води до извод, че не е налице такова предоставяне. По силата на законовата делегация на чл. 8, ал. 2 редът за предоставяне за управление на имоти и вещи - общинска собственост се определя с наредба на общинския съвет. В чл. 12, ал. 4 ЗОС е предвидено, че редът за предоставяне за безвъзмездно управление на имоти и вещи - общинска собственост, се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2. В изпълнение на това свое правомощие, с приетите промени в Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество с решение № 158 по Протокол № 16 от заседание на Общинския съвет, проведено на 24.04.2008 г., е създадена нова ал. 5 на чл. 10, по силата на която директорите на училища общинска собственост с въведена система на делегирани бюджети осъществяват управлението на публичната общинска собственост от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на действащата нормативна уредба. По силата на изр. второ от тази разпоредба, на директорите на училища е предоставено и правото да отдават под наем и за ползване недвижими имоти публична общинска собственост или части от тях. Видно от представената таблица за получени приходи от отдадени под наем помещения в СОУ "В. Б.", директорът на училището се е възползвал от така предоставеното му право на управление, чрез отдаване под наем на помещения, предоставени за управление на училището. От изложеното следва, че незаконосъобразно и неправилно първоинстанционният съд е стигнал до заключение, че не са налице доказателства за предоставяне за безвъзмездно управление на процесните имоти - публична общинска собственост на СОУ "В. Б.". Имотите са описани като такива, представляващи училище - СОУ "В. Б.", съгласно АОС № 378/12.05.1998 г. и по силата на чл. 10, ал. 5 от Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, управлението им е било предоставено на директора на училището, в качеството му на негов законен представител. С оглед на горното, като е приел, че ТБО за периода 2011 г. - 2013 г. за процесните имоти е недължимо платена от СОУ "В. Б." и е отменил Акт за прихващане или възстановяване № 52/15.06.2015 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при О. В. Т., потвърден с Решение № 52-АПВ/25.08.2015 г. на Кмета на О. В. Т., като е върнал преписката за ново произнасяне от компетентния орган, съдът е постановил незаконосъобразно и неправилно решение, което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което жалбата на СОУ "В. Б." срещу Акт за прихващане или възстановяване № 52/15.06.2015 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при О. В. Т., потвърден с Решение № 52-АПВ/25.08.2015 г. на Кмета на О. В. Т., като неоснователна, бъде отхвърлена. При този изход на спора и своевременно направеното искане, в полза на О. В. Т. следва да бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 1 835 лева, определени по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК, при интерес 12 922,14 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

3