Решение № 4510 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2005/2017 г.

Решение № 4510 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2005/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Ф. А., от гр. С., срещу решение № 7892 от 12.12.2016 г. по адм. дело № 7936/2016 г. на Административен съд С.-град, с което e отхвърлена жалбата й срещу Решение № 2153-21-250/13.07.2016 г. на директора на Териториално поделение /ТП/ на НОИ- С.-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 5102266477/4/02.10.2015 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - С.-град, с което на основание чл. 68, ал. 1, ал. 2 от КСО, във връзка с Договора между РБ и РФ за социална сигурност, считано от 01.03.2015 г. е отпусната лична пенсия за ОСВ от първо число на месеца, следващ този, през който е подадено заявлението за отпускане на пенсия. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че началната дата за отпускане пенсията й следва да бъде 06.12.2014 г., когато е прекратено осигуряването й, а не както е приел съда- 01.03.2015 г. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът - ТП на НОИ С.-град чрез юрисконсулт Н. М. в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационните оплаквания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на Н. А. срещу Решение № 2153-21-250/13.07.2016 г. на директора на Териториално поделение /ТП/ на НОИ- С.-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 5102266477/4/02.10.2015 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - С.-град, с което на основание чл. 68, ал. 1, ал. 2 от КСО, във връзка с Договора между РБ и РФ за социална сигурност, считано от 01.03.2015 г. е отпусната лична пенсия за ОСВ от първо число на месеца, следващ този, през който е подадено заявлението за отпускане на пенсия. Съдът е приел, че след като А. е получавала пенсия от РФ преди влизане в сила на Договора между РБ и РФ за социална сигурност, във връзка с началната дата за отпускане на пенсията й е приложимо правилото на чл. 9 от Споразумението прилагане на чл. 23 от Договора. Решението е правилно. Предмет на спора е началната дата, от която следва да се отпусне личната пенсия за ОСВ на Н. А.. Установено е по делото, че А. е подала заявление по обр. УП-1,с вх. № МП-23965 от 16.02.2015 г., с което е поискала да и се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е представила необходими оригинални документи за осигурителен стаж и доход, както и заповед за прекратяване на трудовото и правоотношение считано от 06.12.2004 г. с НИИСМ-гр. С.. Декларирала е информираността й, че българската и пенсия ще бъде отпусната съобразно условията на българското законодателство и Договора между РБ и Р. Ф. за социална сигурност, в сила от 20.03.2010 г., /за краткост назоваван по долу Договора/, при което българската пенсия се отпуска най-рано от първо число на месеца следващ месеца на заявлението. При подаване на заявлението за пенсия А. е декларирала, че получава пенсия от Р. Ф.. При така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на подаване на заявлението е в сила Договор между Р. Б. и Р. Ф. за социална сигурност - ратифициран със закон от Народното събрание 10 април 2009 г., обнародван ДВ бр. 31/2009 г., в сила от 20 март 2010 г. Съобразно чл. 23 от цитирания договор за социална сигурност, пенсиите, отпуснати до влизането в сила на този договор могат да бъдат преразгледани на основание заявление на лицата, като такова преразглеждане не може да доведе до намаляване на размера на пенсията. При определянето на правото на пенсия според този договор се взема предвид осигурителен /трудов стаж, придобит на територията на една от договарящите страни преди влизането в сила на този договор - чл. 24 от Договора. Н. А. е придобила право на българска пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, считано от 26.02.2011 г., поради което следва да се приложи правилото на чл. 9 от Споразумението за прилагане на чл. 23 от Договора между РБ и РФ. Съгласно последната разпоредба пенсиите отпуснати преди влизане в сила на този договор, какъвто е настоящия случай, могат да бъдат преразглеждани съгласно разпоредбите на договора на основание подадено заявление от лицето на първо число от месеца, следващ месеца на съответното заявление, но не-по-рано от влизане в сила на Договора. След като заявлението е подадено на 16.02.2015 г. началната дата за отпускане на пенсията е определена от 01.03.2015 г. При тези констатации не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение.