Решение № 378 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5715/2007 г.

Решение № 378 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5715/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. И., град Д., подадена от пълномощника му адвокат Ю, срещу въззивно решение от 4.04.2007 г. по гр. дело № 923/2005 г. на Кюстендилския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че искът за направените подобрения е погасен по давност. Това е така, защото погасителната давност започва да тече не от датата на предявяване на ревандикационния иск, а от влизането в сила на решението по този иск. Ответниците по касационната жалба К. Г. С., М. М. С., С. К. С., тримата от Б., и С. К. С., град В., не са заявили становище по жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното: С решение от 9.04.2004 г. по гр. д. № 278/2003 г. Кюстендилският окръжен съд е отменил решение № 1302 от 20.01.2003 г. на Дупнишкия районен съд по гр. д. № 635/2001 г. и е отхвърлил като неоснователен предявения иск от И. Г. И. срещу К. Г. С., М. М. С., С. К. С. и С. К. С. за присъждане на сумата 7 366.66 лв. - увеличена стойност на имот УПИ-2675, в кв. 115 по плана на Д., вследствие на извършени подобрения. С решение № 2437/05/17.11.2004 г. по гр. дело № 1921/2004 г. на ВКС на РБ е отменено решение от 9.04.2004 г. по гр. д. № 278/2003 г. Кюстендилският окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С решение от 4.04.2007 г. по гр. дело № 923/2005 г. Кюстендилският окръжен съд е отменил решение № 1302 от 20.01.2003 г. на Дупнишкия районен съд по гр. д. № 635/2001 г. и е отхвърлил като погасен по давност предявения иск от И. Г. И. срещу К. Г. С., М. М. С., С. К. С. и С. К. С. за присъждане на сумата 7 366.66 лв. - увеличена стойност на имот УПИ-2675, в кв. 115 по плана на Д., вследствие на извършени подобрения. Въззивното решение е правилно. По делото е установено по безспорен начин, че по предявен на 6.11.1992 г. ревандикационен иск с влязло в сила на 30.06.1998 г. касаторът е осъден да предаде на ответниците по касационната жалба процесния недвижим имот. Искът за подобренията в имота по настоящото дело е предявен от касатора на 11.06.2001 г., когато петгодишният давностен срок е бил изтекъл. Според ПП на ВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. Ето защо е правилен изводът на въззивния съд за това, че искът е погасен по давност. Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането станало изискуемо. Правоотношенията, които възникват между извършилия подобренията владелец и собственика на имота, върху който са извършени, се характеризират с такива особености, които дават основание с оглед общия смисъл на закона да се приеме, че изискуемостта на вземането на подобрения върху чужд имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнесе към един по-късен момент. Това е моментът на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред - в случая чрез предявяване на ревандикационен иск. Въззивният съд е извършил анализ на всички правно значими факти, установени по делото. При напълно изяснена фактическа обстановка е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.