Решение № 8256 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7365/2015 г.

Решение № 8256 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7365/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД против решение № 2624 от 15.04.2015 г., постановено по адм. д. № 1558/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. К. навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата - И. В. оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля жалбата на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД против решение № Ж-818/19.01.2015 г. на Комисията за защита на личните данни, с което жалбата на И. В. е уважена и на дружеството са дадени задължителни предписания и срок за изпълнението им. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материално правните норми на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че И. В. е сключила договор с "Българска телекомуникационна компания" ЕАД за доставка на ценови пакет "Виваком - Дуо: Интернет и ТВ", като същата изразява несъгласието й с частта на договора относно клаузата - "Абонатът дава съгласието си "БТК" ЕАД да получава справки за него от регистри на трети лица - администратори на лични данни, включително НОИ, ГД ГРАО и др. в т. ч. данни за гражданското му състояние, данни за плащаните от абоната социални осигуровки, данни за трудовите му договори и социално-осигурителния му доход". Комисията за защита на личните данни приема, че тази клауза е в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), тъй като със същата се надхвърлят целите, за които се обработват личните данни на Вучкова във връзка с договорните отношения с дружеството. Нарушени са принципите за събиране на личните данни за конкретни цели, съотносимост и ненадхвърляне на целите, за които същите се обработват. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното решение е законосъобразен. С посочената клауза, като част от общите условия и част от индивидуалните договори се събират лични данни, които не са свързани и надхвърлят целите, за които се обработват. Събираните и обработвани лични данни са прекомерни по отношение на целите, за които се обработват, като целите не са ясно формулирани и законосъобразни и не са установени при събирането на данните. Неоснователни са доводите на касатора, че в случая личните данни се събират и обработват във връзка с изготвянето на кредитна оценка на конкретния потребител, която обуславя целесъобразното предлагане на лизингови условия, определяне на кредитни лимити, брой допустими устройства и абонаментни карти. По несъмнен начин по делото е установено, че клаузата в договора, съгласно която "абонатът се съгласява, че БТК ЕАД може да събира, обработва и предоставя негови данни за ЕГН и други лични данни, в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство, с оглед на предоставяне на електронни съобщителни услуги, например за целите за събиране на дължимите от абоната суми към БТК ЕАД и извършване на кредитна оценка на абоната", е отделна самостоятелна клауза, не се оспорва от Ванчева и не е предмет на настоящия правен спор. Неоснователно касаторът се позовава на нормите на чл. 248 и 249 от Закона за електронните съобщения, като твърди, че същите регламентират събиране и обработване на лични данни в обема и от естеството на посочените в оспорения административен акт. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се позовава на разпоредбата на чл. 249, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, която императивно, регламентира, че предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, не могат да изискват от потребител повече данни от тези по чл. 248, ал. 2, т. 2, б. "а" за предоставяне на услугите, а именно: данни за абоната: за физически лица - трите имена, единен граждански номер и адрес, а за чуждестранни лица - личен номер; за юридически лица и физически лица - еднолични търговци - наименование, седалище, адрес на управление и съответен идентификационен код. Данните за единния граждански номер на крайните потребители могат да се използват само с цел събиране на задължения по съдебен ред, като могат да се обработват и когато физическото лице, за което се отнасят тези данни, е дало изрично своето съгласие. Нещо повече нормата на чл. 249, ал. 2 регламентира, че предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, не могат да поставят условия за предоставяне на услугите си в зависимост от съгласието на потребителя данните му да бъдат използвани за други цели, като в случая тази норма също е нарушена. Личните данни свързани с трудови договори, гражданско състояние, осигурителни вноски и др. са неотносими към събиране на задълженията на дружеството, не се събират за конкретни, точно определени и законни цели и не се обработват допълнително по начин, съвместим с тези цели. Следователно с включването на текста "Абонатът дава съгласието си "БТК"АД да получава справки за него от регистри на трети лица, администратори на лични данни, включително НОИ, ГД "ГРАО" и други, в т. ч. данни за гражданското му състояние, данни за плащаните от абоната социални осигуровки, данни за трудовите му договори и социалноосигурителния му доход" в конкретния договор със страна Вучкова и в типовата бланка договор, БТК ЕАД нарушава основни принципи по чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД за събиране и обработване на лични данни, поради което изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, е правилен. Доводите в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия касационен контрол, като касационната жалба е напълно идентична с жалбата до първоинстанционния съд. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди "Българска телекомуникационна компания" ЕАД да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,