Решение № 9 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5192/2007 г.

Решение № 9 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5192/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка чл. 218а, б. "б" ГПК. Образувано е по к. жалба от адв. Д процесуален представител на ищцата Р. А. А. от град С. против въззивно решение № 64/28.3.2007 г. по гр.д. № 2082/2006 г. по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4 състав. Обстоятелствата по делото са следните: Р. А. А. от град С. е предявила против И. А. И. от град С. иск с правно основание чл. 64, ал. 1, т. 3 СК. В исковата молба ищцата твърди, че през 1976 г. е осиновила при условията на непълно осиновяване ответницата. Твърди се също така, че ответницата не осъществява никакви контакти с нея от дълги години, дезинтересирала се е от нея и нуждите й. Излага се, че ответницата не полага грижи за нея и отказва такива. С решение от 16.02.2006 г. по гр.д. № 586: 2005 г. Софийският градски съд, седми брачен състав, е уважил иска. С решение № 64/28.3.2007 г. по гр.д. № 2082/2006 г., по въззивна жалба от ответницата по исковата молба - И. И., Софийският апелативен съд е отменил решението на първата инстанция и е отхвърлил иска. Въззивната инстанция е приела, че за прекратяване на осиновяването в хипотезата на чл. 64, ал. 1, т. 3 СК законът предвижда наличието на обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения или е налице тежко провинение от едната страна. С оглед събраните по делото гласни доказателства апелативният съд е стигнал до извод, че промяната в местоживеенето и семейния статус на въззивната жалбоподателка не представлява разстройство в отношенията между осиновител и осиновен. Освен това е прието, че твърденията на ищцата за липса на всякакви контакти, грижи и помощ от осиновената са останали недоказани, а визираните твърдения предвид разпоредбата на чл. 69, ал. 2 СК имат морален характер и не са свързани с възможността за прекратяване на осиновяването. Изложени са и изводи, че липсват доказателства, установяващи дълбоко разстройство на връзката между страните по спора, като наличие на натрупано напрежение, постоянни конфликти, нито е установена липса на пряко общуване в продължителен период. Срещу решението на Софийския апелативен съд е подадена к. жалба от ищцата Р, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Твърди се, че въззивната инстанция не е взела предвид изобщо депозираните пред първата инстанция свидетелски показания, поради което всичките изводи на съда са необосновани и незаконосъобразни. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. Ответницата по касация - И. И., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Решението на Софийския апелативен съд е правилно. Законосъобразно въззивната инстанция е приела, че за прекратява на осиновяване по чл. 64, ал. 1, т. 3 СК е необходимо наличието на обстоятелство, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения или е налице тежко провинение от едната страна. Правилни са изводите, че с оглед събраните по делото гласни доказателства промяната в местоживеенето и семейния статус на осиновената не представлява разстройство на тези отношения. В съответствие с ангажираните доказателства са и изводите, че за недоказаност на твърденията на ищцата за липса на всякакви контакти, у грижи и помощ, както и че фактическият състав на чл. 69, ал. 2 СК има морален характер и не е свързан с възможността за прекратяване на осиновяването. Законосъобразно е прието, че липсват доказателства, установяващи дълбоко разстройство за връзката между страните по спора като наличие на натрупано напрежение, постоянни конфликти, липса на пряко общуване в продължителен период. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IVг.о.