Решение № 4470 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14230/2012 г.

Решение № 4470 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14230/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 2269 от 29.09.2012 г., постановено по адм. д. 4517/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 081102572/2.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Добрич, потвърден с Решение № 763/2.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") и са присъдени разноски в размер на 4050 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение по много подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на "Коте" ООД. Ответникът "Коте" ООД оспорва касационната жалба по съображения в отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2269/29.09.2012 г., постановено по адм. д. 4517/2011 г. по описа на АС - Варна е обявен за нищожен РА № 081102572 от 2.09.2011 г., потвърден с Решение № 763/2.12.2011 г. ДД "ОУИ" относно установени на "Коте" ООД задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2009 г. и 02, 03, 06, 07 и 10.2010 г. в общ размер на 26 902.13 лв. и лихви в размер на 4153.49 лв. и са присъдени разноски в размер на 4050 лв. Административният съд е приел, че РА е нищожен, защото не е издаден от лице, определено със заповед, издадена от компетентно лице и в резултат на извършена ревизия, възложена от некомпетентно лице. Решаващият съд е изложил мотиви и по отношение спора по същество като е обосновал извод, че РА е незаконосъобразен и по трите спорни пункта, по които са определени допълнителни задължения на ревизираното лице. Административният съд е приел, че за декларираните от "Коте" ООД вътреобщностни доставки (ВОД) по фактури № 16/15.05.2009 г., 21/30.07.2009 г., 34/21.02.2010 г., 36/10.03.2010 г., 41/10.06.2010 г. 45/7.10.2010 г. и № 46/11.10.2010 г. с предмет - прозорци са събрани достатъчно доказателства, че са осъществени в полза на Вес Сарл, Франция, поради което неоснователно органите по приходите са приели, че стоките са реализирани на територията на страната и са начислили ДДС за тях. По отношение упражненото право на приспадане на данъчен кредит през данъчни периоди м. 07/2009 г., м. 06 и м. 07. 2010 г. общо в размер на 246.76 лв. по фактури с предмет: преглед на МПС, услуга и резервни части. Решаващият съд е приел, че незаконосъобразно органите по приходите са отказали да го признаят, защото доставките са свързани със собствен на ревизираното лице автомобил, респективно са свързани с независимата му икономическа дейност, независимо, че автомобилът е отдаден под наем на чуждестранно лице в тези периоди. Относно допълнително начисления ДДС в размер на 2450 лв. с РА за предоставяне на услуга по договор за наем на автомобил от 1.06.2009 г. с наемодател "Коте" ООД и наемател Вес Сарл, Франция за срок от 5 години, при месечна наемна цена 2100 лв., платима между 1 и 10 число на месеца, следващ текущия месец, АС - Варна е приел, че мястото на изпълнение следва да бъде определено на основание пряко приложение на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива). Според първоинстанционният съд при прилагане на чл. 44 от Директивата мястото на изпълнение на услугата отдаване под наем на движими вещи за дълъг период от време е мястото, където е установено седалището на получателя по доставката, когато то е данъчнозадължено лице в друга държава членка на общността, поради което доставчикът "Коте" ООД не е бил длъжен да начислява ДДС. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че излагането на мотиви в обжалваното съдебно решение, както по същество на спора така и относно неговата действителност представлява нарушение на процесуалните правила и затруднява защитата на страните. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът е длъжен да извърши преценка дали РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, независимо от навадените от страните доводи. В случая решаващият съд е събрал доказателства относно всички твърдения на двете страни по делото, правилно е установил фактическата обстановка по спора, след което е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на РА, но поради констатирания по-тежък порок - липса на компетентност за издаване на РА е прогласил неговата нищожност. В действителност този подход при постановяване на съдебното решение отразява принципа за процесуална икономия и не само, че не представлява процесуално нарушение, но и съответства на действителните задължения на първоинстанционният съд. При липса на мотиви относно съответствието на прогласения за нищожен административен акт с материалния закон, процесуалните правила и целите на закона, ако касационната инстанция не намери за правилни изводите за нищожност на административният акт, не би могла да осъществи контрол по същество на спора и задължително следва да намери приложение разпоредбата на чл. 222, ал. 2 от АПК. Точно обратното, когато първоинстанционният съд се е произнесъл по всички спорни въпроси, касационната инстанция разполага с процесуалната възможност да разреши също целия спор по същество, дори и ако не приеме за правилни изводите за нищожност на административния акт. Към касационната жалба са представени писмени доказателства, за които се твърди, че са депозирани и пред Административен съд - Варна, но не са обсъдени от решаващият съдебен състав, което обаче не променя крайният извод за нищожност на РА. Според отбелязването върху молба от 24.01.2012 г. без входящ номер, но с печат на Административен съд - Варна, процесуален представител на ДД "ОУИ" (предходно наименование на касационния жалбоподател ДД "ОДОП") я е депозирал в изпълнение на указанията на АС - Варна, като уведомява съдът, че исканите документи се намират в преписката и са описани като страници от описа на документите, представени при изпращане на данъчната преписка. Към тази молба има описано като приложено само пълномощно, но не и цитираните заповеди. Административният съд е обсъдил само представените под опис към преписката заповеди, а именно Заповед № Д-10/3.01.20011 г. и № Д-9/3.01.2001 г., но не и другите две заповеди № Д-932/4.07.2011 г. и № Д-931/4.07.2011 г., които не описани в описа, съставен при изпращане на преписката, и не се намират на посочените от процесуалният представител на ДД "ОУИ" страници 3 - 5 и 6 - 8 от преписката, имащи друго съдържание. Отделно в кориците на адм. д. 4517/2011 г. по описа на Административен съд - Варна се съдържат 15 страници, със самостоятелна номерация от 1 до 15, подвързани в приложение три, между които са и двете заповеди от 4.07.2001 г. относно компетентността на органа, издал заповедите за възлагане на ревизия (ЗВР) и заповедта за определяне на компетентен орган (ЗОКО), които не са обсъдени от първоинстанционният съд. В този смисъл неоснователно административният съд е приел, че не са изпълнени указанията му за представяне на доказателства, съгласно определение № 311/19.01.2012 г., но тези писмени доказателства също не установяват наличие на правомощие за издаване на ЗВР и ЗОКО от лицата, които са посочени като техни автори. В конкретния случай обжалваното съдебно решение е правилно, защото оспореният пред АС-Варна РА е нищожен. Заповедите за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1101116/7.03.2011 г.; № 1102159/20.05.2011 г.; № 1102572/21.06.2011 г. са издадени от Деспина Минчева Тодорова като началник сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, Заповедта за определяне на компетентен орган № К1102572 от 8.08.2011 г. е издадена от Ангелинка Димитрова Събева. Със Заповед № Д-9/3.01.2011 г. и Заповед № Д-10/3.01.2011 г., издадени от директора на ТД на НАП Варна за ИРМ Добрич е определена Деспина Минчева Тодорова като орган по приходите да издава заповеди за възлагане на ревизии и да определя компетентни органи за издаване на ревизионни актове. В Заповед № Д-5/3.01.2011 г., издадена от директора на ТД на НАП Варна не фигурира името Ангелинка Димитрова Събева, а Деспина Минчева Тодорова е посочена като началник сектор "Ревизии" ИРМ Добрич, Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна. Със заповеди № Д-932/4.07.2011 г. и № Д-931/4.07.2011 г., издадени от директора на ТД на НАП Варна за ИРМ Добрич е определена Ангелинка Димитрова Събева, в. и. д. началник сектор "Ревизии", като орган по приходите да издава заповеди за възлагане на ревизии и да определя компетентни органи за издаване на ревизионни актове. Касационната инстанция намира, че от тези доказателства не се установява Деспина Минчева Тодорова и Ангелинка Димитрова Събева да са компетентни да издават ЗВР и ЗОКО по отношение на данъчни субекти със седалище в гр. Варна. ИРМ Добрич е включен в ТД на НАП Варна. От съдържанието на Заповеди № Д-9/3.01.2011 г., № Д-10/3.01.2011 г., № Д-932/4.07.2011 г. и № Д-931/4.07.2011 г., издадени от директора на ТД на НАП издадени от директора на ТД на НАП Варна може да бъде направен извод, че упълномощаването на Деспина Минчева Тодорова и Ангелинка Димитрова Събева като началник сектор и в. и. д началник сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна с ИРМ Добрич имат право да издават в различните периоди от време само заповеди за възлагане на ревизии при териториален обхват на компетентността им ограничен само до територията на ИРМ Добрич. Съдържанието на тези заповеди е така формулирано, че се прави разграничение между различните органи по приходите, на които са възложени отделни правомощия на директора на ТД на НАП - Варна като правомощията на Деспина Минчева Тодорова и Ангелинка Димитрова Събева са за издаване на ЗВР и ЗОКО, но при изричното отбелязване за ИРМ Добрич. Правомощията за издаване на ЗВР и ЗОКО по закон се упражняват от директора на ТД на НАП, който може на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП да ги предостави за упражняване на друг орган по приходите, което означава, че тези правомощия могат да бъдат предоставяни както в пълен обем, така и частично - за ЗВР и ЗОКО, само за ЗВР или само за ЗОКО, за всички данъчни субекти, обхванати от териториалната компетентност на съответната ТД на НАП или за част от тях. В конкретния случай директорът на ТД на НАП е упълномощил различни органи по приходите с различни правомощия, включително като е ограничил и териториалната им компетентност, което е ясно видимо от всички представени заповеди за упълномощаване, които са обсъдени от АС - Варна, така и тези, които не са обсъдени от решаващият съд. В този смисъл с оглед изричното съдържание на тези заповеди на директора на ТД на НАП - Варна не може да се приеме, че поради включването на ИРМ - Добрич в териториалния обхват на ТД на НАП - Варна, началникът (респективно в. и. д.) на сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол" с ИРМ Добрич има правомощие да издава ЗВР и ЗОКО за всички данъчни субекти със седалище на територията на цялата ТД на НАП - Варна. Това би било така ако не съществуваше в заповедите за упълномощаване изрично ограничаване на предоставените им правомощия с описание на териториалния обхват - ИРМ Добрич. Аналогично са предоставени правомощията и за ИРМ Силистра и ИРМ Русе, за разлика от други ТД на НАП, чийто актове са били предмет на съдебен контрол и е констатирано оправомощаване на орган по приходите, чието работно място е в ИРМ, но са му предоставени за упражняване правомощия на директор на ТД на НАП общо за територията на цялата ТА на НАП. Ревизираното дружество съгласно данните от адреса за кореспонденция и адреса по чл. 8 от ДОПК е в гр. Варна, който няма как да бъде прието, че се обхваща от територията, за която е структурирано ИРМ Добрич. От изложеното следва, че ревизията е възложена от некомпетентен орган и ЗОКО е издадена от некомпетентен орган, поради което РА е нищожен. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е действително, правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде оставено в сила. Поради обстоятелството, че правният извод за нищожност на РА е правилен и законосъобразен, настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо да бъде извършвана касационна проверка по отношение на мотивите на съдебното решение за незаконосъобразност на РА, които с оглед крайния изход на спора са без правно значение. Те биха били от значение само при установяване действителност на РА. По отношение възражението за прекомерност на разноските, настоящата инстанция намира, че е неоснователно с оглед правния интерес по делото и неговата фактическа и правна сложност, свързана и със съответствието на РА с материалния закон, за което е осъществена правна защита. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът "Коте" ООД е направил разноски в размер на 3000 лв., които също не могат да бъдат определени като прекомерни (а и липсва изрично възражение за това), поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, Д "ОДОП" му ги дължи. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,