Решение № 9033 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13499/2019 г.

Решение № 9033 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13499/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. Симеонова от гр. Пловдив срещу решение № 1740 от 16.08.2019 г., постановено по адм. д. № 487 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-15-29/28.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Изложените доводи за необоснованост, неправилно тълкуване и прилагане на законовите разпоредби, уреждащи началната дата и размера на пенсията, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-29 от 28.01.2019 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-15 от 07.11.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО, с което е отменено разпореждане № [ЕГН] от 8.12.2000 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. Симеонова на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КЗОО (КСО), както и всички последващи разпореждания за изменение на пенсията. На лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО, считано от 22.08.2000 г. - датата на придобиване на правото, при базисен период от 1.04.1989 г. до 31.03.1992 г. и от 1.01.1997 г. до 21.08.2000 г., индивидуален коефициент 1. 053 и осигурителен стаж от трета категория 32 г. 01 м. 20 дни. Извършено е изменение на пенсията по чл. 21, ал. 1 от НПОС, при което е признат осигурителен стаж 38 г. 04 м. 27 дни. За да отхвърли жалбата, Пловдивският административен съд е обосновал извод за издаване на оспорените актове при спазване на административнопроизводствени правила и при наличие на основанието по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО. Изводите на съда обосновано произтичат от извършената подробна преценка на събраните доказателства относно придобития от жалбоподателката осигурителен стаж и осигурителен доход към датата на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст. С разпореждането от 8.12.2000 г. пенсията е отпусната неправилно, поради което в хода на административното производство компетентните органи са предприели всички необходими и възможни действия по установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и служебно начало, възведени в чл. 7 и чл. 9 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактите по делото не са спорни. Пенсионният орган е установил, че пенсионното досие липсва, поради което е започнал действия по събиране на документи за установяване на действителния осигурителен стаж и доход. Жалбоподателката е посочила, че намиращите се при нея документи са били откраднати и е декларирала осигурителните периоди и осигурителите, при които е придобит осигурителният стаж до 9.11.2000 г. Представените от пенсионера и служебно събраните документи не са потвърдили данните за придобития осигурителен стаж и доход, зачетени при първоначалното отпускане на пенсията. С оспореното разпореждане е извършено изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО в хипотезата на неправилно отпусната пенсия, като първоначалното разпореждане и всички последващи са отменени, а на лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на наличните документи за осигурителен стаж и доход. Първоинстанционният административен съд е изложил подробни мотиви относно продължителността на действително придобития осигурителен стаж и осигурителен доход, като направените в тази насока фактически и правни изводи не се оспорват с касационната жалба. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на разпоредбата на § 2, ал. 1 от ПЗР на КСО се преценяват като изцяло неоснователни. Оспорващата е придобила право на пенсия за изслужено време и старост през 1999 г., но не е упражнила правото до 31.12.1999 г. по време на действието на Закона за пенсиите, в сила до 31.12.1999 г. От 1.01.2000 г. Законът за пенсиите е отменен и не се прилага, но с преходната разпоредба на § 2 от КСО действието му по отношение на лицата с прекратени трудови правоотношения до 31.12.1999 г. и придобито право на пенсия е продължено до 30.06.2000 г., ако това е по-благоприятно за тях. Жалбоподателката не се е възползвала от предоставената й правна възможност и не е упражнила право на пенсия по отменения Закон за пенсиите в нормативно установения срок до 30.06.2000 г. Заявлението й е подадено на 9.11.2000 г., поради което пенсията й е отпусната по реда и на основанията по Кодекса за задължително обществено осигуряване (КСО - загл. изм.). Разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и 2 от отменения Закон за пенсиите, посочени в касационната жалба, са изцяло неотносими към фактите по делото и спора между страните относно началната дата на придобиване на правото и правното основание за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредбите са обявени за противоконституционни с решение по конст. д. № 6/97 г. на Конституционния съд на Република България, постановено на 25.09.1997 г., към която дата жалбоподателката не е била субект на право на пенсия за изслужено време и старост. Тя е придобила правото на 12.10.1999 г., към която дата е била в сила разпоредбата на чл. 101, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите. С него е регламентирано, че районните (столичното) управления за социално осигуряване не приемат за разглеждане молби за отпускане на пенсия за изслужено време и старост, подавани от лица, които продължават да работят. Изцяло неотносими са доводите в касационната жалба във връзка с Регламент № 1408/71 и Решение на Съда на Европейския съюз (първи състав) от 5 ноември 2014 година по дело C-103/13 относно несъвместимост с член 49 ДФЕС на член 94, алинея 1 от КСО, според която условие за отпускане на пенсия за старост е предварителното прекратяване на осигуряването във връзка с упражнявана в друга държава членка дейност. През 1999 – 2000 г. Република България не е била член на Европейския съюз и разпоредбите на общностното право не са били приложими спрямо вътрешния правов ред. Заявлението за отпускане на пенсия е подадено при действието на чл. 94 от КЗОО - ДВ, бр. 110 от 1999 г. (сега КСО), съгласно който пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото на пенсия, ако заявлението с необходимите документи е подадено в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след този срок, пенсията се отпуска от датата на подаването им. Изискването за прекратяване на осигуряването е прието по-късно с изменението на чл. 94, обн. в ДВ, бр. 1 от 2002 г. Съгласно действащата към датата на упражняване на правото разпоредба пенсията се е отпускала от датата на придобиване на правото. Съгласно оспореното разпореждане правото на пенсия по чл. 68 от КЗОО е придобито на 22.08.2000 г. и заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата, на 9.11.2000 г. Неоснователно е искането на касационната жалбоподателка, направено с депозирана в хода на касационното производство молба, за събиране на нови писмени доказателства чрез задължаване на административния орган да представи предоставеното му от сектор "Икономическа полиция" при ОД на МВР - Пловдив оригинално пенсионно досие, ако то е било сред намерените. Разпоредбата на чл. 220 от АПК установява забрана за фактически установявания в касационното производство Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. По отношение на жалбоподателката в хода на административното производство и в хода на съдебното обжалване са били събрани надлежните доказателства и съответно са били установени всички факти, релевантни към категорията на положения труд, осигурителния стаж, доход и пенсионни права. Поради това не се налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане в хипотезите на чл. 222, ал. 1 и 2 от АПК. Оспорените административни актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,