Решение № 9939 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2010 г.

Решение № 9939 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 28, ал. 2 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПРКИ). Образувано е по касационна жалба на директора на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) против Решение № 289/8.03.2010 г., постановено по а. д. № 467/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразно Решение № РД-15-77/30.12.2009 г. на директора на НЗОК, с което на основание чл. 8, във вр. с чл. 16 от ЗПРКИ, е установен конфликт на интереси по отношение на първоначалния жалбоподател Борис Атанасов Джурджев, директор на Регионалната здравно-осигурителна каса, Пловдив (РЗОК). Недоволен от решението, директорът на НЗОК го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, като се отхвърли като неоснователна първоначалната жалба на Джурджев против същото решение. Ответникът Джурджев, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата на директора на НЗОК, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснато от АССГ съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът обосновава с твърдението, че "На практика в мотивите си съдът е обсъдил само посочените основания от страна на жалбоподателя, като не обсъдил останалите доказателства по делото на които се основава и издаденото решение на административния орган". В същото време, в частта от жалбата, обосноваваща посоченото нарушение, не са посочени тези доказателства, които АССГ не е съобразил и правилно оценил. В последствие, на стр. 3 от жалбата, коментирайки твърдяни нарушения на материалния закон, касаторът е посочил, че АССГ не е обсъдил два документа: Писмено становище вх. № 02-00-19/8.10.2009 г. и Доклад вх. № 21-03-75/16.06.2009 г., съставени от "комисията". Така изложеният довод е неоснователен. Съдът е длъжен да обсъди и съобрази всички представени по делото доказателства, които са относими към спора. В случая Доклад вх. № 21-00-75/16.06.2009 г. е за извършена цялостна проверка в РЗОК Пловдив. Становище вх. № 02-00-19/8.10.2009 г. е на началникът на Отдел "Вътрешен одит" в НЗОК относно резултатите от обща проверка на РЗОК. Лицата, които са извършили проверката и изготвили доклада и становището, са изразили едно свое лично мнение и по въпросите за наличие на конфликт на интереси за първоначалния жалбоподател Джурджев. Това мнение не ангажира директора на НЗОК, а още по-малко - съдебните състави, които разглеждат спора. Доводът за допуснати от АССГ нарушения на материалния закон се развива в няколко насоки. Според касатора, делегирането на правомощия от страна на Джурджев на неговия заместник по отношение на свързаните с ответника лица е в нарушение на чл. 4, ал. 4 (2?), т. 2 от Правилника за устройство и дейността (ПУД) на РЗОК. При това, делегирането е станало по време, когато Джурджев като директор е бил на работа, поради което не е налице основание за самото делегиране. Доводът е неоснователен. Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 4 от ПУД на РЗОК, директорът на РЗОК организира и ръководи цялостната й дейност в съответствие с посочени нормативни актове, решенията на Събранието на представителите, Управителния съвет и директора на НЗОК и действащата в страната нормативна уредба. В същото време, съгласно чл. 8 от ЗПРКИ, "Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба". Изпълнявайки нормата на по-висшия по степен нормативен акт - ЗПРКИ, Джурджев е делегирал правомощията си, упражнението на които по смисъла на цитирания чл. 8 от с. з. му е забранено, на своята заместничка. Присъствието му на работа по време на извършеното делегиране с негова Заповед № РД-09-23/22.01.2009 г. е факт, ирелевантен за законосъобразността на тази заповед. С обжалваното решение на директора на НЗОК и доводите, изложени в касационната жалба фактически Джурджев е обвинен, че не е изпълнил разпоредба на ПУД на РЗОК, без да се отчете, че това е единствения начин той да не наруши забраната, наложена му с чл. 8 от ЗПРКИ. Изпълнението на нормата на закона като по-висш акт в сравнение с тази на правилника, е задължение на всеки гражданин, административен орган и съд в РБ. Обратното поведение би било незаконосъобразно. Твърди се в жалбата, че съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗПРКИ, органът по назначаването е длъжен да установи наличието единствено и само на "частен интерес" без да се занимава с въпроса за "облагата", за да приеме наличие и на "конфликт на интереси". Доводът също е неоснователен. Съгласно легалното определение на понятието "конфликт на интереси", дадено в чл. 2 от закона, такъв възниква при наличието на частен интерес, какъвто има само при наличието на облага. Нещо повече - чл. 2, ал. 2 от закона приравнява двете понятия, обявявайки, че "частен интерес е всяка облага...". Т.е. да се твърди наличие на частен интерес без наличие на облага е в явно противоречие с текста на закона. Доводът, че правният извод на АССГ, че подадените от Джурджев декларации не могат да се ползват като доказателства в съдебната фаза на процеса е в противоречие с чл. 171, ал. 1 от АПК е основателен. Той обаче е теоретичен такъв и не води до изводи, различни от направените от АССГ. Наличието или липсата на частен интерес, водещ до конфликт на интереси е обективно състояние. То не зависи от квалификациите на фактическите положения, дадени от Джурджев в попълнените от него декларации по ЗПРКИ. Последните в случая са такива с оглед използваните готови формуляри, законово предвидени и не особено удачно редактирани. Във всички случаи обаче, дори лицето да твърди, че има частен интерес и съответно - конфликт на интереси при изпълнение на службата си, задължение на органа по назначаването е да установи и докаже това състояние. Недопустимо е извод за конфликт да се извлича единствено въз основа на попълнените от лицето готови формуляри на декларации. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение