Решение № 7785 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16430/2013 г.

Решение № 7785 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16430/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против решение № 6235/15.10.2013 г., постановено по адм. дело № 1991/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на процесното решение. Иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Стойчо Димитров Курдов, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по искова молба в размер на 10 792.00 лева, подадена от Стойчо Курдов на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за изплащане на обезщетение за времето, през което държавният служител не е заемал държавна или друга служба поради прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл със заповед № 8589/18.11.2009 г., издадена от директора на Агенция "Митници" (АМ), отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение на 02.11.2012 г. Първоинстанционният съд, след като е изяснил спора по същество и е установил по безспорен начин, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена, е приел, че искът по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е частично основателен. С решение № 6235/15.10.2013 г. АССГ е осъдил АМ да заплати на Курдов сумата от 4 260 лева обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2012 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска в останалата му част. Постановеното решение е частично неправилно. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в приложимата редакция (ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г.), когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Разпоредбата уточнява, че основната заплата за определяне на обезщетението е тази към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на служителя да заеме службата. По делото е установено, че основното възнаграждение на ищеца към датата на възстановяването му на длъжност - 14.11.2012 г., която е най-близка до датата на признаване на уволнението за незаконно - 02.11.2012 г. е 710 лева. Именно това възнаграждение е взето предвид от съда при определяне на общия размер на обезщетението за 6 месеца, при възникнало право за получаването му след изменението на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. На л. 22 по адм. дело № 1991/2013 г. са представени фишове за заплата, като единият е за изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 681.10 лева, а другият е за обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 1225.98 лева. Основанието за изплащане на обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл е неспазването на задължителния срок на предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл от страна на органа по назначаване. Видно от представено доказателство на л. 21 по делото, отдел "ФСДУС" към АМ е отправил покана към Курдов за възстановяване на сумата от 681.10 лева, представляващо изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, тъй като същото било обратно дължимо поради възстановяване на лицето на работа. Това действие е незаконосъобразно, тъй като ако органът беше изпълнил задължението си да даде предизвестие, то служителят би полагал труд още един месец и би получил съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му го е лишило от това месечно възнаграждение, поради което той правилно е получил обезщетението си за недадено предизвестие и не би следвало същото да бъде възстановявано, в какъвто смисъл е съдебната практика. Решението обаче е влязло в сила в тази му част поради липса на жалба от страна на Курдов и въпросът не може да бъде пререшаван от касационната инстанция, поради което служителят би могъл да търси сумата от 681.10 лева по реда на исковото гражданско производство пред общия съд. Неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не следва да бъде приспаднато изплатеното вече на служителя обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 1 225.98 лева, тъй като това обезщетение се дължало кумулативно при наличие на определените в закона случаи. Напротив, плащането се основава на един и същи юридически факт, а именно на прекратяване на служебното правоотношение и оставане на лицето без работа. Припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и това, получено по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, би довело до неоснователно обогатяване, респективно до репариране на една и съща вреда два пъти, в какъвто смисъл е константната съдебна практика по аналогични казуси. Поради тази причина следва да бъде намалено обезщетението като от сумата 4 260 лева се приспадне изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл и АМ следва да заплати на Курдов сумата от 3 034.02 лева. Неоснователно е твърдението на касатора, че постановеният съдебен акт не е съобразен с т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., съгласно която при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт. Както правилно е посочил АССГ лихвата се дължи, считано от 02.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, което е датата на влязлото в сила решение на ВАС за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. И на последно място, касаторът не е ангажирал доказателства за обстоятелството, че Курдов е упражнявал правото си на труд 6 месеца след 18.11.2009 г., с което да опровергае отразеното в служебната му книжка, че той не е работил другаде по служебно правоотношение по време на периода, за който се отнася исковата претенция. При липса на оспорване на този официален документ от АМ или твърдение от нейна страна, че е съществувало служебно или трудово правоотношение на Курдов за същия период, тежестта на доказване на този благоприятен за ответника факт се носи от него. Затова съдът правилно е приел, че искът по същество е основателен. Предвид изложеното процесното решение се явява частично неправилно и като такова следва да се отмени за разликата между сумите от 3 034.02 лева до 4 260.00 лева, като се остави в сила в частта, с която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Стойчо Курдов сумата от 3 034.02 лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и в отхвърлителната му част. По делото е направено искане от процесуалния представител на Курдов за присъждане на разноски. Доколкото предявеният иск е в размер на 10 792 лева съобразно направеното и допуснато изменение и съгласно извършените разноски по делото, касаторът следва да заплати на ищеца сумата от 730.95 лева за двете инстанции. В същото време на касатора - Агенция "Митници" се дължи юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска, което определено по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 613.77 лева. При компенсиране на двете суми, АМ следва да се осъди да заплати на Курдов 116.88 лева разноски по делото. Поради това решението подлежи на отмяна и в частта за разноските, като се присъди в полза на ищеца посочената сума. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение