Решение № 12623 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2017 г.

Решение № 12623 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2017 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Ш. от [населено място], подадена чрез пълномощника адв. Драгнев, против решение № 1380 от 19.07.2017 г., постановено от Административен съд - Бургас, по адм. д. № 1196/2017 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и развива доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и възразява против присъдените в полза на ответника разноски. Касаторът твърди, че атакуваното уведомително писмо е издадено при нарушения на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправните разпоредби на Наредба № 21 от 30.06.2010 г. и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да отмени атакуваното уведомително писмо, като претендира присъждане на направените по делото разноски. допълнителни съображения в подкрепа на жалбата си развива в проведеното открито съдебно заседание чрез пълномощника адв. Драгнев. Ответникът - зам. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Лакова- Титова, която с писмен отговор пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като законосъобразно и правилно постановено. Заявява искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Настоящото производство е образувано по жалба срещу горепосоченото решение на АС- Бургас, което е постановено след като с решение № 5731/09.05.2017 г. по адм. д. № 6957/2016 г. е отменено решение № 679 от 08.04.2016 г., постановено по адм. д. № 1721/2015 г. по описа на АС- Бургас, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията, дадени в отменителното решение. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Ш. против уведомително писмо изх. № 02-020-6500/1451/31.07.2015 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане на животни. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Държавен фонд "Земеделие" съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лева. За да постанови този резултат, първоинстаницонният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и съдържа фактическите основания за неговото издаване, които съответстват на посочените правни основания. Установил е, че в мотивите на уведомителното писмо е заявено, че сумата е получена чрез изчисления в Интегрираната система за администриране и контрол след като са извършени задължителните административни и/или проверки на място на данните в подаденото общо заявление за подпомагане; тези данни са били сравнени с информацията от външните регистри на ИСАК по чл. 30 от ЗПЗП, при което е установено, че лицето е декларирало 221 броя животни по схемата за национални доплащания; изпълнено е условието за отглеждане на минимален/максимален брой животни; реално са установени 184 броя от заявените за подпомагане животни; процентът на задържане от заявените животни е 83, 2579; процентът на несъответствие е 20, 11; размерът на плащането за 1 брой животно е 41 лева и общият размер на оторизираната субсидия е 0, 00 лева. По- нататък в мотивите на обжалваното решение е установено, че в табличен вид към уведомителното писмо е приложен списък на ушните марки на животните, които не са включени в оторизацията като допустими за подпомагане и за тях са приложени намаленията, предвидени в чл. 65 и чл. 66 от Регламент 1122/2009 г. и чл. 14, ал. 2 и ал. 3 (НДЖЗ) от Наредба № 21/30.06.2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални плащания към директните плащания. Посочено е, че размерът на исканата сума по схема НДЖЗ от 03.12.2014 г. е 6 188 лева, размерът на намалението е 6 188 лева и оторизираната сума е в размер на 0 лв. Посочен е и размера на исканата сума по схема НДЖЗ от 27.01.2015 г. - 2873 лева, размерът на намалението - 2 873 лева и оторизираната сума 0 лв. Към относимите за спора доказателства, съдът е релевирал удостоверение № 2149 от 09.12.2015 г., издадено от Директора на ОДБХ- Бургас, в което е отразено, че на 21.08.2014 г. е извършена физическа проверка в животновъден обект № 8330-0052, находящ се в с. Дюлево, община Средец, собственост на Ш. Съдът е отчел, че според данните от Интегрираната информационна система на БАХБ – ВетИС към 21.08.2014 г. в обекта се отглеждат 236 броя овце, но при проверката на място е констатирано наличие само на 185 броя. Видно от доказателствата по делото, според първостепенния съд, останалите 88 броя животни са с паднали ушни марки и са "премаркирани" с нови; други 51 броя овце не са намерени в животновъдния обект при проверката и са въведени във ВетИС като изгубени. В мотивите на решението е констатирано още, че на 22.08.2014 г. Ш. е уведомил официалния ветеринарен лекар за община Средец, че притежава още 15 броя овце, които са били затворени в друго помещение и не са били проверени на 21.08.2014 г., а на 22.08.2014 г. е извършена проверка на тези животни и тъй като са били налични, същите са върнати в животновъдния обект. Посочените в уведомителното писмо 37 броя овце не са били налични в животновъдния обект на 21.08.2014 г., поради което със същата дата е прекратена собствеността и местодомуването им по ВетИС, с изключение на овца с ушна марка № 1000010001231211, която е заклана на 14.07.2014 г. Според съда, констатациите на административния орган в обжалвания акт се подкрепят и от изслушаната по делото съдебно- ветеринарна експертиза, подробно обсъдена в мотивите на решението. Въз основа на възприетата фактическа обстановка, административният съд е счел, че законосъобразно административният орган е установил допуснати от него нарушения на нормата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/21.02.2011 г. за специфичните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане по Схемата за национално доплащане за овце-майки и кози-майки, обвързани с производството (НДЖЗ), право на субсидии имат земеделски стопани, които продължават да отглеждат най-малко 80% от заявените животни, най-малко 100 дни от деня следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане и на аналогичната нормата на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 21/30.06.2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания, съгласно която не се подпомагат по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки земеделските стопани, които в срок до 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, не продължат да отглеждат най-малко 80 % от заявените овце майки и кози майки които норми. При така изложените правни и фактически съображения, административният съд е формирал извода, че обжалваното уведомително писмо отговаря на всички изисквания за законосъобразност и е отхвърлил подадената против него жалба. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. При постановяването на атакуваното съдебно решение не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Правилно и в съответствие със задължителните указания на ВАС, дадени в посоченото по- горе отменително решение, административния съд е приел, че атакуваният акт съдържа фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Правилата и условията за предоставяне на финансова помощ по схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане на животни (НДЖЗ) са нормативно установени в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявление по схемите и мерките на директни плащания на площ, Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за кампания 2014 г., както и Наредба № 21 от 30.06.2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания. Правилно в мотивите си административният съд се е позовал на относимата към разглеждания случай норма на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/21.02.2011 г., съгласно която право на субсидии имат земеделски стопани, които продължават да отглеждат най-малко 80% от заявените животни, най-малко 100 дни от деня следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Обоснована е преценката на съда, че административният орган законосъобразно е установил при извършени административни проверки по заявлението на кандидата що се отнася до мярка "Национално доплащане за животни, обвързано с производство", че за заявените в подаденото заявление животни по схемата НДЖ 3 правилно е изчислена финансова помощ в размер на 0 лв., тъй като кандидатът не е спазил изискването на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 21 от 30.06.2010 г. да продължи да отглежда овце- майки в продължение на най-малко 100 дни от края на периода за подаване на заявление за подпомагане. Законосъобразен е и изводът на съда, че при проверка на животните се проверява само наличието на животните, за които се кандидатства по мярка и които са индивидуализирани от самия кандидат в заявлението му чрез номерата на ушните им марки; фондът не проверява дали принципно има животни в стопанството на кандидата, а дали точно заявените животни са били задържани и налични за определен период в обекта на заявителя. Ето защо и правилно съдът е възприел като неоснователно възражението на жалбоподателя, че административният орган неправилно е формирал изводите си без да извърши проверка на място. В подробни мотиви, които се споделят от настоящия състав, административният съд е посочил, че проверката по мярка НДЖЗ, съгласно нормативно установения ред, се осъществява единствено чрез справка в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП интегрираната система за администриране и контрол се състои от система за идентификация и регистрация на животните, която съгласно ал. 4, т. 3 се поддържа от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Правилно е приетото, че именно за тези нужди, БАБХ поддържа Система за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, поддържана от БАБХ (СИЖРЖО), която съгласно посочените по-горе законови норми съставлява част от ИСАК. По тези съображения, със законосъобразни мотиви съдът е отговорил на едно от основните възражения на жалбоподателя, приемайки, че като е извършил проверка в ИСАК, административния орган е придобил актуална и достоверна информация, съхранявана в СИЖРЖО, посредством актуализирането й от страна на БАБХ, въз основа на подаваните от съответния земеделски стопанин данни. Основан на доказателствата по делото е изграденият извод, че декларираният брой животни в СИРЖО като регистър на ИСАК е 221 броя, като при извършената проверка са установени 37 животни с нередности, идентифицирани с ушните си марки и подробно описани в изпратеното уведомително писмо. Тъй като процентът на несъответствие по мярката е 20. 11%, като съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредба № 21 от 30.06.2010 г., ако процентът на несъответствие е по- голям от 20%, то не се извършва подпомагане за съответната година. В подкрепа на горните изводи е и заключението на съдебно- ветеринарната експертиза, което правилно е било ценено от съда като кореспондиращо с останалия доказателствен материал. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,