Решение № 8137 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2511/2009 г.

Решение № 8137 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2511/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "БГ трейдинг" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1141/22.12.2008 г. по адм. д. № 717/2008 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 02-00-1745/15.1.2008 г. на ТД - Бургас в частта, с която са определени допълнителни задължения по ЗДДС (отм.) за м. 06 - 07.2005 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" - Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "БГ трейдинг" ЕООД против РА № 02-00-1745/15.1.2008 г. на ТД-Бургас в частта, с която са определени допълнителни задължения по ЗДДС (отм.) за м. 06 - 07.2005 г. в размер 5800 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че не е признат данъчен кредит по 2 бр. фактури от м. 06 и 07.2005 г. на "Влади МВ" ЕООД с предмет - бензин А-95 на основание чл. 6, чл. 55, ал. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като доставчикът не е намерен на адреса за кореспонденция, не е проверявано счетоводството му, не е установена материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, не са представени поискани доказателства от значение за определяне на данъчните задължения и осъществяване на доставките. По данни от досието на доставчика е установено, че фактурите са отразени в дневниците за продажби и справките-декларации за съответните периоди, а данъкът е платен по ДДС-сметка на доставчика. Съдът е приел, че в съдебното производство не са представени доказателства, които да водят до други изводи от фактическа страна. Без проверка в счетоводството на доставчика не може да се установи правилно ли е начислен данъкът, нито дали доставките са реално осъществени. Съдът е отхвърлил възражението на касатора за неправилно приложение на чл. 50, ал. 2, т. 3 ДОПК . Протоколите за посещение на адрес не са подписани от лице различно от органите по приходите, като съдът е приел, че това обстоятелство не води до незаконосъобразност на издадения РА, след като не са представени доказателства, установяващи фактическа обстановка различна от установената в протоколите. В оборотните ведомости на касатора за м. 05 и 06.2005 г. няма отразени наличности на гориво, няма и счетоводни записвания за продажба на гориво. Представеният ДРА, съставен на доставчика за процесните периоди не съдържа констатации, които да променят фактическата обстановка по настоящия спор. При съставяне на РА доставчикът не е бил намерен на адреса. Процесната ревизия е повторна и е проведена след отмяна на РА за същите периоди при обжалване по административен ред. С отменителното решение на Д "ОУИ" - Бургас са дадени указания да се съберат доказателства за фактическо предаване на стоката. Касаторът е дал обяснения на л. 42 за наличие на обективна невъзможност да представи такива доказателства. Съдът е приел, че ревизионният акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Съдът е възприел фактическа обстановка съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти е направил обосновани правни изводи за липса на доставки по спорните фактури и недоказано начисляване на данъка по тях в счетоводството на доставчика. Неправилно съдът е приел, че ревизията е извършена в нарушение на чл. 50, ал. 2, т. 3 ДОПК . Искането за представяне на доказателства е връчено на доставчика чрез прилагане към данъчното досие по чл. 32 ДОПК . Цитираният текст не изисква протоколите за проверка на адреса за кореспонденция да са подписани от свидетел, който не е данъчен служител и неправилно съдът е приел, че по ДОПК има такова изискване за установяване, че проверяваното лице отсъства от адреса си за кореспонденция. Обясненията на касатора, че е комисионер и поради това не разполага с доказателства за транспорт на стоката и приемо-предаването й, а също, че доставките не са осчетоводени в счетоводството му като стоки, поради липса на счетоводител правилно са преценени от съда като подкрепящи изводите на органите по приходите за липса на осъществени доставки по спорните фактури. Позоваването на тълк. р. № 5/2004 г. на ВАС относно доказателствената стойност на фактурите е неточно. В т. 3 от мотивите на тълк. р. № 5/2004 г. на ВАС изрично е записано изискване признаване правото на данъчен кредит да е установено, че е извършена доставка между стопанските субекти, регистрирани по ЗДДС, както и че данъкът е начислен по изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). В производството пред съда не са представени никакви доказателства за осъществяване на доставките и начисляване на данъка от доставчика и съдът обосновано е достигнал до извод за законосъобразност на РА. Правилно съдът е приел, че приложеният ревизионен акт и ревизионен доклад за извършена ревизия на доставчика не съдържат констатации, които да доведат до промяна във фактическата обстановка по делото. Видно от този РА в него е констатирано, че "Влади МВ" ЕООД няма складове и транспортни средства за съхранение на гориво и с РА не е признат данъчен кредит по фактури за доставка на горива, поради липса на осъществени доставки по тях. Доводът на касатора, че с този РА е признато осъществяване на доставките по процесните фактури не се подкрепя от съдържанието на ревизионния акт и ревизионния доклад, които не съдържат констатации в този смисъл. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,