Решение № 2100 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2013 г.

Решение № 2100 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. § 4, ал. 6 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба на Маргарита Василева Иванова против заповед № РД 49-82/19.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед като постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли за отмяната й. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Със заповед № РД 49-302/05.08.2011 г. министърът на земеделието и храните е създал областна комисия за София област в състав от 46 члена и е определил четири резервни члена. Със заповедта е разпоредено комисията да извърши на място по документи и чрез цифрова ортофотокарта проверка за наличието на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ, които към деня на влизане на закона в сила не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост, в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство на територията на областта. Наредено е да се изготви протокол за работата на комисията, към който да се приложи списък на имотите, като в протоколът се опишат размера на имотите, видът и произходът на гората и се приложат скици на имотите и таксационни характеристики. С протокол от 07.10.2011 г. комисията категоризирала имотите в три вида, а именно поземлени имоти в горски територии, които са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ и които имат таксационни характеристики и издадени скици; поземлени имоти, които са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ, но не са лесоустроени; поземлени имоти в горски територии, част от които не са гори смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ, а част са земеделска територия. Изготвени са списъци според обхвата на ДГС/ДЛС като според констатираното състояние на имотите, същите са групирани в три таблици. Видно от приложеното по делото приложение № 1 е, че за процесния имот 028059 е посочено - широколистни, издънкови. Списъкът не е подписан и не става ясно от кого е изготвен. Таксационната характеристика също не е подписана, не е ясно от кого е изготвена и дали се отнася до процесния имот. С оспорената в настоящото производство заповед министърът на земеделието и храните е определил имот № 028059 с площ от 2,088 дка като поземлен имот в горска територия, притежаващ характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ в землището на с. Осиковска Лъкавица, община Правец. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи. Заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но същата е в нарушение на материалноправните норми на ЗГ и при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно § 4, ал. 1 от ПР на ЗГ в едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на земеделието и храните със заповед назначава областни комисии, които изготвят списъци на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ, които към деня на влизане в сила на закона не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост. Правилото на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ регламентира, че гори по смисъла на този закон са: земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. Съдът е указал доказателствената тежест на страните, но от представените по делото доказателства не се установява процесния имот да е гора по смисъла на цитираната норма. Тези обстоятелства не се установяват нито с протокола на комисията, нито с представения списък на имотите, нито с таксационната характеристика. Следователно като е приел, че имотът е горска територия административният орган е постановил акт в нарушение на материалния закон. Съгласно нормата на § 4, ал. 3 от ЗГ областната комисия извършва на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта проверка за наличието на имоти по ал. 1 в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство и изготвя протокол за работата си, към който прилага списък на имотите. В протокола се описват размерът на имотите, видът и произходът на гората и се прилага скица на имота и таксационна характеристика. По делото не са ангажирани доказателства назначената комисия да е извършила проверка на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта. В приложения по делото протокол не е описан размерът на имота, видът и произходът на гората. Следователно заповедта е постановена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че заповедта в оспорената й част е постановена в нарушение на материалния закони и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,