Решение № 104 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5295/2008 г.

Решение № 104 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5295/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл., във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Недялка Георгиева Бухчева, Мария Георгиева Чернева и Димитрина Георгиева Борозова и трите от гр. Бургас, против решение № 128 от 18.02.2008 г., постановено по адм. дело № 988/2007 г. по описа на Административен съд - Бургас, 8 състав, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 1542/30.07.2007 г. на кмета на община Бургас, с което е оставено без разглеждане искането на Недялка Георгиева Бухчева и е оставено без уважение искането на Мария Георгиева Чернева и Димитрина Георгиева Борозова за отмяна на отчуждаването на съответните ид. части от бивш парцел I, бивш кв. 3, по плана на ж. к. "Изгрев" гр. Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като съдът се произнесе по същество и обяви нищожността на оспореното решение на кмета на община Бургас, както и да прогласи нищожността на договор за продажба от 12.03.2008 г., сключен между община Бургас и заинтересованото лице "Булстар" ЕООД, гр. Бургас. Ответникът - кметът на гр. Бургас, както и ответниците физически лица - Мара Димова Иванова, Георги Димов Вълков, Виша Вълкова Вълкова и Стефан Вълков Вълков не изразяват становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - "Булстар" ЕООД, гр. Бургас също не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че първоинстанционният съд е обсъдил хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, която изисква съществуването на императивни предпоставки, чието наличие следва да е кумулативно, за да бъде отменено извършеното отчуждаване. Съдът е подложил на обстойно обсъждане събраните по делото доказателства, включително и констатациите на приетата СТЕ. С оглед на това обосновано е приел, че мероприятието, за което имотът е бил отчужден, е реализирано. Видно от заключението на вещото лице, процесният имот е бил отчужден за жилищно строителство - изграждане на жилищен комплекс по реда на ЗПИНМ (отм.), който по действащия към този период регулационен план е бил отреден за междублоково стопанство. А последното се явява неразделна част от комплексното благоустрояване на комплекса, от което следва, че имотът се ползва по предназначение на отчуждителното мероприятие. Следователно, в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване претенцията на жалбоподателите. Съдът е съобразил изискванията на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, като основателно е приел за невъзможна частичната отмяна на отчуждаването. По делото безспорно е установено, че освен трите жалбоподателки, бивши собственици на отчуждения имот са още три лица, за чиято заявена претенция няма произнасяне на административния орган. Ето защо, неотносима за спора е възможността за обособяване на самостоятелен парцел от имота, тъй като е недопустима частична отмяна на отчуждаването на идеални части от имота, предвид същността му на единност и неделимост. А последното обуславя и липсата на заявена воля за връщане на обезщетението, получено за целия имот. Правно ирелевантни за настоящия казус са доводите на касаторите относно законността на реализираното в отчуждения имот строителство и продажбата на част от имота на трето добросъвестно лице по реда на ЗПСК. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е носнователна. В производството пред Бургаския административен съд, настоящите касатори, както и настоящите ответници по касационната жалба - физически лица, са оспорили решение № 1542 от 30.07.2007 г. на кмета на община Бургас, с което е оставено без разглеждане искането на Недялка Бухчева, Мария Чернева и Димитрина Георгиева Борисова за отмяна на отчуждаването на съответните ид. части от бивш парцел I, бивш кв. 3 по плана на ж. к. "Изгрев" гр. Бургас, целият от 1445 кв. м, отчужден от Георги Николов Бухчев, Димо Вълков Стамов и Мара Димова Вълкова, както и е оставено уважение по същество искането на Мария Георгиева Чернева и Димитрина Георгиева Борисова за отмяна на отчуждаването на 500 кв. м (ид. части) от същия имот. От доказателствата по делото, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по искане, обективирано в молба вх. № 94-Н-396 от 23.07.2007 г., подадена от Недялка Бухчева, Мария Чернева и Димитрина Борозова. Именно по това искане кметът се е произнесъл с оспореното решение. Жалбоподателите Мара Иванова, Георги Вълков, Виша Вълкова и Стефан Вълков са подали искане за отмяна на отчуждаването на същия имот на 15.08.2007 г., като молбата им под същия входащ номер е приложена по вече образуваната по първото искане преписка, но по нея липсва произнасяне от административния орган. (Молбата е подадена след произнасянето на кмета.) При тези данни съдът е приел, че жалбата на Мара Иванова, Георги Вълков, Виша Вълкова и Стефан Вълков против оспореното решение е лишена от правен интерес, тъй като произнасянето е само по искането на първите молители. Четиримата посочени жалбоподатели не са страна в административното производство, поради което актът не ги засяга и жалбата им е недопустима. Ето защо съдът я е оставил без разглеждане, както и е прекратил производството по делото по същата. Тази част на решението, с характер на прекратително определение не е обжалвана с частна жалба и е влязла в сила. По отношение Недялка Бухчева съдът е приел, че същата претендира отчуждаването в качеството си не на отчужден собственик, а на наследник на такъв - на Георги Бухчев, който е починал на 18.10.1978 г., видно от представеното удостоверение, т. е. преди влизане в сила на ЗОС. Поради това за нея не е налице възможност да реализира права по чл. 31 от ЗОС, поради което законосъобразно административният орган е отказал да разгледа претенцията й по същество и я е оставил без разглеждане. По отношение Мария Чернева и Димитрина Борозова, съдът е приел, че са отчуждени собственици, но за тях не са налице основанията на чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването, тъй като от една страна искането за реституция не е направено от всички отчуждени собственици, а е невъзможно частична отмяна, поради невъзможност за връщане на полученото в обезщетение, както и че мероприятието за което е отчужден имота е реализирано. От заключението на назначената техническа експертиза съдът е приел за установено, че имотът попада в междублоково пространство, а и върху части от него са изградени част от масивна едноетажна сграда - магазин, част от сграда, ползвана като фитнес-зала и асфалтова настилка. Постройките и част от терена са собственост на трето лице, купени по реда на ЗПСК. При тези данни съдът е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването, поради което е отхвърлил жалбата против оспореното решение и в частта, с която искането е отхвърлено по същество. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, в оспорената му част. Не е налице соченото отменително основание - необоснованост на изводите на съда. В решението са обсъдени всички релевантни за спора доказателства, като фактическата обстановка е правилно установена. Безспорно е, че Недялка Георгиева Бухчева, Мария Георгиева Чернева и Димитрина Георгиева Борозова претендират отмяна на отчуждаването на съответните ид. части от притежавания от наследодателя на Недялка Бухчева, другите две жалбоподателки и други лица съсобствен имот, общо от 1445 кв. м. Същият видно от отчуждителката преписка е отчужден от Георги Николов Бухчев и от още трима други съсобственици, за всеки съответна ид. част. При това положение напълно съобразен с данните по делото е изводът на съда, че частична реституция е недопустима, поради невъзможност за връщане в цялост на полученото в обезщетение. Освен това, съобразен със заключението на експертизата е и изводът на съда, че отчуждителното мероприятие е реализирано. Отчужденият имот е групиран заедно с други отчуждени имоти и е отреден за жилищно строителство - жилищен комплекс "Изгрев", по действащия към момента на отчуждаването рег. план от 1972 г. Жилищният комплекс е изграден, като както по плана от 1972 г., така и по сега действащия от 1987 г., имотът попада в междублоковото пространство. Същият е част от комплексно по своя характер мероприятие, което е осъществено, поради което не е налице изискуемата в кумулация предпоставка на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, мероприятието да не е реализирано. Компрексът е изграден и имотът се ползва по предназначение. Ирелевантни са последващите промени на плана, както и отрежданията за части от имота, съответно продажбата им на трети лица, както и законността на извършеното строителство. В този смисъл съдът няма задължение да обсъжда доказателствата в тази насока, сочени от жалбоподателите, поради което не е налице и соченото основание за отмяна - необоснованост, в резултат на процесуално нарушение - необсъждане на доказателства и доводи на страните. Съдът е длъжен да обсъди само относимите доказателства, но не и тези които са без значение за спора. Мероприятието по отчуждаването е осъществено, като последващите регулационни промени и тези в собствеността не са част от фактическия състав на нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Липсват основания за отмяна на отчуждаването. Съдът правилно е приложил и материалния закон. Правилни са изводите на първата инстанция и по отношение Недялка Бухчева. Активно легитимирани да искат отмяна на отчуждаването са бившите собственици на отчуждения имот, както и техните наследници, но само в случай, че такова право са притежавали техните праводатели към момента на смъртта си. ЗОС е в сила от 1.06.1996 г. Лицата, починали преди тази дата, не притежават в петримониума си правото да искат отмяна на отчуждаването на основание чл. 31, ал. 1 от ЗОС, тъй като това право е възникнало по-късно, с приемането и влизането в сила на ЗОС. Към момента на смъртта, съответно откриването на наследството, това право не е част от наследствената маса, съответно наследникът не е активно легитимиран да иска отмяна на отчуждаването. В конкретния случай е установено, че наследодателят на Недялка Бухчева е починал на 18.07.1978 г., т. е. преди 1.09.1996 г. - влизането в сила на ЗОС, като за същият не е било възникнало право да иска отмяна на отчуждаването на основание чл. 31, ал. 1 от ЗОС, поради обективния факт, че този закон не е бил приет. Несъществуващо право не би могло да бъде наследено, независимо че същото е имуществено такова и поначало е неследимо. Законосъобразен е изводът на административния орган, както и на първоинстанционният съд, че тази жалбоподателка не е активно легитимирана да заяви претенция по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, поради което правилно кметът е оставил същата без разглеждане, както и правилно съдът е отхвърлил жалбата против решението на кмета в тази част. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,