Решение № 7285 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13193/2018 г.
ВАСVI отделение16.05.2019 г.докладчик Десислава Стоева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1848/16.08.2018 г., постановено по адм. дело № 778 по описа за 2016 г. на Административен съд- П.. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7285 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13193/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ"Д-р В. М.- АИППМП", чрез адв. Ж. Д., против Решение № 1848/16.08.2018 г., постановено по адм. дело № 778 по описа за 2016 г. на Административен съд- П., с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Писмена покана, изх. № 16-0358/16.03.2016 г., издадена от директора на РЗОК- П., с която, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, адресатът е поканен да внесе доброволно на НЗОК сумата в размер на 735, 17 лева, представляваща надвишен регулативен стандарт за второто тримесечие на 2012 г. В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяването му първоинстанционният съд не е изследвал обстойно въпроса дали е налице компенсация от страна на едноличния търговец в следващите тримесечия на годината на извършените превишения на направленията за СМД и МДД, за да може реално да се прецени дали е нанесена щета на НЗОК от този изпълнител на медицинска помощ. Подчертава, че наличието на вреда за бюджета на НЗОК е можело да бъде установено категорично, тъй като писмената покана е издадена четири години след приключване на финансовата 2012 година. Неизследвайки и необсъждайки тези факти, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което, предвид императивната разпоредба на чл. 220 от АПК, преклудира възможността за извършване на касационна проверка в дължимия обем. Поради това молбата е решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Депозирана е и писмена защита. Претендират се разноски. Ответникът по делото – директорът на РЗОК- П., редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С Решение № 1848 от 16.08.2018 г. по адм. дело № 778/2016 г., Административен съд- П. е отхвърлил жалбата на ЕТ "Д-р В. М.- АИППМП" със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], представлявано от В. М., против Писмена покана, изх. 16-0358/16.03.2016 г. на директора на РЗОК- П.. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в условията на заместване, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че със Заповед № РД-13-480 от 18.02.2016 година на директора на РЗОК- П. е наредена финансова проверка на жалбоподателя, със задача на проверката – контрол по изпълнението на назначените и заплатени брой специализирани медицински дейности /СМД/ и стойност на медико-диагностичните дейности /МДД/ по изпълнението на ИД № 160358/11.02.2015 г. за оказване на ПИМП. За резултата от извършената проверка е съставен констативен протокол от 19.02.2016 г., който е връчен на изпълнителя на първична медицинска помощ на същата дата. На основание чл. 76а, ал. 2, във връзка с чл. 72, ал. 2 и чл. 73 от ЗЗО, Заповед РД-13-480 от 18.02.2016 г. на директора на РЗОК и Констативен протокол от 19.02.2016 г., е съставен и Протокол за неоснователно получени суми при извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители ПИМП и СИМП № РД-13-480/19.02.2016 г, който също е връчен по надлежния ред. На основание чл. 76а, ал. 3, във връзка с чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО директорът на РЗОК- П. е издал процесната писмена покана, с която се претендира възстановяване на суми, получени без правно основание. По делото са изготвени и приети една основна и две допълнителни ССчЕ, заключенията по които съдът е приел, че са абстрактни и неотносими към предмета на доказване, тъй като самото неизпълнение на договора е основание за връщане на неоснователно получените суми, а периодът за който се отнасят съответните направления е тримесечен, което изрично е записано в ЗБНЗОК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение отбелязва, че не само в преписката, но и в съдебните експертизи, които не са кредитирани от съда/ което обаче не променя изводите му като цяло/, се съдържат достатъчно данни, подкрепящи тезата на ответника по делото, а именно: че е налице превишен регулативен стандарт за второто тримесечие на 2012 г. в частта направления за МДД/бл. МЗ-НЗОК №"/. С протокол от 28.03.2012 г. за второ тримесечие на 2012 г., съгласно Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2012 г. с Решение № РД-НС-04-5/31.01.2012 г., на едноличния търговец са определени регулативни стандарти за направления за МДД/бл. МЗ- НЗОК № 4 в размер на 1 727, 85 лева, с които могат да се превишават регулативните стандарти, които обаче следва да се компенсират през следващото тримесечие. Налице е и анекс към този протокол, съгласно който едноличният търговец е реализирал допустимо превишение от 10% в размер на 172, 39 лева без компенсация и допълнителните 15% в размер на 259, 18 лева, с които могат да се превишат регулативните стандарти, но които следва да се компенсират през следващото тримесечие. По силата на разпоредбата на чл. 38, ал. 3 и 4 от Договор № 160358/07.02.2012 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен между страните, изпълнителят има право да превишава така определените регулативни стандарти с 10% без компенсация, респективно с допълнителни 15% само за І-во, ІІ-ро и ІІІ- тримесечие, които се компенсират през следващото тримесечие. Безспорно се установява, че назначените от изпълнителя по договора МДД през второ тримесечие на 2102 г. са били извършени, отчетени и заплатени от НЗОК на лечебни заведения- изпълнители на СИМП. Изплатената сума за извършените над договорените регулативни стандарти подлежи на връщане от изпълнителя, който ги е назначил, съгласно клаузите на сключения договор/ чл. 40, ал. 1 от Договор № 160358/07.02.2012 г. /и последващите го протокол и анекс. По отношение на заплащането, с оглед протокола за неоснователно получени суми, не се спори, че е налице заплащане на търсената с поканата сума над определените за дружеството-изпълнител по договора средства за МДД. Бюджетът на НЗОК е финансовата рамка на НРД и включва диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания така, както са приети със Закона за бюджета на НЗОК. Регулативните стандарти имат за цел да регулират разходването на средствата и се определят в зависимост от направеното месечно разпределение и очаквано изпълнение. Те са част от финансовата рамка в отношенията между ИМП и НЗОК, за което страните са се задължили с договор. Законодателят е предвидил при недостиг на средствата за МДД, ВСМД, ССЛ и СМД, административнопроизводствен ред за тяхното увеличаване. Едноличното превишаване на регулативните стандарти, извън разписаната за това процедура, обуславя заплащане на дейности, негарантирани от бюджета на НЗОК. При тази хипотеза законодателят е възприел възстановяването на тези средства да стане по административен ред от ИМП, който ги е причинил със своите несъобразени действия, в нарушение клаузите на индивидуалния договор и приетите за изпълнение регулативни стандарти. Регулативните стандарти като прогнозна финансова рамка имат предназначението да дават обективен критерий при възлагане на съответни дейности и стойности на същите. Съобразяването на медицинските услуги с тези рамки обезпечава финансовото регламентиране в здравното осигуряване. Определянето им в индивидуални договори на възможностите за назначаване на СМД и МДД създава задължение за договарящия изпълнител на МД за съобразяване с тях и при излизане от договорения обем възниква неговата отговорност. В настоящия случай, от приетите доказателства се установява, че са спазени правилата на приложимата разпоредба на чл. 76а от ЗЗО. Сключеният индивидуален договор създава възможност за НЗОК едностранно и пряко да налага на лечебното заведение за изпълнение определени задължения, пряко и едностранно да налага санкции като парични глоби или други, предвидени в договора. При установеното превишение, на основание чл. 76а от ЗЗО и индивидуалния договор/вкл. последващия го анекс/, причинителят следва да възстанови заплатените средства за дейности, назначени извън предвидените и разрешените надвишения. Те съставляват реална щета за бюджета на НЗОК и тази щета следва да бъде поправена от причинилия я субект. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК, в това число и за нищожност или недопустимост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предвид изхода на делото, съдебни разноски от ответника не са сторени и не са поискани, с оглед на което не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение