Решение № 5536 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2017 г.
ВАСVI отделение26.04.2018 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61 от 15.05.2017 г., постановено по адм. дело № 190 по описа за 2016 г. на Административен съд - К. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5536 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Семастрой" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Х., обл. Стара загора, против решение № 61 от 15.05.2017 г., постановено по адм. д. № 190 по описа за 2016 г. на Административен съд - К., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 2153-08-67/29.09.2016 г. и решение № 2153-08-73/26.10.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - К. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 112, ал. 1 и чл. 113 от Закона за здравето, релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. К., не е взел становище. О. И. Д. Иванов от гр. К. е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - К. е решение № 2153-08-67 от 29.09.2016 г., поправено с решение № 2153-08-73 от 26.10.2016 г. в частта за бащиното име на осигуреното лице, издадени от Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. К., потвърждаващо разпореждане № 5104-08-16 от 7.07.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е приета за трудова станалата на 15.03.2016 г. злополука, причинила временна неработоспособност на осигуреното лице И. Д. И., изпълняващо длъжност "гипсаджия" на обект в К. Б. по трудов договор със "Сема строй" ЕООД. За да отхвърли жалбата на осигурителя като неоснователна, Административен съд - К. е обосновал извод за издаване на оспорените актове от компетентни органи, без допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Изводите на съда произтичат от извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, при която е установено наличие на всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука съгласно на чл. 55, ал. 1 от КСО. Увреждането на ставните връзки на глезена, настъпило по време на работа на строителната площадка в гр. Л., К. Б., е причинило временна неработоспособност на работника, удостоверена с издадените в България болнични листове, които не са били обжалвани по предвидения в Закона за здравето ред. Състоянието на временна неработоспособност е потвърдено от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза. Наличните по делото данни сочат, че пострадалият работник веднага след получаване на травмата е потърсил съдействие за достъп до медицинска помощ, като се е обърнал към техническия ръководител на обекта в гр. Л. След като е получил отказ за съдействие, се е свързал с работодателя си в България, който му е съдействал и осигурил транспорт за завръщане в страната. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. В разглеждания случай от фактическа страна е установено, че пострадалият работник е бил изпратен от работодателя "Сема строй" ЕООД на работа като гипсаджия на строителен обект в К. Б. В дадените писмени обяснения работникът е посочил, че е заминал с микробус заедно с още две лица на 9.03.2016 г. На 15.03.2016 г. по време на работа на строителната площадка при преминаване по нестабилна пътека от европалети е навехнал и разтегнал ставните връзки на десния си глезен. Веднага уведомил ръководителя на обекта Ш. Ш., който му препоръчал да се прибира по най-бързия начин в България. Същата вечер работникът установил контакт с управителката на фирмата - работодател, която го информирала, че не може да му осигури медицинска помощ в Белгия, но на 16.03.2016 г. му осигурила транспорт за връщане в България. На следващия ден след завръщането си в България работникът потърсил медицинска помощ в Спешното отделение в гр. К.. В издадения болничен лист на 21.03.2016 г. е удостоверено причинено от травма на глезена състояние на временна неработоспособност, за което работникът е уведомил работодателя. На 15.06.2016 г. е подал до ТП на НОИ - К. декларация за претърпяна трудова злополука. Обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, са оспорени от осигурителя, но от негова страна не е проявена процесуална активност за установяване на твърдението му, че всъщност работникът не е започнал работа в К. Б. и е искал да се върне в България по семейни причини. Работникът е съобщил, че след като е наранил глезена си по време на работа, е уведомил ръководителя на обекта - Ш. Ш. и го е помолил за съдействие. Осигурителят не е провел собствено разследване на злополуката, не е събрал сведения и не е получил обяснения от останалите изпратени работници, полагащи труд на обекта в К. Б., както и от белгийския си партньор. Неоснователни са подробно изложените в касационната жалба възражения по отношение на датите, на които работникът е бил освидетелстван в Р. Б. и доказателствената сила на болничните листове за удостовереното с тях състояние на временна неработоспособност. На основание чл. 103, ал. 2 от Закона за здравето експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК. Приложените влезли в сила болнични листове са издадени от компетентни органи съгласно Закона за здравето и на основание чл. 113, ал. 3 от същия закон са стабилни административни актове със задължителна сила за всички лица, органи и организации в страната. Законосъобразността на влезлите в сила болнични листове като административни актове, издадени от органите на медицинската експертиза, не подлежи на инцидентен съдебен контрол в производството по оспорване на издадения акт по реда на чл. 60 във вр. с чл. 55, ал. 1 от КСО. Състоянието на временна неработоспособност е установено не само с влезлите в сила актове на органите на експертизата на временната неработоспособност, но в хода на съдебното производство е потвърдено и от заключението на назначената по делото съдебно - медицинска експертиза. Настъпилото внезапно травматично увреждане на работното място при изпълнение на трудовите функции е причинило състояние на временна неработоспособност. Налице са кумулативните законови предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. Решенията на Директора на ТП на НОИ - К. по чл. 117, ал. 3 от КСО, потвърждаващи разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО, са материално законосъобразни. Като е отхвърлил подадената от осигурителя жалба като неоснователна, Административен съд - К. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,