Решение № 14805 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6666/2020 г.

Решение № 14805 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6666/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 643 от 13.03.2020 г., постановено по административно дело № 3971/2019 г., Административен съд – Пловдив е: 1) отменил решение № 2153-15-291/05.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Пловдив, в частта, с която е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2142-15-93/07.02.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив относно отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО на Б. Гърков, с ЕГН [ЕГН], както и самото разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2142-15-93/07.02.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив; 2) изпратил преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-5174/09.10.2018 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Б. Гърков, при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил Националния осигурителен институт – гр. София, да заплати на Б. Гърков, с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата от 350 лв., представляваща сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Съдебният акт е атакуван с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Пловдив. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на Б. Гърков до първоинстанционния съд против решение № 2153-15-291/05.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. В допълнителна молба, подадена от юрисконсулт Спасова в качеството й на процесуален представител на касатора, се поддържат заявените от него искания, като е възведена и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на сторените разноски за държавна такса. Касаторовият повереник прави и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, като моли, ако се присъди такова, то да е в минимален размер. Ответникът по касация Б. Гърков от [населено място], действащ чрез пълномощника адвокат Калчев, в писмени възражения и молба и в съдебно заседание обосновава становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила. Претендира и присъждане на направените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Решаващият съдебен състав правилно е установил фактическата обстановка по спора. С процесното разпореждане от 07.02.2019 г. ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. Гърков по заявлението му от 09.10.2018 г. с мотиви, че не отговаря на условието по чл. 68, ал. 3 от КСО – няма 15 години действителен осигурителен стаж, а само 13 години, 8 месеца и 14 дни такъв от трета категория, от които 11 години, 7 месеца и 23 години действителен стаж, като не е зачел установеният извън тях стаж от военна служба – 2 години и 11 дни, за действителен осигурителен стаж. Недоволен от разпореждането, Гърков го е обжалвал по административен ред, като е аргументирал теза, че времето, през което дадено лице е било на наборна военна служба, следва да се включи в общия осигурителен стаж по чл. 68 от КСО като действителен такъв, а освен това, не е изяснен и установен всичкият придобит от него осигурителен стаж. С оспореното пред Пловдивския административен съд решение от 05.11.2019 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив въз основа на новопредставени документи е зачел стаж на Гърков от 15 години, 1 месец и 1 ден от трета категория, от които действителен стаж от 13 години и 20 дни, като също не е зачел за действителен стаж периода на наборната му военна служба, включен в общия стаж, и е извел извод, че заявителят не придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, поради което е изменил разпореждането по отношение на зачетения осигурителен стаж на Гърков, но го е потвърдил относно отказа за отпускане на пенсия. За да уважи сезиралата го жалба от Гърков против решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив, първоинстанционният съд е приел, че макар и постановено от компетентен орган в изискуемата от закона форма и при спазване на дължимата процедура, то е издадено при неправилно приложение на материалния закон, което обуславя неговата незаконосъобразност. Съдът е извел решаващ извод по основният спорен между страните въпрос, че изслужената от Гърков редовна военна служба от 25.09.1968 г. до 06.10.1970 г. с продължителност от 2 години и 11 дни следва да му се зачете като действителен стаж. Поради това е отменил оспореното пред него решение от 05.11.2019 г. в частта, с което е потвърдено разпореждането от 07.02.2019 г. относно отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, както и самото разпореждане. Изпращайки преписката на пенсионния орган, съдът му е наредил да се произнесе отново по заявлението на Гърков, като е дал за целта в мотивите си съответните указания по тълкуването и прилагането на относимите за спора правни норми. Разноските е присъдил в полза на страната, за която изходът от спора е благоприятен, като е уважил възражението на другата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което го е редуцирал до предвидения минимален размер в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, а касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът правилно е разрешил ключовият за изхода на спора въпрос, пряко рефлектиращ върху правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Гърков по чл. 68, ал. 3 от КСО. Времето на изслужена наборна военна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. Този стаж попада в обхвата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, поради което преценката следва да се извърши съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби, а сега действащата разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е неотносима към спорния период. В случая са приложими разпоредбите на чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.) и и чл. 9 от отменения Закон за всеобщата военна служба в Народна република България (ЗВВСНРБ, отм.). Поради това времето на наборна военна служба в периода от 25.09.1968 г. до 06.10.1970 г. с продължителност 2 години и 11 дни трябва да се зачете не само за трудов стаж от III категория, а и като действителен осигурителен стаж, което налага нова преценка от пенсионния орган по въпроса придобил ли е Гърков към датата на заявлението му от 09.10.2018 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. В същия смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд – Пловдив е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на сторените разноски за държавна такса, а се явява основателно искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 700 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Своевременно направеното възражение от пълномощника на касатора по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, се явява основателно съобразно ниската действителна фактическа и правна сложност на делото. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 2, изр. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, този размер следва да се редуцира до сумата от 350 лв. На основание § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК разноските трябва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,