Решение № 10626 от 22.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на адв. И. Абаджиева-Репуц, [ЕГН], срещу решение 5259/24.08.2021 г., постановено по адм. д. 3436/2020 г. по описа на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата на задълженото лице срещу акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П-22220319183012-004-001/18.11.2019 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП), поправен с решение за поправка на АПВ (РПАПВ) П-22220319200843-134-001/21.12.2019 г. и потвърден с решение 218/10.02.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП като жалбоподателят е осъден да заплати разноски в полза на данъчната администрация в размер на 120 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Според развитите съображения, в подадената жалба до съда са посочени пропуските на органа по приходите, допуснати във връзка с проверката по прихващане или възстановяване въз основа на резолюция П-22220319183012. Твърди се, че крайното заключение на решаващия съд е в противоречие с установената фактическа обстановка по делото. Отделно от това навежда оплакване, че с приетата съдебно-счетоводна експертиза не са дадени отговори по всички поставени задачи. При това положение съдът неправилно е приел, че делото е изяснено от фактическа страна и е отхвърлил оспорването. В настоящия случай е следвало да бъдат изпълнени указанията в решение 5179/26.07.2019 г. по адм. д. 3364/2017 г. по описа на АССГ, но това не е сторено до момента. Отправя молба към съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от АССГ или алтернативно, обжалваният административен акт да бъде отменен и преписката да бъде върната на компетентните органи. Касаторът поддържа съображенията и искането към съда в представена по електронен път писмена молба от 18.10.2022 г. Ответната страна директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк Бакърджиева, оспорва основателността на касационната жалба в проведеното открито съдебно заседание и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е била законосъобразността на АПВ П-22220319183012-004-001/18.11.2019 г., поправен РПАПВ П-22220319200843-134-001/21.12.2019 г., издадени от К. Кръстева, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, с които на жалбоподателя са признати за погасени по давност задължения за периода 2009 г. в общ размер на 591,04 лв. и същата сума е отнесена като прихващне за погасяване на публични задължения за периода от 01.01.2018 г. до 28.02.2019 г. В резултат от подадената от лицето жалба по административен ред, директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП е потвърдил акта с решение 218/10.02.2020 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че процедурата по прихващане или възстановяване се е развила по повод влязло в сила решение 5179/26.07.2019 г., постановено по адм. д. 3364/2017 г. по описа на АССГ. С него са отменени частично решение ПИ-149/28.02.2017 г. и съответните административни актове, както следва: ПНОМ изх. С170022-022-0004663/07.02.2017 г. и разпореждане изх. С170022-137-0001247/07.02.2017 г. в частта на отхвърленото възражение за давност; разпореждане изх. С170022-125-0041682/04.02.2017 г. за разпределение на суми за погасяване на публични вземания за ДОО, УПФ и ЗО по декларация обр. 6 от 17.05.2019 г. за периода 01.01.2009- 31.12.2009 г.; и т. 99 и т. 100 от разпореждане за присъединяване изх. С170022-105-0012606/04.02.2017 г., като преписката е изпратена на публичен изпълнител при ТД на НАП София за произнасяне по възражението за извършени плащания на осигурителни и здравни вноски чрез Осигурителна каса Адвокат и преценка за прекратяване при съобразяване на дадените указания. С цитираното съдебно решение оспорването на жалбоподателя е отхвърлено в останалта част и в негова полза за присъдени разноски по делото в размер на 300 лв. за вещо лице. От правна страна съдът е приел, че процесният АПВ, поправен с РПАПВ П-22220319200843-134-001/21.12.2019 г., е издаден от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма и при правилно приложение на закона. След като е определил приложимите законови разпоредби, решаващият съд е констатирал, че с разпореждане изх. С170022-125-0041682/04.02.2017 г. е била разпределена внесената сума от жалбоподателя в размер на 782,09 лв. за погасяване на публични задължения по декларация обр. 6 за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. за здравно-осигурителни вноски в размер на 181,36 лв., за ДОО в размер на 294,71 лв., за УПФ в размер на 114,97 лв. и за данък по ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за периода 01.01.2014- 31.12.2014 г. в размер на 191,05 лв. С процесния АПВ органът по приходите е отбелязал кредитни трансакции в общ размер на 591,04 лв., равняващи се на размера на погасените по давност задължения за 2009 г. и е отнесъл сумата за прихващане на дължими осигурителни вноски за ДОО, НЗОК и УПФ и данък за периода от 01.01.2018 г. до 28.02.2018 г. Съображенията на съда, довели до отхвърляне на жалбата са свързани с обстоятелството, че по отношение на претендираната разлика за възстановяване от 191,05 лв. е налице влязъл в сила съдебен акт, който е потвърдил правилността на прихващането със задължения по ЗДДФЛ за 2014 г. (решение 5179/26.07.2019 г. на Административен съд София град). Според мотивите на съдебното решение, включените в разпорежданията за разпределение суми за 2009 г. са в по-малък размер от декларираните от лицето, тъй като преведените от осигурителна каса Адвокат" вноски в общ размер на 920,40 лв. за приспаднати. При положение, че възражението за изтекла давност за този период е уважено, съответните суми са отнесени надлежно за погасяване на други текущи задължения за периода от 01.01.2018 г. до 28.02.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК (отм. считано от 01.01.2016 г.) е било допустимо включване в обхвата на производството и претендираната за възстановяване сума в размер на 300 лв., представляваща присъдени съдебни разноски на жалбоподателя. Вземането за разноски, съгласно действащата законова редакция, подлежи на удовлетворение по реда на чл. 519 ГПК и същото е съобразено при издаване на АПВ. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съдебен акт е постановен след последователно и съвкупно обсъждане на събраните по делото доказателства и при съобразяване на приложимите за случая материалноправни разпоредби, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи, които се споделят. В случая не е налице спор по фактите между страните по делото, въпреки че в касационната жалба са изложени възражения в тази насока. Конкретните доводи, свързани с недължимостта на сумите по НП-4/12.06.2014 г. на Сметна палата в размер на 3 000 лв. и НП 8462/09.09.2013 г. Бургас в размер на 20 лв., преведената от жалбоподателя сума в размер на 782,02 лв. (постъпили по данъчната сметка на 23.01.2017 г.), отчитането на плащанията от осигурителна каса Адвокат и присъдените разноски в размер на 300 лв., са напълно идентични с разгледаните от горестоящия административен орган с решение 218/10.02.2020 г. Под въпрос остава единствено причината, поради която касаторът продължава да смята, че доводите му са основателни и това не е било обсъдено всестранно и правилно от Административен съд София град. В тази насока не може да бъде споделено оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с приемане на заключението по ССЕ, изготвено от вещото лице Ю. Янкова. Видно от фактическата обстановка по делото, жалбоподателят не е взел участие в последните две съдебни заседания поради обективни причини, за което е представил съответните документи. Във входираната молба от 01.07.2021 г. същият е отправил конкретни възражения срещу заключението по ССЕ, с което е бил редовно запознат. По делото обаче не са представени допълнителни доказателства за заплатени суми от лицето, които е следвало да бъдат отчетени при издаване на АПВ или обсъдени от съда при разглеждане на жалбата. Възражения от касатора липсват и по отношение на отразените в справката за актуалните задължения към 21.11.2019 г. на И. Абаджиева-Репуц (л. 62-4 от делото). След проверка на заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на първоинстанционния съд е надлежно обосновано като аргументите за това не следва да бъдат повтаряни. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, следва да бъде направено препращане към мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт. Предвид изхода на делото, в полза на ответната страна следва да се присъди своевременно заявеното юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 120 лв. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,