Решение № 10811 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6789/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 5140 от 19.05.2025 г., постановено по адм. дело 845/2025 г. Административен съд (АС) - Хасково, VIII състав, е отхвърлил жалбата на Р. Ш. Д., гражданин на Сирия, срещу Решение 2542/14.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Р. Ш. Д., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. Р. П. Атанасова. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Хасково е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Представено е и становище. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково, и вместо него да постанови друго, с което да върне преписката на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне при съблюдаване на всички относими факти и обстоятелства, свързани с правилното решаване на случая. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител главен юрк. Е. Хичовски, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя: справка с вх. МД-02-572/20.10.2025 г. относно това подлежат ли на наказания лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба и имат ли възможност лицата, които не се явят на военна служба, по тяхно желание да бъдат освободени от същата, както и справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 30.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 2542/14.03.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Р. Ш. Д. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Р. Ш. Д., с [ЛНЧ], бил роден на [дата]. в [населено място], обл. Дамаск, Сирия, гражданин на Сирия, с етническа принадлежност [етническа принадлежност], с религия [вероизповедание], семейно положение [семейно положение]. Прието е за установено, че същият е напуснал страната си на произход Сирия за първи път през 2021 г., преминавай,ки нелегално в Ливан, където останал около 6 месеца, след което отново се върнал в Сирия, в бежански лагер. Според обясненията на чужденеца е напуснал Сирия отново на 04.05.2023 г., преминавайки нелегално в Турция, като живял почти една година в Бурса. В България дошъл на 18.09.2024 г., нелегално, като се предал на властите на 24.09.2024 г. Посочил е също така, че крайната му цел е била Германия, където живеел вуйчо му. Прието е, че в интервюто Р. Ш. Д. изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, но бил подсъден заради това, че баща му бил дезертирал от армията, нямал проблеми заради етническата си принадлежност, заради религиозната си принадлежност не можел да си изкара документи и да работи, не бил участвал в политически партии, организации или въоръжени групировки, бил отвлечен и насилван през 2013 г. от ислямистка организация, като бил освободен след като баща му платил откуп. Заявил е също така, че баща му, брат му и сестра му от 2018 г. са в Сирия, в бежански лагер [заличен текст], където според обясненията на чужденеца заедно са се преместили, тъй като редовната власт ги изгонила от селото, защото били [заличен текст]. След това посочил, че са ги изгонили, тъй като баща му бил дезертирал от армията на 15.09.2012 г. офицер. Причината за напускане на държавата му по произход била свързана с желанието на баща му да влезе в Свободната армия. Причината да напусне Турция била свързана с липсата на документи и страха да не го върнат обратно в Сирия. Посочил е също така, че няма риск за него, ако се върне в Сирия, но не желае да се връща и децата му да живеят там. От Република България искал да получи статут. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС е изготвена справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 29.01.2025 г., като било представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също била представена справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, като в него се сочат както фактическите, така и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Р. Ш. Д.. Прието е, че молителят не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. При анализ на информацията от общодостъпните източници за актуалното положение в Сирия след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., е прието, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, промяната в обществено-политическия живот в Сирия не рефлектирала пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, като към момента на постановяване на решението липсвали основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които можело да водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Освен това информацията от различните информационни източници не сочела към датата на постановяване на съдебния акт в Сирия да са били регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които да са били дискриминационни сами по себе си или да са се прилагали по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които да са били непропорционални или дискриминационни, да е бил налице отказ на съдебна защита, изразяващ в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Наред с това съдът е поставил под съмнение твърдението на чужденеца, че причината за напускането на родното му село е политическо преследване в резултат на това, че баща му е дезертирал от сирийската армия през 2012 г. Поставил е под съмнение и опасенията му от религиозно преследване поради принадлежността на семейството към [заличен текст]. В подкрепа на изводите си съдът е посочил, че според обясненията на молителя - до 2018 г. той и семейството му са живели необезпокоявано в селото, като освен това съдът е приел, че конкретни данни за оказан натиск, заплахи или други форми на индивидуализирано преследване срещу самия търсещ закрила не били представени. Наред с това е прието, че според обясненията в интервюто основната причина Р. Ш. Д. да напусне Сирия била свързана със семеен конфликт, базиран на настояване от страна на бащата молителят да се присъедини към Свободната армия, а не с акт на държавно преследване или отказ на защита от страна на държавата поради религиозна, политическа, етническа или друга защитима характеристика, като самият молител посочил, че не е членувал в политически партии или въоръжени групировки, а наред с това липсвали и данни срещу него лично да са били предприети действия от сирийските власти поради предполагаемата му политическа позиция или принадлежност. Наред с това обстоятелството, че чужденецът е заявил в интервюто, че нищо не би му се случило, ако се завърне в Сирия, но въпреки това не желаел да живее там, е довело съда до извода, че причините за напускането на Сирия са свързани с лични и семейни конфликти, несъгласие с начина на живот, както и обща нестабилност, но не и с конкретна, индивидуализирана заплаха от страна на държавни органи или сили, които държавата не можела или не желаела да контролира. На следващо място съдът е приел, че въпреки че инцидентът с отвличането на молителя през 2013 г. бил тежък - от него били изминали повече от 10 години, в които липсвали последващи действия срещу него, поради което не можело да се направи обоснован извод за настояща и реална опасност от преследване, особено при положение, че самият Р. Ш. Д. е живял години наред в Сирия след това събитие. В заключение е прието, че липсвали данни за заплаха, насочена конкретно и лично към търсещия закрила, поради неговата раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, като търсещият не бил арестуван, съден, член на политическа или въоръжена организации. Според съда напускането на държавата му произход е било продиктувано от семеен конфликт, нежелание да участва в бойни действия и общи условия на нестабилност, но не и от основателен страх от преследване, като притесненията му по отношение на системата за издаване на документи и затрудненията за [заличен текст] при достъп до държавни служби били приети за общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти, обосноваващи индивидуално преследване. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като установената фактическа обстановка не давала основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ органът се е позовал на справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г., обсъдил е обстановката в страната на произход на чужденеца, след което е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква д от същата директива, приемайки, че били налице реалистични очаквания за затихване на конфликта в Сирия, като в конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. Органът е приел, че спрямо заявителя не били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е приел формираните от административния орган съображения за правилни и обосновани, тъй като били съобразени с изложената бежанска история, която била правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в Сирия като цяло и с тази в провинцията, в която е живял чужденецът, както и с личното му положение. Прието е, че от представената пред съда справка било видно, че проблемите, свързани със сигурността, били по-явно изразени в отделни области (провинции), докато в други райони ситуацията в последните години била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната, като съществувала възможност за вътрешно разселване. Според данните от справката новите управляващи били съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А., президентството обявило сформирането на комисия от експерти, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в Сирия. Посочен бил и броят сирийци, преминали обратно в Сирия от съседни страни, като според информацията към 27 март 2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица се били завърнали по домовете си, а временният президент А. ал Ш. обявил сформирането на ново правителство при поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата. Предвид информацията в справките, съдът е приел, че било налице подобряване на общата обстановка в Сирия, като поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променяло положението в негативна насока, а дори напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по - скоро положителни - налице били и данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които били изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А.. Предвид всичко изложено според съда общото положение в Сирия е по-скоро обнадеждаващо, като информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на Сирия в началото на март 2025 г., не можели да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Дори и да се приемело, че бил налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият не бил повсеместен, като не можело да се счита, че със самото си присъствие в родината си или друго населено място, молителят би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Въпреки че в някои части от Сирия обстановката да оставала сложна и опасна, то според съда не били налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които да съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, тъй като в интервюто молителят бил заявил, че не е имал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност, като не можело да се изведе извод, че личното и общественото положение на Р. Ш. Д. го поставяли в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Съдът е приел, че доколкото наличната информация за актуалното положение в Сирия към датата издаване на административния акт е била обсъдена и анализирана от органа, то неоснователно в жалбата се навеждали доводи за липса на мотиви относно съществуваща възможност молителят да пътува в Сирия и да се установи в конкретен регион на страната. Прието е, че доводите на молителя за евентуалната невъзможност за пътуване между населените места в Сирия и за установяване в дадено населено място там, не се подкрепяли с доказателства, каквито съгласно чл. 4, § 2 във връзка с § 1 във връзка с чл. 8, § 2 и § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г., държавата-членка можело да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. Предвид това съдът е приел, че административният акт не е бил издаден в нарушение на чл. 8, § 2 от посочената директива, в това число и с оглед вземането под внимание на общите условия в достъпните сирийски провинции и личните обстоятелства на кандидата за закрила, по смисъла на посочената норма. На последно място според съда правилно административният орган е приел, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, тъй като молителят не бил заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, като молбата му не била обоснована с други причини от хуманитарен характер. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Р. Ш. Д. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, при липсата на проверка от страна на съда и на административния орган на всички обстоятелства, свързани с личното положение на търсещия международна закрила и със сигурността на обстановката в Сирия. Според касатора съдът неправилно е преценил динамичната и ежедневно променящата се обстановка в Сирия, както и съществуващата опасност за живота и сигурността на чужденеца, ако той бъде върнат там, като в тази връзка цитира информация от независими източници за осведомяване различни журналистически статии. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Р. Ш. Д.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Обосновано съдът не е кредитирал твърденията на чужденеца за политическо преследване, основано на дезертирането на баща му сирийската армия през 2012 г., а също и опасенията му от религиозно преследване поради принадлежността на семейството към сунитската общност, тъй като видно от обясненията на молителя в интервюто до 2018 г. той и семейството му са живели необезпокоявано в селото, при липса оказан натиск, заплахи или други форми на насилие срещу самия търсещ закрила. Основната причина за напускане на Сирия, която изтъква кандидатът за закрила в проведеното на 31.01.2025 г. интервю, е личен семеен конфликт между него и баща му, базиран на настояване от страна на баща му молителят да се присъедини към Свободната армия, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Що се касае до твърдението на чужденеца, че не е бил подложен на насилие - с изключение на отвличането му преди повече от 10 години - през 2013 г., следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на последващи действия срещу него не води до извод за настояща и реална опасност от преследване, тъй като след това събитие Р. Ш. Д. е живял години наред необезпокоявано в Сирия. В действителност той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Освен това не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че чужденецът не желае да живее в Сирия, макар да не смята, че би бил застрашен от нещо, ако се завърне там. При съобразяване на този факт, както и на факта, че е напуснал Сирия още през 2021 г., а също и с оглед на това, че крайната цел на пътуването му е била Германия, то следва да се приеме, че в конкретният случай чужденецът е икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. По отношение на притесненията му, свързани със системата за издаване на документи и затрудненията за [заличен текст] при достъп до държавни служби, правилно съдът е приел, че доколкото същите не били подкрепени с конкретни факти, то не обосновавали индивидуално преследване. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Р. Ш. Д. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на административният акт органът е съобразил Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от Р. Ш. Д. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията от представената в съдебното производство справка, а също и тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства не се опровергават от цитираната от процесуалния представител на касатора информация от различни журналистически статии. Съгласно представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, броят на завърналите в Сирия продължавал да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от данните от справката ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Видно от предоставената информация на 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, като пътуващите нямало да бъдат арестувани при пристигането си в Сирия, а само щели да бъдат информирани за текущия си правен статус, освен ако нямали активни съдебни производства от страна на прокуратурата. Също така за първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнасяла суров петрол. Наред с това на 05.09.2025 г. в присъствието на президента А. ал Ш. бил създаден Сирийски фонд за развитие, който бил предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Предвид всичко изложено обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На следващо място предвид липсата на твърдения от страна на молителя на причини от хуманитарен характер или членовете на семейството му да са с предоставен хуманитарен статут - правилен и обоснован е изводът на административния орган, а и на съда, че не са налице и основанията, предвидени в хипотезите на чл. 9, ал. 6 и чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Наред с това - предвид всичко изложено до този момент за актуалното положение в Сирия, правилно първоинстанционният съд е приел, че доводите на молителя за евентуалната невъзможност за пътуване между населените места в Сирия и за установяване в дадено населено място там, не се подкрепят с доказателства, каквито съгласно чл. 4, § 2 във връзка с § 1 във връзка с чл. 8, § 2 и § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г., държавата-членка можело да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. На последно място според настоящия съдебен състав правилно е приложен и на принципът забрана за връщане (non-refoulement). Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ( refouler ) бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представената справка за ситуацията в Сирия, обосновано председателят на ДАБ е приел, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът non-refoulement - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 2542/14.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Р. Ш. Д. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,