Решение № 9350 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3507/2018 г.

Решение № 9350 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3507/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 2 от 05.01.2018 г., постановено по адм. дело № 336/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което съдът, в производство по чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 и чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е осъдил Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) да заплати на К. И., понастоящем изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в [населено място] затвор да му заплати сумата от 3 000 (три хиляди) лева, обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода 20.06.2013 г. - 25.05.2017 г., причинени му от незаконосъобразното бездействие на лекарите при престоя му в Затвора – В., изразяващо се в нередовно осигуряване на изписан, като поддържаща терапия на заболяването му - "соларна полиморфна ерупция" - слънцезащитен крем с фактор 50+. В останалата част, за разликата до 350 000 лева, искът е отхвърлен, като неоснователен. Първата касационна жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) при Министерството на правосъдието чрез процесуален представител, срещу осъдителната част на решението, в която се релевират доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на иска в цялост. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от К. И., понастоящем изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в [населено място] затвор, срещу отхвърлителната част на решението, с която искът е отхвърлен за сумата над 3 000 лева до претендирания размер от 350 000 лева. Излагат се доводи, за неправилност и необоснованост на решението и се иска отмяната му, както и решаване на спора по същество, като се присъди размер на обезщетението, съответстващ на действително претърпените неимуществени вреди. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба на ГДИН. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, подадена от ГДИН по отношение на определения размер на обезщетението. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. По същество касационната жалба на ГДИН е частично основателна, а тази на К. И. е неоснователна, при следните съображения: Производството пред Административен съд В. се е развило по исковата молба на К. И. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), гр. С., с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в периода 06.06.2010 г. - 25.05.2017 г. в размер на 350 000 лева, по време на престоя му в Затвора В. при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", изразяващи се: 1. в непредоставянето на ежедневна поддържаща медикаментозна терапия, чрез предоставяне на изписаните му лекарства за лечение на заболяване "соларна полиморфна ерупция"; 2. неосигуряване на необходимото ежегодно стационарно профилактично медикаментозно лечение в специализирано за целта болнично заведение; 3. неосигуряване на престой на открито в подходящо за него време, с оглед ограничаване на последствията от поставяне на живота и здравето му в опасност, като чрез тези бездействия ежедневно е подлаган на нечовешко отношение, изразяващо се в степен на суровост, причиняваща телесни наранявания при излагане на пряка слънчева светлина, психическо страдание и поставяне в опасност за живота и здравето му. Първостепенният съд е установил, че на същото основание – незаконосъобразно бездействие на лекарите от Затвора – В. да му осигурят изписани лекарства за поддържащо лечение на заболяването му - "соларна полиморфна ерупция", в периода от м. октомври 2011 г. до 19.06.2013 г., ищецът е предявил иск срещу ГДИН за присъждане на обезщетение, който е приет от съда за основателен и доказан за сумата от 2 000 лв. - Решение № 14291 от 23.12.2016 г. постановено по адм. дело № 2539/2016 г. по описа на ВАС. П. това е приел, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 6 АПК, а именно, че този период е влязло в сила решение, като производството е разгледано за периода от 20.06.2013 г. до 25.05.2017 г. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Илиев против ГДИН иск за сума в размер на 3 000 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 350 000 лева, като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в процесния период, ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на бездействието на ответника да му осигури достатъчна медицинска грижа, както и адекватни на заболяването му условия за престой на открито в периода от 20.06.2013 г. до 25.05.2017 г., като при съобразяване с изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС е взел предвид кумулативния ефект върху лицето на установените условия и е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). По отношение на иска в частта му относно неосигуряването на необходимото ежегодно стационарно профилактично медикаментозно лечение в специализирано за целта болнично заведение, съдът е приел, с оглед на доказателствата по делото и заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза, че такова задължение не съществува за затворническата администрация видно от разпоредбите на ЗИНЗС и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, като е отхвърлил искът в тази му част, като неоснователен. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. За приетото, въз основа на този анализ, фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се и в липса на адекватно медицинско обслужване, условия за двигателна активност, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от липса на достатъчна медицинска грижа, както и ограничения в престоя на открито при изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" от ищеца в периода от 20.06.2013 г. до 25.05.2017 г. в Затвора – В.. Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба на Илиев, че решението е неправилно и необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, поради това, че доказателства оборващи твърденията на задържаното лице не са представени. Тежестта на доказване е на административния орган. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за доказани част от твърдените в исковата молба факти. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната неправилност и необоснованост на обжалваното решение. На следващо място, законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – липса на достатъчна медицинска грижа и осигуряване на ежедневен престой на открито, съобразен с болестта му, вследствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на установените бездействия на затворническата администрация от Затвора – В., където е изтърпявал наказанието. Тези бездействия, а именно нерегулярното предоставяне на слъцезащитен крем и ограниченията в престоя му на открито с оглед на болестта на ищеца са го поставили в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения, вследствие на което ищецът не е могъл ефективно да упражнява правата си и да полага грижи за здравето си, което сочи на унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение. При тази фактическа установеност изводът на съда, че искът е частично доказан по основание е законосъобразен. По отношение размера на дължимото обезщетение настоящият състав намира, че решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС, отчитайки възраженията и оплакванията на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и вредните последици, обичайни за лицата, поставени в условията на затвора, въз основа на което и след приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД е определил размер на обезщетението. Настоящата инстанция споделя разбирането, че посочените обстоятелства имат значение и влияят върху определяне размера на обезщетението. Въпреки това счита, че съдът е определил обезщетението в завишен размер, в сравнение с други случаи в сходни хипотези, определени по дела на лишени от свобода. Съобразно практиката на българските съдилища при подобни правни спорове, и предвид срока, в който е претърпял неимуществените вреди, настоящият състав на ВАС намира, че обезщетение в размер от 2 000 (две хиляди) лева отговаря на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът следва да се счита за основателен и доказан. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдена ГД "ИН" да заплати на К. И. обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода от 20.06.2013 г. - 25.05.2017 г. в размер над 2 000 лева, като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск за сумата над 2 000 лева за посочения период. В останалата му част обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора молбата на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение