Решение № 9387 от 10.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12071/2014 г.

Решение № 9387 от 10.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12071/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. Пловдив срещу решение № 1835 от 5.08.2014 г. по адм. дело № 3075 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. С него е отменен изцяло ревизионен акт № 241201759 от 31.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1149 от 31.08.2012 г. на зам. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. С него на ревизирания субект ЕТ "Магабит-Гавраил Узунов" е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 126 961,61 лв. и е начислена лихва в размер на 24 852,23 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или отмяна на решението, и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание представител на касатора не се явява, но в писмено становище юрисконсулт Пламен Петров от дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Пловдив поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Магабит-Гавраил Узунов", чрез процесуалния си представител адв. Ивелина Илиева в писмен отговор оспорва жалбата. Излага съображения за допустимост и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на деловодни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура прокурор Динка Коларска дава заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният адмнистративен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административния съд-Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 241201759 от 31.05.2012 г на орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 1149 от 31.08.2012 г на зам. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на ревизирания субект по установяването на данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от общ ревизиран период от 1.01.2010 г до 31.12.2010 г. В хода на административното производство е установено, че за периода от м. 01.2010 г до м. 10.2010 г. ревизираният субект ЕТ "Магабит-Гавраил Узунов" е упражнил право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 126 961,61 лв. по 42 броя фактури, издадени от "Екип" ООД, гр. Стара Загора, с предмет на доставка различни по вид строителни материали - дърва, цимент, винкел, тротоарен бордюр, колове, кофражни дъски, тухли, итонг, варов разтвор, греди пясък пресят, боя алкидна, бетонни колони. На доставчика е извършена насрещна проверка, документирана в протокол. В това производство са представени фактури за продажба, счетоводна справка, оборотна ведомост, договор за наем и анекс, свидетелство за регистрация на фискално устройство, граждански и трудови договори, придружително писмо и справка, ведомости за заплати, стокови разписки, фактури за предходни доставчици, справки за стоков поток и обяснения. Към протокола е била приложена и справка за актуалното състояние на всички трудови договори от информационната система на НАП. От анализа на събраните в ревизионното производство доказателства административния орган е стигнал до извода, че закупените от "Екип" ООД стоки - цимент, пясък, вар и други не са могли да бъдат съхранявани от това дружество до продажбата им на ЕТ "Магабит"-Гавраил Узунов", понеже дружеството не е доказало, че притежава материално-техническа база за съхранение на такива стоки, няма машини - мотокари и други, с които да извършва товаро-разтоварни дейности, няма назначени работници за извършване на търговска дейност, нямало осъществен транспорт, свързан с покупката на стоките, от което е извел и извода, че доставките не са реални, и е отказал да признае данъчния кредит по тези фактури. В съдебното производство е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза - с основно и допълнително заключения, с вещо лице инженер конструктор; съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза с вещо лице - компютърен специалист. Приети са писмени доказателства - искания за отпускане на материални ценности, ревизионен акт на доставчика "Екип" ООД, влязъл в сила на 7.11.2011 г., ревизионен акт на "Магабит" ЕООД, който е обжалван и не е влязъл в сила и други, събрани са гласни доказателства разпит на свидетел. От заключението на съдебно-техническата експертиза - основно и допълнителни съдът е установил, че по-голямата част от строителните материали, предмет на спорните фактури, биха могли да бъдат вложени в обектите, които ревизираното лице е построило, а излишъците биха могли да бъдат вложени в обекти, които все още не са завършени и по които се работи. От заключението на съдебно счетоводната експертиза съдът е установил, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби на доставчика и са отразени като задължение към бюджета в сметка 4532, както и в сметка 501-каса като платени в брой, за което има приложени и съответни касови бележки. Според вещото лице представените пътни листи са обвързани с фактурите по дата и номер на автомобил и са извършвани от жалбоподателя. От заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо лице компютърен специалист съдът е установил, че жалбоподателят е използвал програмен продукт, според който методът на работа на счетоводството е директно осчетоводяване, т. е. датата на последна корекция отразява датата на осчетоводяване на разглежданите документи. В съдебното производство е бил разпитан и свидетел, който е работил при жалбоподателя, и който е установил, че строителните материали, закупени от "Екип" ООД са били транспортирани с транспорт на ЕТ "Магабит-Гавраил Узунов". От анализа на всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства съдът е стигнал до правния извод, че тези, събрани в хода на ревизионното производство не са преценени от ревизиращите в тяхната съвкупност, което е довело до грешни правни изводи, необоснованост на фактическите констатации и съответно до незаконосъобразност на ревизионния акт в частта относно липсата на доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Съдът е приел, че след като прекият доставчик е било регистрирано лице по ЗДДС към датата на издаване на процесните фактури, същите са били отразени в справка-декларация и в дневника за продажби през съответния данъчен период и е установено плащането на цената на стоките, предмет на спорните доставки изцяло в брой, установено със съответните фискални бонове, издадени от регистрирани по съответния ред фискални устройства, е установен и основният правопораждащ юридически факт - прехвърляне правото на собственост върху стоките. Съдът е приел още, че след като от представените доказателства - пътни листове, приемо-предавателни протоколи, актове образец 19 за осъществени строително-монтажни работи, договори и протоколи за извършени СМР се установява наличие на собствен транспорт и предвид свидетелските показания от трето незаинтересовано лице за осъществен транспорт и извършвана строителна дейност, следва да се приеме за безспорно, че ревизираното лице действително реално е осъществило сделките, по които му е бил отказан данъчен кредит. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на закона. При преценката на фактическата обстановка по спора съдът не е преценил правилно дали доставчикът е бил собственик на продадените количества на ревизираното лице, понеже при справка направена в системата на НАП-Пловдив не е установено, че в дневниците за покупки прекият доставчик е включил фактури за строителни материали. Впоследствие такива са представени, а именно издадени от "Дан Ив" ЕООД, като те за от периоди 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Също така са представени фактури ат "Атекс-Строителни системи" ООД, които са с предмет строителни материали, различни от процесните. Представените фактури, като издадени от ЕТ "Стан - Иван Станев" са за строителни материали но са от 2006 г. Представени са също фактури от ЕТ "Сотал-Живко Котев", ЕТ "Дино-ММ" и "Буковецлес" АД от същите години. Представен е договор за наем на складово помещение с последното дружество, както и анекс към него за удължаване на срока, като същите не са ценени като годни доказателства, поради разликите в подписите и на двата документа, като впоследствие се установява, че анекс не е подписван. От наетото помещение не е осъществявана продажба на строителни материали. Направена е констатация с оглед вида на строителните материали, че тези закупени през 2005 г., 2006 г., 2007 г. са загубили свойствата и качествата си поради изтекъл срок на годност. Прекият доставчик не е имал назначени работници в областта на търговията, а на шивашката промишленост. Констатирано е, че прекият доставчик няма регистрирани товарни автомобили. При направена съпоставка е установено разминаване в количеството на закупената от прекия доставчик стока и тази продадена на ревизирания търговец. Не са ангажирани конкретни доказателства относно прехвърлянето на правото на собственост, понеже предмет на доставките са стоки. Също така се установява, че при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза експертът не е проверявал счетоводството на прекия доставчик, видно от разпита му в съдебно заседание от 9.05.2013 г. и от 2.10.2013 г., като не се установява по категоричен начин счетоводното третиране на фактурите при доставчика, респ. начисляване на данъка. По повод кредитирането на съдебно-техническата експертиза основателно е възражението на касатора, че тя се явява неотносима, понеже спорът не е дали са осъществени строително-монтажни работи, а дали е налице реално прехвърляне на правото на собственост върху строителни материали, които могат да бъдат използвани при такива работи, още повече, че във фактурите не се посочват обектите, на които ще се използват. Основателно е и следващото възражение на касатора, че исканията за отпускане на материални ценности, които са представени впоследствие са оспорени и изслушаната съдебно-техническа експертиза, заключението по която е изготвено от компютърен специалист не дава отговор на поставените задачи, поради липса на сравнение и установена идентичност на съдържанията на исканията на хартиен носител и изследваните файлове на технически носител. Точно е възражението, че писмените документи са били оспорени с оглед на времето на тяхното съставяне, а задачата на експерта е за времето когато са генерирани на технически носител и по този начин, както беше посочено не се дава отговор с оглед направеното оспорване за истинността на оспорените документи. Обжалваното решение следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна се постанови решение по съществото му. При този изход от делото на касатора следва да се присъдят съдебни разноски общо за двете инстанции в размер на 4 048.13 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 5 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение,