Решение № 8252 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4300/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЯНКОВ И СИН 99 ООД срещу Решение 269/08.02.2021 г. на Административен съд (АС) Пловдив постановено по адм. дело 2598/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ЯНКОВ И СИН 99 ООД срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2018 изх. 01-2600/1873#6/07.08.2020 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и ЯНКОВ И СИН 99 ООД е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът е приел една фактическа обстановка, която не отговаря на фактическата и правна действителност, не бил обсъдил и преценил събраните в производството доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, не е отчел правно релевантните обстоятелства и поради превратно тълкуване на нормите на материалния закон е достигнал до погрешни и необосновани правни изводи, като е приел, че административният орган правилно е приложил нормата на чл. 18, ал. 1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 7/2015 г., Наредбата ). Излага подробни съображения, че от събраните по делото доказателства се установявало, че неспазването на законоустановения срок за преминаването на агроекологично обучение се дължи изцяло на форсмажорни обстоятелства влошено здравословно състояние на съпруга на управителката на дружеството. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи отказът на съда да събере гласни доказателства, във връзка с изложените в жалбата твърдения за наличието на форсмажорни обстоятелства. Твърди, че съдът не е преценил и изложил аргументи за наличието на твърдените от тях форсмажорни обстоятелства. Моли обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което оспорваният акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Новаков. Ответникът по касация - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена защита. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответникът по касация се представлява от юрк. Маршавелска. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Пловдив е Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 за кампания 2018 г. изх. 01-2600/1873#6 от 07.08.2020 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 18, ал. 1 от Наредба 7/2015 г. и съгласно чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, буква в от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013 г.) е прекратен поетия от ЯНКОВ И СИН 99 ЕООД ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат с направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство. Като основание за прекратяване на ангажимента е посочено нарушаването на разпоредбите на чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 7/2015 г. По делото от фактическа страна е установено следното: ЯНКОВ И СИН 99 ООД е регистриран като земеделски производител в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 598790. След подаване на Заявление за подпомагане с УИН 16/270616/69885 е одобрен за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020 г., с поемане на 5 годишен ангажимент. С писмо с вх. 01-2600/1873/30.04.2019г. земеделският стопанин е възразил срещу започналото производство с мотива, че не е извършил нарушение на чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 7/2015 г. и не са налице основания за прекратяване на агроекологичния му ангажимент. Като доказателства по делото са приети Удостоверение за професионално обучение рег. 729-34 от 19.04.2019 г., регистрационна карта за земеделски производител от 03.02.2014 г., Амбулаторен лист 000334 от 28.02.2019 г., Амбулаторен лист 000105 от 11.01.2016 г., Експертно решение 1816/25.03.2019г., епикриза от гастроентерологично отделение. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган, предвид представената Заповед 03-РД/715/27.06.2017 г. и чл. 20а, ал. 1и 2 във връзка с чл. 11а, ал. 1, т. 1 и т. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Приел е, че е спазена писмената форма на акта и че същият е издаден при правилно приложение на материалния закон. В тази връзка е посочил, че предвид първото одобрение за кампания 2015 г. разпоредено на 30.11.2016 г. с уведомително писмо от същата дата, срокът по чл. 19, ал. 2 от Наредба 7/2015г. изтича на 31.12.2017 г. В този срок не е представено пълномощното и удостоверението за преминато обучение. Посочил е, че представеното Удостоверение за професионално обучение рег. 729-34 от 19.04.2019 г., издадено от Център за професионално обучение към Гранд център ООД, гр. Сливен е след датата 31.12.2017 г. Развил е съображения, че дори да се приеме, че приетото пълномощно за А. Янков е по повод поет ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020, също няма доказателства, че упълномощеното лице е преминало агроекологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 Трансфер на знания и действия по осведомяване от ПРСР 2014-2020г. с минимална продължителост 3 дни до 31 декември на втората година от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане. Изложил е съображения, че не може да се сподели разбирането на жалбоподателя (сега ответник по касация), че неспазването на срока се дължи на форсмажорно обстоятелство. В тази връзка е посочил, че по делото няма доказателства, които да водят до извод за настъпване на някакви форсмажорни или изключителни обстоятелства, който на основание чл. 18, ал. 5 от Наредба 7/2015 г. да изключват задължението по чл. 19, ал. 1, т. 1 от същата наредба. Посочил е, че твърденията, че обективно не е имало възможност да се премине курса на обучение, не обосновават наличието на такива обстоятелства, тъй като не попадат в нито една от хипотезите, визирани в § 1, т. 8 от Наредба 7/24.02.2015 г., а дори и да се приеме обратното, от събраните по делото доказателства се установявало по категоричен начин, че тези обстоятелства не са били заявени пред компетентния орган в срока по чл. 18, ал. 6 от Наредба 5/24.02.2015 г. (в рамките на 15 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него лице, или неговите правоприемници, са в състояние да направят това пред ДФЗ-РА). Решението е правилно. Фактическите установявания на решаващия съд са правилни и се базират на събраните по делото доказателства. Твърдението на касационния жалбоподател, че приетата от съда фактическа обстановка не отговаря на фактическата и правна действителност, е неоснователно и бланкетно. Касаторът не посочва кой факти от обективната действителност не са установени от съда и по отношение на кои от установените факти той е формирал погрешни изводи. Съдът е направил внимателен анализ на всички събрани по делото доказателства, обсъдил е същите поотделно и в тяхната съвкупност, за да достигне до извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. При правилно установени факти решаващия съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Не е допуснал грешки на опитните, научните и логическите правила и постановеното от него решение е обосновано. Анализът на представените доказателства води до обоснован извод за неизпълнение на изискванията на чл. 19 от Наредба 7/2015 г., което от своя страна е основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент по съответното направление, съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Правилни са изводите на решаващия съд, че оспорваният акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона. Правилни са изводите му относно годината на първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление, относно това до кога е следвало да се представят доказателства за преминато агроекологично обучение или демонстрационна дейност, или се докаже наличие на опит в извършването на направленията, които земеделският производител е избрал да прилага, по един от начините посочени в чл. 19, ал. 4 от Наредба 7/2015 г. поради което не следва да се преповтарят. С оглед изложените в касационната жалба съображения, които следва да се отбележи, че са идентични с наведените в жалбата пред първата инстанция и са обсъдени от съда, спорният въпрос по делото се свежда до това били ли са налице форсмажорни обстоятелства. В § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба 7/2015 г. е предвидено, че Форсмажорни или извънредни обстоятелства са: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициента; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Форсмажорните и извънредни обстоятелства посочени в Наредбата са идентични с посочените в чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. В случая земеделският производител обосновава наличието на форсмажорни обстоятелства със заболяване на съпруга на управителя на ЯНКОВ И СИН ООД, в каквато връзка са представените доказателства. Заболяването, макар и житейски да е обстоятелство, което може да доведе до посочените в жалбата затруднения, не е правно значим факт, който да води до форсмажорно обстоятелство, по смисъла на регламента и наредбата. По делото липсват доказателства, че А. Янков е упълномощено от земеделския производител лице, за да се преценява наличието по отношение на него на форсмажорни обстоятелства. Приложеното като част от административната преписка нотариално заверено пълномощно е за представителство пред инспекция БАБХ. Янков не е упълномощен да управлява агроекологичните дейности на дружеството. Липсват и доказателства, че са налице някое от другите основания по чл. 77, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Съгласно чл. 18, ал. 6 от Наредбата случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ РА, от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него лице или от неговите правоприемници в рамките на 15 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него лице, или неговите правоприемници, са в състояние да направят това. В случая липсват каквито и да е доказателства, че земеделският производител е спазил това законово изискване за уведомяване на ДФЗ, дори и да се приеме, че Янков е упълномощено от дружеството лице. Изложените от решаващия съд съображения в тази връзка са правилни. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдпроизводствените правила с отказа си да допусне събирането на гласни доказателства, относно наличието на твърдените от жалбоподателя (сега ответник по касация) форсмажорни обстоятелства. Видно от мотивите на съдебното определение (протокол от 14.01.2021 г.), с което е оставено без уважение искането за допускане на разпит на свидетел, съдът е посочил, че по делото са събрани писмени доказателства, от които може да се направи извод за обстоятелствата, за които се иска разпит на свидетеля. Спорният въпрос по делото е свързан с това дали заболяването на Янков е форсмажорно обстоятелство по смисъла на Наредбата, а не дали Янков е бил с влошено здравословно състояние, за което по делото има представени доказателства. Фактите и обстоятелствата, за установяването на които е поискано събирането на гласни доказателства, се установяват от писмени доказателства и не са били необходими. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящата инстанция. Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На ответника по касация е присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция, поради което претенцията му за присъждане на такова за производството пред първата инстанция не следва да се уважава, предвид чл. 81 ГПК вр. чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение