Решение № 11187 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12446/2014 г.

Решение № 11187 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12446/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Звездомира Живкова Чапарова от гр. Варна, чрез пълномощника й адв. Анни Георгиева, срещу Решение № 1894 от 24.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1629/2014 г. от Административен съд Варна с доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Кметът на община Варна не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Заповед № 41 от 2.04.2014 г. на кмета на район Аспарухово, община Варна, издадена на осн. чл. 65, ал. 1 ЗОбС, чл. 22 от Наредбата на Общински съвет Варна за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ) и влязло в сила Решение № 1601 от 5.02.2014 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 8767/2013 г., с която е било наредено да се изземе от владението на жалбоподателката недвижим имот (жилище) - частна общинска собственост, съгласно АЧОбС № 1247/24.06.1999 г., находящо се в гр. Варна, ул. "Кирил и Методий", бл. 34, вх. Б, ет. 2, ап. 29 поради това, че го държи на отпаднало правно основание - потвърдената с посоченото съдебно решение Заповед № СДЖП-1 от 10.01.2013 г. на кмета на район "Аспарухово" - Община Варна, с която е прекратено наемното й правоотношение на осн. чл. 46, ал. 5 ЗОбС. Съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 65 ЗОбС и чл. 22 НУРУЖНГНПОЖ на Общинския съвет Варна, т.е. в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност, при спазване на изискуемата от нормата на чл. 59 АПК форма и при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че с влязлото в сила Решение № 1601 от 5.02.2014 г., постановено по съществото на правния спор по адм. дело № 8767/2013 г., тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Звездомира Чапарова срещу Заповед № СДЖП-1 от 10.01.2013 г. на кмета на район "Аспарухово" - Община Варна, с която е прекратено наемното й правоотношение на осн. чл. 46, ал. 5 ЗОбС. След влизане в сила на решението на съда е била издадена и заповедта за изземване на общинското жилище, тъй като касаторката не го е освободила доброволно, а и не е представила на съда доказателства, че го владее на годно правно основание. Приел е още, че оспорвания индивидуален административен акт е издаден в съответствие и с целта на закона - защита на обществения интерес, тъй като изземването на имот, който се владее или държи без правно основание е предвидено пряко в ЗОбС и относимата Наредба на ОбСъвет - Варна. Решението е необосновано с оглед приложените към делото доказателства, поради което ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество. Съдът неправилно е установил фактическата обстановка, не е обсъдил наличните по делото доказателства, както и възраженията на страната, поради което е постановил неправилен съдебен акт. Не се спори между страните, че процесният имот е частна общинска собственост, съгласно представения по делото АЧОбС № 1247/24.06.1999 г. Не се спори също, че наемното правоотношение на жалбоподателката е било прекратено, поради това че обитава сама жилищна площ от 34.50 кв. м, което е в противоречие с нормативите, установени с чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата на общинския съвет Варна, съгласно които едночленно домакинство има право на жилищна площ до 25 кв. м. Не е спорно също, че Звездомира Чапарова е в жилищна нужда и към настоящата дата е налице висяща преписка в община Варна по подаденото (заедно с дъщеря й Николаса Цветкова) заявление вх. № РД 14002967 АС от 10.02.2014 г. за сключване на наемен договор за недвижим имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. Варна, ул. "Кирил и Методий", бл. 34, вх. Б, ет. 2, ап. 29. По това заявление Комисията за картотекиране на нуждаещите се от жилища граждани по чл. 6 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ) е издала Решение 2-3-1 по Протокол № 2 от 5.03.2014 г., одобрено със Заповед № ЖН-13 от 21.03.2014 г. на Кмета на район "Аспарухово", с което е отхвърлено искането на Звездомира Чапарова и Николаса Цветкова да се поднови наемното правоотношение. Това решение е обжалвано пред кмета на Община Варна, който с писмо № УСКОР14000651АС-005ВН от 28.04.2014 г. е оставил без разглеждане жалба рег. № УСКОР14000651АС от 12.03.2014 г. поради липса на правен интерес от обжалването. Жалбоподателките са обжалвали административния акт и пред Административен съд Варна, който с Определение № 1874 от 14.05.2014 г. постановено по частно адм. дело № 1544/2014 г. е отменил Заповед № ЖН-13 от 21.03.2014 г. на Кмета на район "Аспарухово", с която е утвърдено решение № 2-3-1 на Комисията по Протокол № 2 от 5.03.2014 г. и е върнал преписката на административния орган за разглеждане по същество. С писмо № УСКОР14000651АС-007ВН от 10.06.2014 г. Кметът на община Варна е отменил Решение 2-3-1 по Протокол № 2 от 5.03.2014 г. на Комисията за картотекиране, и е върнал преписката на Кмета на район "Аспарухово" с указания за ново произнасяне. След повторното разглеждане на жалбата Комисията по картотекиране е приела Решение № 4-3-1 по Протокол № 4 от 14.08.2014 г., с което: "оставя в сила решение № 2-3-1 от 15.03.2014 г. на Комисията по чл. 6 НУРУЖНГНПОЖ, а именно: не се удовлетворява молбата на Звездомира Живкова Чапарова и Николаса Димитрова Цветкова относно настаняване в общинско жилище, ул. "Кирил и Методий" № 34, вх. Б, ет. 2, ап. 29". По оспорването на Решение № 4-3-1 по Протокол № 4 от 14.08.2014 г. АС Варна се е произнесъл с Определение № 4180 от 23.10.2014 г., постановено по адм. дело № 3012/2014 г. на Административен съд Варна, отменено с Определение № 655 от 20.01.2015 г., постановено по адм. дело № 14941/2014 г. от ВАС, III отд. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. При тази фактическа установеност необсновано съдът е приел, че са налице фактическите основания на чл. 65, ал. 1 ЗОбС за изземване на процесния имот. Обстоятелството, че наемното правоотношение е било прекратено поради несъответствие с нормата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата на ОбС Варна не води като задължителна последица изземване на жилище, което за касаторката е единствено. Изземването на процесния имот следва да стане едва след като се прецени жилищната й нужда, след като същата бъде удовлетворена с по-малко жилище, отговарящо на законовите изисквания и след евентуален отказ Чапарова да напусне жилището, което държи без основание по следните съображения: Обратното на изложеното тълкуване води до нарушение по смисъла на чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, респ. до неправилно приложение на материалния закон. Звездомира Чапарова е инвалид с 51% инвалидност, съгласно многобройните приложени по делото доказателства, вкл. Експертно решение на ТЕЛК за професионални болести и от 1999 г. е включена в картотеката на крайно нуждаещите се от жилища граждани на община Варна. Издаването на заповед за изземване на жилището преди да й е предоставено друго, задоволяващо жилищните й нужди е непропорционална намеса на общината в правото й на жилище, личен и семеен живот Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е подписана, ратифицирана от Република България и е обнародвана, поради което по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията тя е част от вътрешното право и има предимство при противоречие с норма от националното право. Член 8 от Конвенцията защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Видно от текста на Конвенцията е, че регламентираните в ал. 1 права не са абсолютни и те могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2, а именно - ограничението да е предвидено в закона, да е необходимо в едно демократично общество и да преследва една от изброените цели. Отделно от това чл. 8 от Конвенцията съдържа материално-правни разпоредби, които следва да се съобразяват от съда при преценката му относно материалноправната законосъобразност на процесната заповед за изземване. Независимо че жилището, обитавано от жалбоподателката не е нейна собственост, че наемното правоотношение е било прекратено с влязъл в сила административен акт, обстоятелството, че тя пребива и живее там от 2006 г., т.е. в продължение на почти 10 години го прави "нейно жилище" по смисъла на чл. 8 от Конвенцията. В този смисъл е без значение факта, че не е налице правото на собственост или годно правно основание за владение върху имота. Макар и намесата на общината да има своето основание в закона, тъй като подобна мярка е предвидена в ЗОбС и преследва законна цел - защита на правата на другите, то тази намеса е непропорционална. Преследваната от общината цел - да охрани обществения интерес би могла да се постигне като се удовлетвори на първо място жилищната нужда на касаторката с друго по-малко жилище на територията на общината, а не като бъде лишена изобщо от жилището и бъде оставена без подслон. По така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение