Решение № 296 от 9.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1665/2011 г.

Решение № 296 от 9.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1665/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 86/11 г. Районният съд-гр. Разград осъдил подсъдимия М. А. Х. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия от 08.01.2011 г. Съдът се произнесъл и по веществените доказателства, които отнел в полза на държавата. С решение № 24 от 23.03.2011 г., постановено по внохд № 52/11 г., образувано по жалба на подс. Х., Окръжният съд-гр. Разград изменил присъдата на РРС, както следва: определил подсъдимия да изтърпи наложеното му наказание четири години лишаване от свобода в затвор и разпоредил унищожаване на веществените доказателства. В останалата част присъдата е потвърдена. На 29.04.2011 г. осъденият М. Х. направил искане за възобновяване на наказателното дело, с което е заявил недоволство от размера на наложеното му наказание лишаване от свобода и предлага той да бъде намален на три години. Пред ВКС осъденият и защитата му поддържат направеното искане. Представят се писмени бележки. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакването. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество - неоснователно. Оплакванията на молителя са следните - 1) при първоинстанционното разглеждане на делото съдът е нарушил правата на подсъдимия Х., като не е преценил дали не са налице условия делото да протече по реда на глава двадесет и девета на НПК; 2) при определяне на размера на наказанието лишаване от свобода съдът не е отчел редица обстоятелства - оказаното от подсъдимия съдействие, на досъдебното и съдебно производство, за разкриване на обективната истина, данните за него, произтичащи от приложената по делото характеристика, обстоятелството, че инкриминираното деяние е "опит" по смисъла на чл. 18, ал. 1 НК и др., които очертават наличието на предпоставките на чл. 55 НК; и 3) въззивният съд недопустимо е влошил положението на подсъдимия, като при липсата на съответен протест, е изменил типа на затворническото заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Възраженията са неоснователни. ВКС многократно е имал повод да вземе отношение по това, че прекратяването на наказателното производство, чрез постигане на споразумение от страните, при наличието на законовите предпоставки за това е само една възможност, а не право на обвиненото лице. Инициативата да поискат прекратяване на наказателното производство със споразумение, когато са налице основанията за това, принадлежи на лицата, посочени в чл. 381, ал. 1 НПК, като на съдът не е предоставено правомощие служебно да разяснява на страните възможността и условията за прилагането на института по глава двадесет и девета от НПК. Нещо повече, очевидно е, че последният не е ползван, поради липсата на съгласие относно размера на наказанието - виж протокол от съдебното заседание, проведено на 31.01.2011 г. пред РРС. Справедливостта на наказанието, при идентични съображения, е била оспорена и пред въззивния съд, който е изпълнил задължението да даде отговор, съответен на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК. Обстоятелствата, на които е поставен акцент в искането за възобновяване на наказателното дело, не са пренебрегнати, а са били анализирани от РОС и оценени от него адекватно на обективното им значение (л. 3-4 от мотивите). Установените по делото данни, смекчаващи отговорността на подсъдимия, подробно очертани от решаващия съд, не дават основание да се приеме, че са налице условията на чл. 55, ал. 1 НК, както и тези по чл. 58 б. "а" НК, в която връзка настоящият състав на ВКС споделя изцяло съображенията на въззивния съд, поради съответността им на фактите по делото, закона, практиката по приложението му и правилата на формалната логика. Отделно, намаляването на наказанието в рамките на чл. 58а, ал. 1 НК би злепоставило постигането на целите на наказанието, поради което съответното искане на молителя не може да се удовлетвори. Положението на подсъдимия не е влошено по претендирания от защитата му начин. Нормативната основа, регламентираща типа на затворническото заведение, в което осъденият следва да бъде настанен за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, а именно чл. 40, ал. 1 НПК, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Правилника за приложението му (ППЗИНЗС) - чл. 41, ал. 2, чл. 57, ал. 2, чл. 60, ал. 1, чл. 63, ал. 1 и 2, чл. 65, ал. 2, чл. 71, ал. 1 от ЗИНЗС, чл. 19, ал. 1, чл. 35, ал. 1, чл. 53, чл. 183 от ППЗИНЗС, дават основание за следните констатации: Към затворите могат да се създават затворнически общежития от закрит и открит тип, като това и закриването им е възложено на министъра на правосъдието. Разпределението на лишените от свобода се извършва по ред, определен от министъра на правосъдието, съобразно възможностите осъдените да изтърпяват наказанието лишаване от свобода в най-близкия до постоянния им адрес затвор, относимо към конкретния случай - виж т. 6 от Заповед № 10-04-656 от 30.05.2009 г. за преобразуване на затворнически общежития и разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития на министъра на правосъдието - "Осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития, както следва... " - 11 на брой затвора, находящи се на територията на Република България. В затворите и затворнически общежития от закрит тип се прилагат общ, строг и специален режим; а лишените от свобода настанени в тях се поставят под усилен надзор и охрана, работят само в района на съответния затвор или затворническо общежитие и по изключение - на обособени външни охраняеми обекти с охрана. Лишените от свобода могат да бъдат премествани от затвор в затворническо общежитие от закрит тип, функциониращо като подразделение на затвора, и обратно със заповед на началника на затвора в изрично указани от ЗИНЗС случаи, която заповед за преместване или отказ за такова подлежи на обжалване пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН). Изложеното сочи, че затворническото общежитие от закрит тип е подразделение на затвора. И за двете затворнически заведения - затвор и затворническо общежитие от закрит тип, условията за настаняване, преместването на лишените от свобода и режима в тях, са идентични и не позволяват степенуване по тежест, което предопределя отсъствието на основание да се твърди, че положението на подсъдимия е утежнено. Водим от изложеното, като не намери основания за възобновяване на наказателното дело, на основание чл. 424 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение