Решение № 4114 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 250/2016 г.

Решение № 4114 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 250/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Г. срещу решение № 1658/9.11.2015 г., постановено по адм. д. 710/2015 г. на Административен съд - Б. (АС - Б.). Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директорът на Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ)-Б. оспорва касационната жалба по съображения в две писмени становища. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 1658/9.11.2015 г., постановено по адм. д. 710/2015 г. на АС-Б. е отхвърлена жалбата на Д. Т. Г. против Заповед № РД- 36/13.03.2015 г. на директора на РИОСВ - Б., с която, на основание чл. 97, ал. 1, чл. 89, ал. 1 и 2, т. 1, 3 и 5 във връзка с чл. 21, ал. 1 и ал. 2, чл. 90, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 91, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) й е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. З и чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение като директор на Дирекция "Превантивна дейност", с ранг V старши, считано от датата на връчване на заповедта. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Решаващият съд е приел, че описаните в заповедта дисиплинарни нарушения по т. 1-5 са осъществени, но едновременно с това изрично в мотивите на обжалваното съдебно решение се посочва, че няма да бъдат обсъждани единадесет случая, описани в т. 5 от оспорената заповед, защото за тях не е спазена процедурата за даване на обяснения и представяне на доказателства. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Настоящият съдебен състав намира, че мотивите на обжалваното съдебно решение са вътрешнопротиворечиви и не съдържат анализ на събраните по делото доказателства както и обсъждане на всички доводи на двете страни по спора. В случая тези нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, защото ограничават възможността на извършването на касационен контрол и проверката относно правилността на крайния правен извод за неоснователност на жалбата на Д. Г. По делото няма данни решаващият съд да е разпределил доказателствената тежест в процеса, съгласно изискванията на чл. 170 от АПК. Съдът се е ограничил в разпореждане към ответната страна да представи документи, които са поискани от жалбоподателката, но не е формулирал изрични указания относно това кои факти и обстоятелства в чия тежест на доказване са. В съдебното решения липсва ясно и непротиворечиво описание на фактическа обстановка, която е възприета за установена. С оглед забраната за фактически установявания от касационната инстанция - чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав няма възможност да извърши проверка относно спазването на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. В противоречие с чл. 172а, ал. 2 от АПК не са изложени мотиви за причините, поради които съдът приема, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Независимо от изричните доводи на жалбоподателката Георгиева относно допуснати нарушения на процедурата по чл. 93 от ЗДСл административния съд не е изложил никакви съображения. В съдебното решение са цитирани датите и наименованията на два документа, както и тяхното местоположението им в кориците на делото - л. 27-32 и л. 33-35, но липсват фактически установявания, които да свързват съществуването на тези документи със спазването на процедурата по изслушване и даване на писмени обяснения от служителя, подведен под дисциплинарна отговорност. Липсва анализ дали точно тези документи са свързани с процедура по чл. 93 от ЗДСл: доколко съдържанието на тези обяснения могат да бъдат отнесени към отделните нарушения, както и доколко са част от производството по налагане на дисциплинарно наказание. Не е ясно само въз основа на тях или и поради други доказателства по делото решаващият съд общо е приел, че няма допуснати процедурни нарушения без конкретно да се занимава със спазването на изискванията на чл. 93 от ЗДСл. В противоречие с чл. 172, ал. 2 от АПК не са изложени мотиви, от които да е възможно да се разбере ясно действителната воля на решаващия съд относно обстоятелството - осъществени ли са всички дисциплинарни нарушения по п. 1 - 5 от заповедта (предпоследен абзац на стр. 4 от обжалваното съдебно решение) или не са обсъждани 11 случая, посочени в п. 5 от заповедта (изречение първо на абзац 3 от стр. 7 от обжалваното съдебно решение). Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с посочените процесуални норми, създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за законосъобразност на административния акт е направен, без на страните да е дадена възможност да представят доказателства и без да са установени релевантните за изясняване на спора факти. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебния акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационните жалби съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - Б. за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да разпредели тежестта на доказване съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като постави конкретни указания на страните в този смисъл. След събиране и преценка на относимите доказателства, включително на тези, представени съобразно указанията, съдът следва да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,