Решение № 11458 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4738/2023 г.

ВАСОсмо отделение22.11.2023 г.докладчик Таня Комсалова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 361/20.03.2023 г., постановено по адм. дело 2902/2022 г. по описа на Административен съд Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА Членове: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности" Варна, Дирекция Оперативен Контрол, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Александрова, против Решение 361/20.03.2023 г., постановено по адм. дело 2902/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 231-ФК от 05.12.2022 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" Варна, Дирекция Оперативни Дейности, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин Атлетик, находящ се в гр. Варна, ул. Дрин 65 централен кооперативен пазар, стопанисван от ЕПИД 2 ДЗЗД, както и забрана на достъпа до него за срок от 5 дни, за нарушение на чл. 25 ал.1, вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите във вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закона касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Конкретно се твърди за безспорно доказан факт на извършване на нарушението, в която хипотеза административния орган действа в условията на обвързана компетентност, както и спазване на принципа на съразмерност при определяне срока на ПАМ вкл. при излагане на конкретни факти, които обуславят прилагането й за 14-дневен срок, в която връзка административния съд е сторил неправилна преценка за обратното и за нарушаване на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл.22 ЗАНН. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЕПИД 2 ДЗЗД не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ 231-ФК от 05.12.2022 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" Варна, Дирекция Оперативни Дейности, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин Атлетик, находящ се в гр. Варна, ул. Дрин 65 централен кооперативен пазар, стопанисван от ЕПИД 2 ДЗЗД, както и забрана на достъпа до него за срок от 5 дни, за нарушение на чл. 25 ал.1, вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите във вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 02.12.2022 г. в периода 15.30 часа до 15.55 часа е извършено скрито наблюдение в обекта - магазин Атлетик, находящ се в гр. Варна, ул. Дрин 65 централен кооперативен пазар, стопанисван от ЕПИД 2 ДЗЗД, при което не е установено извършването на продажби, след което в 15.55 часа посоченият търговец в качеството си на субект по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е извършил нарушение на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка /ФКБ/ от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) или от ръчен кочан, при една контролна покупка от орган по приходите преди легитимация на стойност 72 лева. Изброил е предприетите действия от органите по приходите, вида и характера на проверявания обект. Отразил е, че обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА 0062756/02.12.2022 г./27.10.2022 г., който, ведно с приложените към него доказателства, потвърждава изложената фактическа обстановка. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство не е установено от събраните по делото писмени доказателства. Според съда в случая неприложими са привилата на дял втори от ДОПК, случаят попада изцяло в приложното поле на дял пети, раздел първи от АПК, поради което и издавайки оспорената заповед за ПАМ, при посочените по-горе обстоятелства и само въз основа на доказателствата, приобщени към административната преписка, които предвид горецитираната регламентация нямат обвързваща доказателствена стойност, ответникът не е доказал в пълнота извършването на твърдяното нарушение. Отделно е приел и че административният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с принципа на съразмерност /чл.6 ал.2 от АПК/, с аргументи че липсват конкретни и съобразени с фактите по случая мотиви относно продължителността на срока на мярката. Касационната инстанция преценя оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици. Решението е и правилно постановено, но не по всички изложени в него съображения. В по-общ план следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Както нееднократно се посочва в съдебната практика при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК и на предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определен, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Съдът не може да замени волята на административния орган и вместо него да определи друг срок на предприетата ПАМ. В този порядък на първо място необоснован е изводът на първостепенният съд, че фактът на нарушението не е безспорно установен. Правилно е прието, че изцяло за административния орган е доказателствената тежест да установи по безспорен начин фактът на нарушението, обосноваващо приложението на ПАМ, и неговия автор, но неправилно и необосновано съдът е приел, че със същата издателят на ЗНПАМ не се е справил. Извършена е покупка, като плащането е прието от продавача в търговския обект, а фискален бон не е издаден, които факти са отразени в съставения от органите по приходите протокол за извършена проверка, по установения ред и форма и в кърга на техните правомощия, предмет на регламентация в чл. 50 от ДОПК, поради което и същият се ползва с придадената му с цитираната правна норма доказателствена сила. Мотивите за противното, изложени от първостепенният съд не се споделят от настоящия касационен състав. В този смисъл виж например Решение 11719 от 16.12.2022 г. на ВАС по адм. д. 2839/2022 г., VIII о., Решение 8379 от 14.08.2023 г. на ВАС по адм. д. 11799/2022 г., VIII о., Решение 3894 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. 7059/2022 г., I о., Решение 4157 от 20.04.2023 г. на ВАС по адм. д. 10270/2022 г., I о. и др. Обоснован е от друга страна и неоснователни са възраженията за противното в касационната жалба, че в случая заповедта не съдържа конкретни, съобразени с конкретиката на казуса, мотиви за определянето на срока като 5-дневен. Органът се е мотивирал с превантивната функция на ПАМ, съгласно чл. 22 ЗАНН, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай. Изложеното в касационната жалба, всъщност потвърждава факта на липсата на конкретика по казуса. Така изложеното, противно на доводите в касационната жалба, не може да се приеме, че съставлява надлежно мотивиране на срока на ПАМ, което да обоснове предприемането й за 5 дни. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че всъщност не са изложени каквито и да било конкретни съображения при мотивиране продължителността на срока. При липсата на каквито и да било конкретни фактите, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, и при липсата на мотиви относно корелация на такива с продължителността на срока, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Фактът, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ, още повече както е в случая при липсата дори на установена касова разлика в хода на проверката. Или като е приел е, че срокът от 5 дни е необосновано дълъг, на практика засяга правата на субекта в по-голяма степен от необходимото в нарушение на принципа на съразмерност, поради което е отменил ЗНПАМ първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който като краен резултат не страда от релевираните в касационната жалба пороци. Следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2219/2021 г., VIII о., Решение 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2679/2021 г., VIII о., Решение 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. 1695/2021 г., VIII о., Решение 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 3782/2021 г., I о., Решение 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите на формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността й. Доказателствената тежест е изцяло за административния орган, а с нея в случая касаторът не се е справил. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение намира, че решението е правилно като краен резултат, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Ответникът по касация не е заявил претенция за разноски, поради което и такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение