Решение № 8958 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10206/2016 г.

Решение № 8958 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10206/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от В. А. И., и от Б. К. С., чрез пълномощника му адв. П. М., срещу решение № 4409 от 24 юни 2016 г., постановено по адм. д. № 2117/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на В. А. И. срещу заповед № 18-14770/09 декември 2014 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - С.. В касационната жалба на В. А. И. не са изложени конкретни отменителни основания, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението е оспорено поради допуснати нарушения на материалния закон. Претендира се присъждането на направените по делото разноски. В касационната жалба на Б. К. С. се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се заплащането направените по делото разноски. От ответниците Г. Х. Х. и З. Г. Х., чрез пълномощника им адв. Д. Б., е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на подадените касационни жалби. Останалите ответници - началникът на СГКК - С., В. И. И., Д. В. Й. и И. В. Й., не са заявил становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд С.-град е образувано жалба на В. А. И. срещу заповед № 18-14770/09 декември 2014 г. на началника на СГКК - С., с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) са нанесени нови обекти и са заличени предишни такива в одобрената със заповед № РД-18-74/20 октомври 2009 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри за част от територията на Горна баня, район "Овча купел", Столична община при посочени граници. След направени от жалбоподателя уточнения съдът е констатирал, че предмет на оспорването е заповедта, в частта й, с която е одобрена югозападната граница на поземлен имот с идентификатор 68134.4329.9402. Съдът е приел, че границата - предмет на оспорването, не е изменена със заповедта на началника на СГКК - С., поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената част от заповедта на началника на СГКК - С. на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че югозападната граница на собствения на жалбоподателя Иванов поземлен имот не е нанесена съобразно предвижданията действащия регулационен план, нито съобразно изградената на място ограда. Това отразяване обаче е направено със заповедта на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта. Тази граница - югозападната на поземлен имот с идентификатор 68134.4329.9402, не е била предмет на оспорената пред съда заповед на началника на СГКК - С.. Поради това правилно административният съд е приел, че с тази заповед не се засягат неблагоприятно границите на имота на оспорващия. Границата на този имот е била нанесена по съществуващия начин още с одобряването на кадастралната карта. Последната обаче е влязла в сила по отношение на имота, собственост на В. И., така, както е била одобрена. Неправилното нанасяне на тази граница по предшестваща заповед, не прави оспорената заповед незаконосъобразна, както законосъобразно е приел първоинстанционния съд. Неоснователни са и доводите на касатора за изменение на регулационния план. Последният не е предмет на оспорената заповед, а и не би могъл да бъде, доколкото изменението му не е в компетентността на началника на СГКК - С.. Правилно е постановеното решение и по отношение твърденията на другият касатор - Б. С.. Последният не е подал жалба против заповедта на началника на СГКК - С., поради което не може да иска произнасяне от съда във връзка със собствените му твърдения, касаещи части от заповедта, които не са предмет на разглеждане по делото. Аналогични са и наведените от него доводи в касационната му жалба, като те отново са извън предмета на повдигнатия пред административния съд спор. Този касатор, на собствено основание би могъл да оспори издадената от началника на СГКК - С. в частите, с които се засяга неговата собственост. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в двете касационни жалби пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на делото направените от касаторите претенции за присъждане на разноски по делото се явяват неоснователни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,