Решение № 355 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8859/2008 г.

Решение № 355 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8859/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Кмета на Община Павел Баня срещу Решение № 16 от 17.05.2008 г., постановено от по адм. дело № 109/2008 г. от Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № СЗ - 5-ПР/7.01.2008 г. На Директора на РИОСВ - Стара Загора и е осъдена община Павел Баня да заплати на "Калмар" ЕООД направените деловодни разноски в размер на 200 лв. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд. Ответникът РИОСВ - Стара Загора, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Ответникът "Калмар" ЕООД, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от ВАП дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид наведените в жалбата касационни основания и при извършената служебно проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от оправомощено лице в срока по чл. 211 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на Община Павел Баня против Решение № СЗ-5-ПР/7.01.2008 г. на Директора на РИОСВ - Стара Загора, с което е постановено да не се извършва оценка на въздействието на околната среда за инвестиционно предложение - Ползване на повърхностен воден обект за регулиране на оттока, защита от вредното въздействие на водите и изземване на наносни отложения от р. Тъжа, ляв приток на р. Тунджа, в имот № 000142 в землището на с. Търничене, с площ от 91,241 дка и с начин на трайно ползване - водно течение; в имот № 000147 в землището на с. Търничене, с площ 49,701 дка и с начин на ползване - водно течение и в имот № 000858 в землището на с. Тъжа, с площ 6,063 дка и с начин на трайно ползване - водно течение с възложител "Калмар" ЕООД - гр. Казанлък. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради следното: По делото няма спор за факти, поради което фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд се възприема изцяло от настоящия състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Предвид подробно изложените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства по казуса, съдът намира, че същите не следва да се възпроизвеждат повторно и от касационната инстанция, още повече, че предмет на касационно оспорване са само направените въз основа на правилно и безспорно установените фактически положения правни изводи на решаващия съд за липса на отменителни основания на акта по смисъла на чл. 146 от АПК. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че в оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е посочено, че инвестиционното предложение на "Калмар" ЕООД - Казанлък засяга част от защитена зона по Натура 2000 "река Тунджа1" с код BG 0000192 по Директивата за местообитанията - 0,180% от площта й. Тази констатация на административния орган е изложена в мотивите към решението по т. 3, в която по същество е извършена оценка за съвместимост на инвестиционното предложение по чл. 31, ал. 4 ЗБР. В преписката обаче липсват доказателства, въз основа на които да може да бъде извършена проверка на това твърдение и съответно на това дали в тази защитена зона попада защитена територия. Съгласно разпоредбите на глава втора ЗООС, РИОСВ - Стара Загора е следвало да разполага с необходимата информация, която съгласно чл. 17 ЗООС е достъпна за всички, но това не освобождава административния орган от задължението му по чл. 170 АПК да установи в съдебното производство съществуването на фактическите основания, посочени в него. В обжалваното решение фактът, че инвестиционното предложение засяга частично защитена зона по Натура 2000 "река Тунджа1" с код BG 0000192 по Директивата за местообитанията - 0,180% от площта й е приет за установен от съда безкритично, без да е подкрепен с необходимите доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗБР Държавата изгражда Национална екологична мрежа, включваща два вида защитени територии - по т. 1 защитени зони,като част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000", в които могат да участват защитени територии и по т. 2 защитени територии, които не попадат в защитените зони. Изясняването на обстоятелствата дали в случая е налице засягане на защитена зона, както и на вида на същата е от особена важност с оглед правомощията и задълженията на съда при извършването на проверката за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт, доколкото съгласно чл. 146, т. 1 АПК следва да провери дали органа издал акта притежава компетентността за това. Съдът е следвало на първо място да установи по безспорен начин дали инвестиционното предложение засяга защитена зона по смисъла на чл. 3 ЗБР, след което е следвало да установи и дали в засегнатата защитена зона попада защитена територия, тъй като едва след установяването на тези два факта ще е възможно да се извърши преценка за компетентността на органа, издал обжалвания административен акт. От приложените материали по административната преписка безспорно е установено, че инвестиционното предложение попада в Приложение № 2 по т. 2 б. "в" - Минно дело - изземване на инертни материали от реки или водоеми. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 т. 1 ЗООС необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 2, като по ал. 3 на чл. 93 ЗООС компетентен да извърши преценката е директора на съответната РИОСВ. Но в случаите, когато инвестиционното предложение засяга защитена територия, съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 2 ЗООС компетентен орган за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС е министърът на околната среда и водите. Следователно за да извърши проверка за компетентността на органа, издал административния акт, съдът е следвало да събере доказателства, от които да се установят по безспорен начин два факта 1. дали инвестиционното предложение засяга защитена зона и 2. в случай, че засяга защитена зона, дали в последната е включена защитена територия. Като не е изяснил дали инвестиционното предложение действително засяга защитена зона, както и ако засяга такава, в последната е включена и защитена територия съдът не е могъл да извърши преценка относно компетентността на органа, издал оспорения пред него административен акт, при което съответно не е изпълнил задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК да извърши проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от кодекса, включително и липсата или наличие на компетентност на органа постановил акт. На второ място с обжалваното пред първоинстанционния съд Решение №СЗ-5-ПР (2008 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието на околната среда е направена и оценка за съвместимост на инвестиционното предложение по чл. 31, ал. 4 ЗБР, което е допустимо съобразено с разпоредбата на ал. 6 на сочения текст. Оценка за съвместимост обаче се извършва, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗБР за инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които могат да окажат отрицателно въздействие върху защитени зони с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона, което отново е в подкрепа на извода, че по делото не са изяснени факти от съществено значение за преценката за законосъобразност на обжалвания административен акт, включително и за компетентността на органа. Условията и редът за извършването на тази оценка са уредени в приетата с ПМС № 201/31.08.2007 г. - ДВ бр. 73/11.09.2007 г. - Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата). В чл. 7 от същата е посочена последователността, в която се извършва оценката, като по преписката липсват данни, от които да може да се установи дали е спазена същата. Съгласно разпоредбата на чл. 8, т. 1, б. "б" от Наредбата компетентен орган за ОС е министърът на околната среда и водите, когато инвестиционни предложения попадат изцяло или отчасти в защитена територия по ЗЗТ, което отново обуславя необходимостта от изясняването на фактите дали инвестиционното предложение засяга защитена зона и в случай, че засяга защитена зона дали в нея е включена защитена територия. В обжалваното решение съдът не е извършил проверка на обжалваната пред него заповед, в частта й в която е направена ОС на инвестиционното предложение за спазване на приложимите в случая материално правни разпоредби на посочената по-горе Наредба. Ето защо настоящият състав намира, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, като поставено в нарушение на материалния закон, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което да се съберат доказателства, от които да се установи по безспорен начин дали инвестиционното предложение на "Калмар" ЕООД, Казанлък засягайки защитена зона засяга и защитена територия, с оглед преценката за законосъобразност на акта, касаеща компетентността на административния орган и съответствие с материално правните разпоредби. Следва да бъде посочено и обстоятелството, че неправилно в случая първоинстанционният съд е приел, че обжалвания пред него административен акт еот категорията на общите. Съгласно § 1, т. 30 ДР на ЗООС "Решение по оценка на въздействие върху околната среда" е индивидуален административен акт на компетентния орган по чл. 94, с който се одобрява допустимостта за проектиране на инвестиционно предложение по т. 17 чрез оценка на местоположението (площадка, трасе) на обекти и очакваното въздействие върху околната среда въз основа на доклад за ОВОС при отчитане на общественото мнение и изразените становища на засегнатата общественост, при което доколкото решението за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС е алтернативен на посочения то също е индивидуален такъв. Доколкото съдът по силата на чл. 184 АПК е приложил разпоредбите на чл. 145 и следващите от АПК в производството по проверка на законосъобразността му, това не се е отразило на валидността и допустимостта на решението му. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение